Не съм предполагала, че ще получа упреци от най близките си хора - от семейството ми.След труден развод и излизане от кризата след хиляди перипетии,които преодоляхме заедно, сега се чувствам зле, зле, защото отново обичам....Срещнах човек с когото се обичаме, заживяхме заедно,мисля че се докоснах до щастието , и докосвайки се до малките неща на внимание, нежност и чувството, че, хвърчиш ииии ти подрязват крилата ... не те разбират близките ти хора, трябва ли да се чувствам виновна, че се чувствам щастлива, да изпитвам чувство на вина. Винаги има и още нещо, което да помрачи блясъка в очите ми. Дъщеря ми, родителите ми /те са възрастни хора с друго виждане за живота,че човек трябва да живее само за децата си / влияят на връзката ни, станах угрижена и подтисната...дъщеря ми е на 20 год. с нея преодоляхме трудните моменти, бяхме като приятелки,,а сега се усеща напрежение в отношенията ни...Боли ме за неразбирането, трябвали да пожертвам любовта си и да не им давам поводи за напрежение и да се върна при тях - да съм всеотдайната майка и дъщеря...тъжно ми е!

Ми що споделяш в такива
подробности -
дъщеря ти е достатъчно голяма
Мен ако питаш - сите са пълни егоисти,
така, че прави каквото на тебе ти харесва

Мисля, че ти тепърва има да бъдеш всеотдайна дъщеря - когато твоите родители станат безпомощни.

Относно твоята дъщеря - рядко децата разбират подобен обрат в родителите си. Това съвсем не означава да се жертваш заради тях, като се обричаш на самота и липса на нова връзка. Мисля, че човек заслужава щастието, което му се предлага и трябва да му се порадва. Децата винаги вървят по свой път, който не рядко е в ущреб на родителите.

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Да отговорности имам към родителите си...мисля , че те трябва да изживеят споконо старините си.А на мен ми се даде втори шанс и не искам да пропилявм тази си възможност...трудности има и се надявам,че един ден и тя ще ме разбере.Дано!Благодаря!

Не се отказвай от щастието си, то не е сирене, че да си го купиш в магазина.
Не мисля, че е толкова несъвместимо да си добра дъщеря, добра майка и да имаш своето лично щастие като обичана жена. А който не го разбира - да се оправя.
Успех и късмет!

Лично мнение, дано не греша.

Festina lente - Бързай бавно!

някой да ти вмени чувство за вина!
Ти нямаш никаква вина, освен тази, че си ги свикнала да им бъдеш винаги подръка, да ги обслужваш и обгрижваш, и ако някога са го приемали с благодарност, то сега считат, че ти е неотменно задължение. От което няма мърдане. И всяка твоя крачка извън утъпкания път е грешна, според тях. Разбий си оковите докато е време /докато родителите ти се оправят що-годе сами/ и си живей живота без да им позволяваш да ти се бъркат в работата. Иначе отърване няма - ще ти отровят връзката, ще я атакуват всячески, ще ти се тръшнат припадащи и умирающи, ще те изнудят да я прекъснеш за да си на тяхно разположение - личен опит.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Точно описа моята ситуация, хвърлят ти реплики без да мога да мигна до сутринта, думите са казани... те се освобождават, а аз се терзая, (било за мое добро)дори да сгреша, искам аз да съм сгрешила...гаранции няма за нищо, нещата са просто се случват.Мисля ,че всеки има право на избор!

Е, за разлика от теб, аз предполагах и то много силно. Мислех да се крия. Но човекът ми реши проблемите - каза, че няма да играе така. Ако мен ме е страх да кажа на дъщеря си, той щял да го направи. Хич не беше лесно в началото, нарече ме и проститутка, но сега са първи приятели.

да бъдеш повече дъщеря, отколкото сама себе си.
А твоята дъщеря е вече млада дама - тя би трябвало да те разбере, освен ако у нея не проговори егоизмът на детето. Във всеки случай фактът, че ти съществуваш, изобщо няма да я спре ако тя реши да бъде с някого, а и не е редно - следователно не може да изисква от теб - всъщност какво изисква тя? Тя е вече отгледана и самостоятелна. И толкова. Ти ще бъдеш винаги нейна майка и ще я подкрепяш, ще и бъдеш опора - какво още?
По-сложна е работата с родителите - там направо не ми се мисли на какво са способни те "за твое добро" - защото те така са решили, че това е твоето добро, а не онова... Сякаш си непълнолетна... Пълен ужас и кошмар. Просто ги прескочи /ако са здрави/ и върви нататък - все ще свикнат с времето...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Водените разговори не водят до нищо, просто е една говорилня,преливане от пусто в празно, опитах се да се дистанцирам и това не помогна, Мисля, че дъщеря ми ревнува, казах и , че едната обич, няма нищо общо с другата, няма първо и второ място в сърцето ми.Няма да се примери докато не ме върне,това е вече висш егоизъм,създава се изкуствено напрежение..виждам, коства ми доста усилия да запазвам самообладание.А родителите ми слава Богу, са живи и здрави, те искат най-доброто за мен, а кое е най-доброто за мен??? “Детето се тормози,ти не мислиш за него” и т.н. Не съм безотговорен човек, искам си моята лична свобода да избирам и да правя това което искам,това за съжаление преди не е било/бях подтисната в миналия си живот/давах всичко от себе си и пак бях виновна,повече не искам ...дали пък не се превръщам и аз в егоистичка ... :):) Знам времето е единственият лечител,който съм го признала и му свалям шапка, ще чакам ...търпелив човек съм.....пластовете да се понаместят.