В момента съм любовницата. Не го свалих аз. Той вложи 4 години от живота си за да ме има. В началото бягах - не исках с женен, но 15 години разлика в годините и опит си казаха думата не можах да устоя, влюбих се. В момента много се обичаме, взаимно е, но той не желае да напусне жена си - поради причините, с които "един" от предишното мнение се колебае. В абсурда ситуация съм, нито мога да настоявам за любовта си, нито да го забравя. Нямат деца. Дайте ми съвет, моля ви.

Кое му е абсурдното?
Змаеш ли какво искаш? Хубаво чукане или вечна любов? Понеже мимолетната връзка трае малко повече от вечната любов. Или казано иначе - животът е твърде дълъг за любов.

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Ами ей така просто си стоиш висейки във вакуума...той се забавлява, покорителя, ти се чудиш, преживяваш и пишеш по клубовете! Ако и сега не ти се изясни картинката, значи не ти е дошло времето да влезеш в час. ЕРлементарно! Ако имаш време да запълваш емоционалните празноти на любовника ти, ок...но ако не е така, положението е сериозно и ти сама трябва да вземеш нещата в ръцете си...много важно като бил по дърт, ха х а, за какво говориш като казваш по-опитен, в какво бре джанъм е по опитен?!?...хитреца му с хитрец...аман от тарикати!

Не е само хубаво чукане, а любов, общи интереси и т.н. По-опитен казах защото гршката ми беше че се реших да му пусна една нощ, а после да избягам, но това беше заблудата, после стана като в приказките, и като се погледна съм хлътнала до уши, като опитам да си помисля за друг не става ужас, това ме депресира. скоро разбрах, че моя позната била така от 7 години, а всички мислехме че няма приятел.

Разбирам какво ми казвате, но питам какво да правя как да изляза от тази ситуация много боли.

Причината в стил "не искам да я нараня" по същество е основателна, и ако човека е искрен, като казва това, добре.
Но - как тогава му дава сърце да наранява теб? 15 години разлика са 15 години социален опит повече за него. Със сигурност знае, че е несправедлив и към двете ви. Мами съпругата си, а теб те държи на stand-by позиция. Дълго ли продължава това?
Струва ми се, че съзирам голяма доза егоизъм. Той притежава и двата свята, така да се каже - у дома семеен, а навън - свободен, с теб. От трима ви ти си в най-неизгодна позиция и въпреки силните чувства, които изпитваш, трябва да помислиш до кога можеш да правиш жертви. Но от трима ви ти си тази, която е свободна. Направи твоя избор, защото той е направил своя - ще запази статуквото на всяка цена.
Лично аз не бих искала да съм "другата" много години наред, а после, в един момент, да се окажа сама, на голямо количество години, дала всичкото време на един, който ми е давал само част от времето си...

Продължава малко повече от 1 година. А що се отнася до избора аз нямам такъв ако предприема крачка то такава има само към раздяла. Не мога да го преследвам и това много боли. Как ще намеря друг, като ще търся в него любимия, как да се доверя на някой?

Организацията по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се!

след като пиша тук мисля че съм спасяем случай. ако смятах да му подаря живота си без нищо нямаше да ви питам и щях да съм поредната жертва

Tи СИ поредната жертва...споко, това не се лекува и за това няма съвети...единствено твоята мотивация може да те спаси...ако я имаш де!)) Тук не сме някакъв олимпийски тим от богове , които отпивайки от амброзията раздават вездесъщи съвети...х ехе , после нали знаеш кой отнася "комплиментите", този дето е давал съвети, независимо, че са му ги искали....
Та така по твоя въпрос, за сега си още на кота ) в осъзнаването си и поемането в правилна насока, да му разкатаеш фамилията на "дедо", хем така си, хем иначе...тц, още си зелена)))
А иначе "он" си заслужава да го изтискваш като "лемонььь", за парички, служба, разкатаване....пък после да видим кон боб яде ли...сам ще дръпне))) Хе хе , а сега ти още го жалиш))), любов храниш, нежни чувства...аха, ок...продължавай)))