Да наистина е така - бившият ми ще си има бебе. То не е нищо необичайно разбирасе, но на мен ми някак тъпо и на моменти се мразя за това. Редно ли е??!! Бълвам змии и гущери срещу НЕЯ и аз самата не зная защо. Докато вчера дъщерями ме помоли да не говоря така за НЕЯ, защото видите ли тя всъшност била много добра. С последните си пари и била купила играчка някаква си. Аз ли полудявам или ставам нетактична към собственото си дете. Къде е границата и как да я определя такаче да не излизам все аз лошата. Ами като се роди детето и тя остане на заден план....тогава какво пак аз ли ще го отнеса??!!
Ако има подобни случаи - какво се прави тогава......Лелееее дано ме разбрахте

Аз не разбрах нищо. Жените раждат от доста време. Кое е проблема в случая?

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Насраните пеленки, безсънните нощи... та до пуберските изпълнения няма да са за теб, нали? Не ставаш баба, просто бившия ти ще има бебе... не дъщеря ти :)
Виж ако самата ти искаш да имаш друго дете - това е отделен въпрос. Едва ли е чак толкова невъзможно за реализация.

Дали дъщеря ти ще остане на заден план зависи основно от нея. Нормално една пощръкляла от грижи покрай бебето млада майка приема с отворени обятия всяка помощ, внимание или възможност да тръсне хлапето на някой поне за час, за да си свърши някаква лична работа. Така че никой няма да я гони и пренебрегва, споко :)) Просто ще влезе в ролята на каката, както и ако ти родиш бебе.

Преди да направиш нещо, преброй до 20. Усмихвай се по-често от другите.
(в памет на gali)

Moira, напълно те разбирам...и е толкова трудно да ти се отговори. Предполагам каква буря от антагонистични чувства те разкъсва и лашка ту в руслото на здравият разум, ту попадаш в бездната на ада. Като цяло си си права! В интерес на истината лека полека дъщеря ти и баща и ще се отдалечат с годините. Колкото и другата да е "добра", тя тепърва ще изпита чувстват акъм собствено дете и общо взето дъщеря ти няма много работа там, ако не иска да се огорчава от едно или друго нещо! Бившият ти вече има друго основно семейство и друго БЕБЕ! Не е редно да ангажират детето ти с грижи за другото бебе, ако не искат да я превърнат в слугиня, под формата на "голямата кака". Запази си нервите и се опитай да отклониш вниманието на детето ти от другото семейство! Знам, че много ще ме упрекнат за това мнение, но практиката е доказала много неща, и не пиша наизуст, но няма да се впускам в подробности!
Това че са бъдещи половин сестри или брат и сестра е фалшв повик на сърцето! Няма нужда да бъдат насилвани да са заедно или да им се натрапва еснафско чувство за дълг, защото не растат под един покрив и де факто са чужди хора! И са от различни МАЙКИ (което е по важното)!
Запази детето си! Колкото и да е мила другата с детето ти, това е породено и от ред подмолни помисли! Жени сме, знаем се...разбираш ме !

може и да има нещо вярно в това, което казваш, ама на мен още ми стои като пример пред очите едни други две семейства.
Дето големия брат беше винаги добре дошъл в семейството на двете си малки полу-сестрички (и много, ама много ги обичаше), новата жена на баща му го приемаше като приятел и за него винаги имаше стая в къщата им, даже и когато стана 30-40 годишен мъж, бившата жена (дори и да не е пърхала от щастие) винаги пращаше подаръци на децата на чуждата... абе идилия, сестро :)

Не знам какви са тези подмолни помисли, дето да траят 30 години... то и бащата отдавна е починал вече, та е излишно... ама на, могат хората. Никой не ги насилва да поддържат контакти - явно се харесват :) И да имат някакви търкания помежду си (винаги има, даже и в задружните семейства) - явно си ги решават някак си помежду си, така че да няма смъртно обидени :)

Мисля си, че зависи от хората. Само дето не е задължително децата ни да приличат на нас, та и за това да ги задължаваме да изпитват същите като нашите чувства си е насилие над личността.

Преди да направиш нещо, преброй до 20. Усмихвай се по-често от другите.
(в памет на gali)

То тва нещо трябва да те радва максимално! Ей ся е момента да се кефиш яко! Даже , земи купи нещо за бебешора... Нещо готино! Та да види дъщеря ти ,колко си толерантна към 'оная'! Ама ,земи и си похарчи "последните пари за няква играчка" и накарай дъщеря ти да я занесе! После ,ако поиска нещо за себе си ,ще и обясниш ,че бебето сега е по важно и трябва да помагаш на баща й ,а не да й купуваш глупости дето 'оная' и без това ще й купи! С нейните камъни....
Бе ,ти уж си широка душа....!? Айде , са , бъди така добра и ти се радвай на бебето. А ,тя ревноста ,ще свърши останалото...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от option на 01.02.06 22:20.

stiga veche s taia revnost i obsebvane.
tova e bivshiat
radvai se che saprugata mu se darji dobre s deteto ti/mu. ami ako se opitvashe da otdeli bahsta mu ot nego, prechi na kontaktite im i se darji losho s deteto sigurno shteshe da e po-dobre.

Я, не го взимай толкова навътре, ами вземи и ти си роди бебе, престани да ги мислиш оня и оная, а мислИ за себе си.

Ако продължиш да се дразниш ще стигнеш до кривата круша и там най-много да намериш мен.

Не е ли по-добре да се срещаме на по-приятни места, както оня път, и вместо да сме начумерени - да се усмихваме. Мдааа, хубава усмивка имаш, приятна си, ако не бях толкова дърт - направо щях да се влюбя в теб и щях да ти направя по-хубаво бебче от тяхното!

Усмивки и целувки!

Бебето, което ще се роди не е виновно в нищо и детето ти някак подсъзнателно разбира това. Нормално е да се радва, че ще има братче или сестриче. То не възприема нещата като теб. Засега.
Навремето като се роди сестра ми от втория брак на баща ми аз бях безумно щастлива, дотолкова, че разправях на всички как си имам сестричка, та една от учителките ми беше казала после на майка ми: "Другарко /тъй беше по ония времена/, ми вие не бяхте бременна..." Можеш ли да си представиш на какъв ужас съм я подложила без да си давам сметка за това. Бях благодарна на майка и, че ми разрешаваше да се грижа за нея, да я разхождам по цял ден сама, да я храня - а бях само на 12 години. Водила съм я и вкъщи да се похваля на майка си колко е хубава... По-късно тя сама идваше у нас. Факт е, че и през ум не ми е минало да се запитам дали майка ми изпитва същия възторг. Във всеки случай се държеше така все едно, че споделя моя. Бях убедена /с кой акъл/, че не и причинявам нищо лошо, тъкмо напротив.
Никой видимо не ни е пречил да си развиваме отношенията със сестра ми както намерим за добре ние самите. Поне аз не бях забелязала нищо такова. Моите приятели, обаче, винаги са се учудвали на тези отношения и на безрезервната ми любов към нея и някак с недомлъвки са се опитвали да ме предпазят от евентуални бъдещи разочарования. Аз отхвърлях с възмущение всякакви подобни хипотези.
За съжаление, след 40 години се оказа, че са били прави в подозренията си, а аз наивна в искреността си и предаността си...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Аз също бях зашеметена от майката на сестра ми още преди да се оженят с баща ми. Две години поред /естествено преди да се разведат с майка ми/ ходихме на море с нея и аз възторжено докладвах вкъщи с каква добра и симпатична какичка сме били. Тя ме ухажваше страхотно, изпълняваше всичките ми желания и капризи, при нужда ме защищаваше.
Според мен не се бъркай в тези отношения, детето все едно няма да те разбере и ще бъдеш лошата.
С времето нещата винаги стават ясни - кога по-рано, кога по-късно, както се случи при мен...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.