Искам да попитам нещо разведените мъже. Моля ви, спомнете си времето непосредствено след раздялата. Да кажем, че бракът ви не е вървял и е бил формален от години. Накрая събирате смелост и се изнасяте от семейното гнездо. Какво се случва тогава? Кога пак започвате да функционирате нормално? Веднага ли се хвърляте в някакви връзки сериозни или въобще не ви е до това? А искате нещо само за забавление, без натоварване?
Колко време продължават угризенията и ступора след развода?
Питам мъжете ,защото имам приятел, който е изпаднал в пълна изолация от света и нещо не функционира нормално след развода. Но не казва на никого какво го мъчи, ей така мълчи си, върши си нещо далеч от погледа на всичките си приятели, отказва да се вижда с нас с месеци и ние не знаем как да му помогнем.

Бе не минава веднага, ама минава. Питай от съседната тема момата "влюбена или загубена". Тя па взела, че се влюбила. Какво да ги правиш, жени.

Здравей любoпитeн,

Няма точен отговор на твоите въпроси. Има статистика, ама тя се прилага поне към стотици, а не спрямо индивидуалните съдби, така че всичко е възможно.

Причини има всякакви, времето за преодоляване на кризи - зависи от човека и средата му. Угризения - не е задължително да има, а ако съществуват - причините за тях може да са много - с корени лежащи в миналото, но разцъфнали в настоящето. Връзките, които се започват - биват също всякакви - сериозни, несериозни - в зависимост от желанието и възможностите, както на човека, тъй и на хората, които среща.

Единственото сигурно е, че човек в крайна сметка намира път и продължава. Начинът и времето са индивидуални.

Обаче това, което описваш ме кара да се замисля по-дълбоко - ако бракът на твоя приятел е бил формален от години, ако той първи и по своя воля е предприел крачката раздяла - по-скоро не би трябвало в депресия така дълбока да изпада... Дали пък той текущо не е в още някаква си криза? Проблеми с друга връзка, работа?

Какво могат да направят приятелите му за него - зависи и от двете страни. Може да се обобщи така - ненатрапчиво да са до него, когато е в подем, активно да препречват саморазрушителните настроения - освен ако не рецидивира. Стимулирайте готовността му сам да продължи напред.

Успех!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен зависи и от това до колко човекът е уверен в решението, което е взел за раздяла. Защото, ако постоянно е с мисълта за нещо изгубено или пропуснато, няма да може леко да тръгне напред, дори и преди да е било мъчително. Срокове мисля че няма. А и доста хора преодоляват кризите си чрез работохолизъм например, защото им е трудно да споделят всичко. Вашият приятел си мисля, трябва първо да премине тази бариера да се научи открито да говори за проблема с раздялата и как се чувства. Ето например моят все още законен съпруг, с който по негово желание ще се разделяме, но още живеем заедно, днес каза на по-голямото дете, че си има още една майка-красота!!-някой го правят много лесно, та какви ти угризения в такива случай, когато дори не познаваш много добре децата си. Ама това е частен случай:)

Към всяко нещо има много различни погледи!

При мен беше много интересно. Жена ми се изнесе от мезонета. Когато се събудих сам в леглото се почувствах малко тъпо понеже бях свикнал сутрин да се будя от песните на Жилбер Беко, които Емануела надуваше докато си правеше тоалета в банята. Та събуждам се сам в огромното легло без помощта на Жилбер Беко и направо се почувствах щастлив. Емануела хич не ми липсваше. Което ме изненада, признавам си. Но пък тя е много отракана мадама и няма какво да я мисля, оправя се с живота по-лесно от всеки други. Хич не съжалявам, че бях женен за нея, прекарвахме си страхотно. Най-много ми липсват скандалите с нея. Онези скандали, които те зареждат с енергия и за които знаеш, че няма да променят нищо съществено. Бяхме досущ като две малки деца, които се карат за играчките. Та така...

-------------------------------------
In baseball you know nothing

Хахах
цитирам те

Но пък тя е много отракана мадама и няма какво да я мисля, оправя се с живота по-лесно от всеки други. Хич не съжалявам, че бях женен за нея, прекарвахме си страхотно. Най-много ми липсват скандалите с нея. Онези скандали, които те зареждат с енергия и за които знаеш, че няма да променят нищо съществено.

Почти аналогичен случай, само дето си оставих къщата, щото бившата е от провинцията, та взехме да ставаме за смях и на хлапетата.
Сега големия, като ми трябва някоя книга от мойта си къща ми казва: нямай грижа, остави на мен, знам как да се разправям.

ААА, барем да беше Жилбер Беко за разсънване, а то.......................

Мдааа! Вервай ми!

Както я кара твоя приятел ще остане без приятели, ще ходи умислен и начумерен и накрая - ще се пропие. Темата е много дълбока и дълга. Всякаква информация давам на лични бележки и на ICQ.

Аз пък се бях пропил докато бях женен, не че сега не отвинтвам по някоя бира с приятели, ама нищо общо с предишното.Май на самотата се е дължало.
Бе при всеки различно.