Не зная точно как да започна, защото съм наистина доста объркана.
Всъщност не съм писала отдавна, но продължажам да чета при това най-редовно. Истината е, че ми се иска да мога да погледна нещата някакси отстрани, но като че ли не успявам....... може би ми трябва повече време.

Та по същество: Това, което ме тревожи и вълнува най-много от всичко е детенце. Все си мислех, че ако запазим добри отношения помежду си, това би било най-добре.
До тук добре, обаче на практика се оказа невъзможно това запазване на добри отношения и откровено казано към настоящия момент аз самата вече нямам желание да бъда приятел с бъдещия бивш.
Лошото е, че той и мамичката му (разбирайте и в двата смисъла) буквално съсипват психиката на детентце като и "обясняват" как "мама има длюго бебе на лябота" или как те не идват, защото мама не ги кани и други подобни без дори да се замислят как я нараняват и разстройват по този начин.
Имам прекрасно слънчице, сутрин като отиваме в детската градина (и то забележете голямата, а не длюгата, където ходят бебетата) госпожите казват "Ето я, идва усмивката".
Моля Ви кажете ми как да съхраня тази усмивка!

Редактирано от Lost на 07.12.05 11:36.

на тази възраст са изумително прозорливи и безпогрешно усещат истината и лъжата. И тъй като ти обичаш детето си истински, засега това си остава най-доброто, което можеш да направиш за запазване на усмивката й
С големите обаче трябва да се говори - в прав текст. Без много емоции. На същия принцип - заблудите са си лъжи, както и да го погледнеш.. поне според мен.

recovering

За съжаление това ще е умишлено целенасочено поведение от другата страна в близките години! Приеми този факт и ограничи до минимум срещите и с отровите! *особено свекито, бившото де, което трябва да го заняма в най-скоро време...аз ще се помоля за това от твое име)))...защото на теб може да ти е съвестно, но моето място в ада отдавна е запазено, та грях повече или по-малко...нейсе))). Изпитала съм тия номера и казвам ти само оттегляне е формулата! Хич и не ти трябва да си в добри отношения с бившия. Винаги съм предпочитала откровеният цинизъм, пред завоалираното лицемерие!
Пази си детето!!!

Спокойно, само по-спокойно и всичко ще си дойде на мястото с времето... просто за някои неща си трябва повече време.
Ето сега ние, към края на втората година вече сме в съвсем нормални отношения, в интерес на детенце, разбира се. преминахме различни периоди, но наистина се надявам да са минало.
Съжалявам за проблемите, които ти сътворяват бившите мъж и свекърва..... ние се разбрахме по този въпрос още при раздялата и от двете страни се чуват само "добри думи". Това трябва всеки да го осмисли за себе си.
Ако са ти останали нерви опитай се да поговориш с тях спокойно, мило и практично.
Както казва любимата ми баба от входа: "Нищо не можеш да направиш срещу врага си, само го обичай" :))

Лирче, ти както винаги си малко крайна, но съм почти съгласна с теб. Има прости, ама много прости хора, които си мислят, че като настройват детето срещу майката нараняват нея, без да си дават сметка колко много нараняват и детето.
Аз години наред бях свидетел на подобна ситуация. Близка роднина на бившия ми мъж загуби сина си при злополука. Човекът остави млада вдовица с едно невръстно детенце. Тази жена всеки път, когато я виждах (често се събирахме по семейни празници) сипеше огън и жупел по адрес на снаха си (в присъствието на детето, разбира се). Ама как толкова злоба се изливаше от устата й и до днес не мога да разбера. Основната й тема на разговор беше колко ужасна майка била снаха й. Аз тази снаха така и не видях, но направо я ожалвах. Чудесех се само как има сили да понася толкова злост, но твърде вероятно е тя да се е проявявала само зад гърба й, а детенцето слушаше всички тези гнусни неща по адрес на майка си...

...ще се съгласите рано или късно с мен за някои неща, щото кака почти ще се дипломира в "Житейския университет"...за сега съм завършила само семестриално, ама до диплома кой знае още колко инфарктни ситуации ще има. Не че го пожелавам на всеки, ама нали знаеш принципа..."направи си сам беля", е в това съм безпогрешна)))...ама после поне се забавлявам да наблюдавам реакции)), и да анализирам своите...въпреки, че малко се поуморих вече! Та пак по въпроса за дечковците, да си кюти при мама си)), и като им знае манталитета на ответните да ограничава вижданията най-вече с бабата. Естествено, ако бабата реши да е супер серт, може да си заведе дело да си вижда внучето. Много обичам тези моменти, като иска да се бори , да се поохарчи, пък на делата ще излезат още кирливи ризи как промиват на детето мозъка с простотии... а не зорлем майката да си топи детето в помията като им го дава от добра воля! С баща си да се виждат там когато може, ок...абе кофти работа общо взето!

... колкото и да си крайна - това ти мнение ми хареса...

Мда.../въздишам/

Винаги съм предпочитала откровеният цинизъм, пред завоалираното лицемерие!
Като замъкнат бедната ти душа в ада - огледай се наоколо и за мен...
Поне ще си лафим, докато ни ръчкат поредния брикет под казаните...

Non nova, sed nove.

хе хе, ама няма да е скоро срещата щот' сме родени на тая земя за да тормозим!!! Иначе как ще се постигне равновесието...)))
Глей си кефа)))...пуши си кафенцето и си пий цигарките)))...и гледай сеир как някои хора имат невероятната способност да се излагат...то не че и ние не го правим често...малеййй ша взема да се поправя току виж!)))


Където глупостта е образец, там разумът е безумие!
Гьоте

В такива ситуации мъжете, пък да не говорим за съкровищата/свекървите/ , не разбират от добро. Майката му е търпението. Единственият начин да те наранят е чрез детенце и как по-дяволите не разбират, че всъщност най-много страдат децата. Не бива да показваш, че си наранена особено пред бившия, напротив усмихвай се и се прави на приятно разсеяна, въпреки че сърцето ти кърви и ще видиш как ще секнат номерата. Ние сме по-силните и заради децата сме готови на много. горе главата.
Късмет и много усмивки

Някои му викат наранена мъжка гордост