Изправена съм пред дилема,трябва да взема решение, знам,че от всяка ситуация има поне два изхода... пускам тази тема,имали живот тук в България....
Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
САМО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕШ ЖИВОТА СИ!
Срешнах човек, с когото искам да изживея живота си, до тук добре,но безработицата го прати да търси препитание в чужбина, ех тези пари....знам,че немотията като влезне през вратата, любовта излиза през прозореца, но ... искам да си е тук и заедно да се справим с проблемите на които ни подлага живота.Искам да си го върна в България ,какви съвети ще ми дадете, повече мнения - безпристрастни, по вярно решение ще взема.

не зная.
Изправен съм пред подобна дилема. Чужбината до тук ме разведе (дрън-дрън, че пляс - само извади наяве съществуващите проблеми). Сега съм се завръщал. Страх ме е, сериозно. Не ми го побира акъла как точно ще се справя в България, но....за мен нещата са ясни - идвам си и толкоз! И въздуха ми е по-друг, по-хубав у дома. Разбира се - детето ми е в България! Този фактор е огромен процент от решението.
Иначе, на въпроса, както "немотията като влезне през вратата, любовта излиза през прозореца", така и не съвсем. Зависи кой къде поставя в себе си границата под която е "немотия". Живота навсякъде е не особено лек. И нищо не идва даром. Ако имате желанието да теглите каруцата заедно и знаете защо го правите, що пък да не се получи?
От мен най-искрено - успех!

А ти изобщо сигурна ли си,
че иска да се връща?
Това нещо изобщо няма нищо общо с любовта...........

Уговорила съм му интервю за работа,не съм вещоманка и с малко пари се живее, но не искам да бия по самочуствието му, "мъжа в къщи , жената на работа"

E, ако и той е навит на малко пари,
ще се разберете:)))))))))
Съвет - не се "еманципирай" толкова