Здравейте!
Напоследък все по-често се питам каква майка съм и каква трябва да бъда.
Много ми е трудно да играя ролите "добро ченге"/"лошо ченге". В нормалните семейства затова си има двама герои , които поемат ролите - майката и бащата. Но в ситуацията на разведени/разделени родители, в която детето остава при единия родител, как да бъда едновременнно И МАЙКА, И БАЩА?!?!. Вие как се справяте? Очаквам по-скоро мнения на майки, но не бих се разсърдила ако и татковците се включат.
Трудно ми е да бъда родител 2в1 - и майка, и баща

Не мисля, че тази комбинация е неочаквано добра, но наистина не се сещам какъв е удачният вариант за да възпитавам прилично детето си.

Благодаря за вниманието! Добре че го има този клуб , за да споделя с вас, защото само хора, поставени в подобна ситуация могат да разберат.
Хубав петък на всички! Все и пак е последен работен ден от седмицата

Много ми е трудно да играя ролите "добро ченге"/"лошо ченге". В нормалните семейства затова си има двама герои , които поемат ролите - майката и бащата.

Извини ме, но точно това е такава глупост, че нямам думи. Лошото ченге бива намразено от децата за сметка на доброто ченге. Лошото ченге вижда манипулациите на доброто ченге и е наясно какво и защо губи и в крайна сметка се натрупват напрежения и недоволство от доброто ченге, които водят до търкания, скандали или развод.
Съвсем друго би било ако двамата родители са на едно мнение. Никога не трябва единият родител да отменя заповед, която е дадена от другия родител пред децата. Това е такова подронване на авторитета, че след това дори и да смажеш от бой детето си то вътре в себе си ще се подчини на силата ти, но няма да ти има уважението. Поварвай ми за това последното - преживял съм го.
А ако единия родител постъпи несправедливо с децата другият родител има право да го направи на гъз ако ще, но не пред децата и е желателно все пак подобни обяснения да се правят по начин, който не уронва достоинството на човека отсреща, а това последното е изключително трудно.
Извинявай ако се почувстваш надъвкана от мнението ми. Не това е целта ми.

С.Н.В.О.

Що да не можеш? В зависимост от настроението. Когато си "бяла и добра" (хубав израз от друг клуб) ставаш милата мама. Като "яхнеш метлата"- "лошия" татко. Аз се справям доста успешно. Досега за три години само веднъж е успял да ме разреве единият тийнейджър, докато се правех на татко (т.е. не успях да се справя успешно с ролята).

Стига простотии бе, тате!

И аз си мисля, че има начин за справяне, но че не е лесно си е факт. Ти не описваш какво точно ти куца. Ако е възпитанието то така или иначе се дава от майката в повечето случаи, такаче това го отхвърляме. Къде точно се затрудняваш - в коя част?

Въпросът е, че когато мама е цял ден с децата, те нямат "страх" от нея. В този смисъл е полезно да има един, за когото мама да каже: "сега като се върне баща ти, ще му кажа и ще видиш какво ще стане". То естествено нищо не става, но все пак детето знае, че има един, който ще защити мама, ако то прекали.

Стига простотии бе, тате!

защо трябва да "поемаш " нечия чужда роля? Досега като майка не си ли имала изисквания към детето си?Ако досега си разчитала бащата да поеме трудната част от изграждането на детето ви като личност, вече е много късно да се справиш сама. Не намирам за правилно всеки един от родителите да играе определена роля във възпитанието на децата. Това ,което ме кара да се чувствам горда като родител е това, че съм възпитала едно мислещо, способно на състрадание и активна позиция, решително, емоционално, отворено за света, с чувство за отговорност към света дете. Това стана, защото държах да не се прекъсне емоционалната връзка между нас /не защото съм жена- между баща и син и баща-дъщеря също има такава/, защото никога не съм се страхувала да казвам истината и защото съм давала пример за това как трябва да се изправиш срещу проблема , а не да го заобиколиш

Да, не е лесно да си и баща и майка.
Вместо да влизаш в роли добри/лоши се опитай да поставиш граница на допустимо поведение, което да поощтряваш и лошо което да санкционираш.
Дори и в семейството такова разделение на ролите е неефективно и дори вредно за възпитанието на детето. То трябва да може да се довери и на двамата си родители, а как да стане това ако единия е взел ролята на лошото ченге?
Напротив лошото поведение и постъпки би трябвало да се наказват и неодобряват и от двамата, а добрите да се поощтряват. Така детето няма да използва разногласието между големите за да си налага волята.

И последно, дори и възпитанието трябва да носи удоволствие и удовлетворение и за двете страни. Успех

И звездите имат петна.

Лелееее ама верно е така. Някой да защити мама от детето. Абе не се бях сетила за такава формулировка, но ми допада.
Ама пък защо като сме разведени не можем отново да го кажем - не виждам проблем. Нали и таткото трябва да участва във възпитанието макар и от разстояние.... Дори и ако това е ролята на стралището....ОК!

Не съм съвсем съгласен с теб. Ако мама пожелае може да си покаже ноктите по такъв начин, че след това да не е необходимо да заплашва детето с тате. И при това може ако е достатъчно умна да го направи така, че детето от една страна да и има страха (от нейния гняв) а от друга страна да е спокойно с нея.

С.Н.В.О.

Не зная до колко бих могла да бъда полезна, тъй като аз самата си задавам същите въпроси, но принципно подкрепям Снейп. Макар и малък, опитът ми до сега ми показва, че просто трябва да бъдем естествени с децата си: като няма кой друг да се скара ще се скараш ти, това няма да намали обичта на детето ти към теб; можеш и да изманипулираш един два пъти, но все някога ще те разкрият и тогава ще трябва да си платиш. Не забравяй, че децата са най-добрите барометри и долавят почти всичко, освен това, когато се чудим за това как да постъпим в дадена ситуация, някак си самите деца ни подсказват и учат, стига да можем ние да разберем и тяхната гледна точка.
Елементарен пример: Асоциацията, която предизвиква в детската главица твърдение от рода "Само аз се грижа за теб!", не е горкичката ми майчица, а по-скоро горкото аз, нямям си татко или татко ми не се грижи за мен. Жалко е , но съм била свидетел на подобни сцени и се старая да спестя на детенце подобни излишни тревоги.
Пожелавам успех на теб, на себе си и на всички останали, които се намират в подобна ситуация и независимо от пола.