Здравейте! за първи път пиша, но ви чета от 1 година...Не сам раазведена,тай като не съм се омажвала. 6г. бях с един мъж ,след 1/2 година зживях с него....имаме дъщеричка на 2.6 годинки....
Нашия татко ни изостави преди 2,5м. Не е имало скандали -той замина уж за седмица и повече не се върна.За съжаление това не се случва за първи път. Миналата година изчезна веднаж за 1м. и после за 3м. След 1вия път се завърна и аз го приех.След втория си бях обещала никога ве4е с този мъж,но след добра обработка от негова страна пак му дадох шанс. Най искрено съжеляваше за всичко и се кълнеше че ще поправи всичко.Ще си намери работа/защото той все няма/ няма да ме унижава,ще помага за бебчо/и това не правеше/. През това време не се обаждаше и да чуе как е малчо.
Е имало е и хубави моменти....Но на фона на всички лъжи,предателства,унижениа/имаше и шамари/..........и ужасното напрежение да гледам сама бебчо+да съм материално отговорна и за него /не е давал пари и по 1година и от време на време даваше по 20 по 50 лв. ....и аз все го съжелявах и намирах свои начини/....а живея и под наем....Това е картинката без детайли...
И в края на мин. година когато му дадох шанс ...реших че като не ни е виждал е решил наистина да се промени...и наистина ще се бори за нас,но....нещата станаха по лоши накрая,защото аз повярвах отново ........И дори сега 1м. се тревожех дали не му се е случило нещо ....май сам доста наивничка
Сега съм тъжна ...и за съжаление много гневна и озлобена...което ме кара и да се мразя....себеобвинявам се за свои грешки/аз постепенно изстерясах..../....търся пак вина у себе си.....загубила съм себеуважение...
Боли ме заради детенце...

Пиша ви защото имам нужда да говоря с някой ,който е преживял нещо подобно....

Най тъжното е че знай че имаше любов..и поне аз още изпитвам .....

А сега и ще трябва да водя дела за издръжка и т.н...и не мога да си представя как ще говоря лични неща пред чужди хора....
Предайте малко опит..

Мерси за вниманието!

Здравей sadlady,

Кофти, ама се случва... Нищо - вие с детенцето да сте здрави, останалото ще се нареди, защото така е в живота - веднъж си на върха, а после падаш. И пак, и тъй, и тъй, и пак... Всъщност по-голямата част от времето си прекарваме в тия междинни състояния между "нагоре" и "надолу". Е ще се справиш и този път - къде ще идеш. Пък, макар и да е тъжно, но всъщност вече се е случвало и като че ли единствено ясната неизбежност на логичния край на отношенията ви е нещото, което те кара да тъгуваш...

Така, както си описала нещата - можеш и се справяш сама с материалната част от битието. Това е хубаво - една грижа по-малко, но пък другото ти липсва и имаш възможност да го осъзнаваш...

Оттук насетне, що ще чиниш? Ами ще живееш и ще дочакаш нов връх и щастие - сигурно е туй - въпрос на време и готовност в теб - ще стане. Злоба/гняв - това са кофти чувства, безсмислени и непродуктивни в същността си. Върви и продължи напред - отървала си се от човек, който - какъвто и да е бил - едно е сигурно - не е за теб и с теб. Права му пътека, а ти върви по своя път.

За издръжката - най-добре ще е някой адвокат да те консултира, дано някой от четящите в клуба намери време да го стори.

За това как ще говориш лични неща пред чужди хора... Ами то от теб зависи. На адвокат, също като на лекар, ще кажеш всичко, за да ти помогне. На останалите - тъй както прецениш и се почувстваш. Тук не е нужно или пък необходимо да казваш много или всичко - чувствай се комфортно и спокойно.

Не - определено няма защо да се чувстваш неудобно от това как се е развил животът ти. Бъди добър човек и се гордей със себе си, останалите ще те уважават заради самата теб, не заради другимо.

Здравей! :)

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Недей да търсиш вина у себе си. Може би вината ти се състои в това, че обичайки го си му прощавала, но всяка прошка си има граници и всяко търпение си има край. Аз лично съм против физическото насилие и изобщо против насилието във всякакви форми, включително и с думи. Това, че те е ударил не говори добре за него. Що се отнася до изчезванията му ще ти отговоря с една поговорка, която не зная от къде е, но смятам, че е вярна. Тя гласи: Ако нещо се случи веднъж, то може да се повтори, но може и да не се повтори. Ако се случи два пъти обаче вероятността да не се случи трети път е много малка.
А по отношение на това, че искаш да бъдеш обичана - всички искаме това и късметлии са тези, които са били или са се чувствали обичани, но само в името на обичта, и то несподелена, както виждам, не си струва да си съсипваш живота.

Тарикат мъж не писка...

ще се справиш . имаш опората на своя си бебчо.значи сте двама вече в борбата за оцеляване .успех .ще успеш.