|
Оригинал -
10 причини да не сме богати
Йордан Матеев
Как се трупа богатството и защо в някои страни хората масово умират от глад, а в други масово живеят в разкош? Много учени са търсили и продължават да търсят отговор на тези въпроси. Днес вече има почти пълно съгласие, че материалното богатство е свързано със създаването на блага, т.е. богатството идва от производството на стоки и услуги (не от търговията и износа, както са вярвали меркантилистите, и не от плодородните земи и завоевателните войни, както са смятали физиократитите. Все още се спори обаче за причините да има богати и бедни страни, или защо едните произвеждат повече от другите.
За да се произведе едно благо, в него трябва да се вложат някакви ресурси - не може да се създаде нещо от нищо. Според класическата икономическа наука ресурсите са земя, труд и капитал (наричани фактори за производство). Съвременните икономисти внасят някои новости и макар да няма пълно съгласие, много от тях се обединяват около следните фактори за производство: 1) природен капитал (земя и природни ресурси), 2) физически (произведен) капитал (включително технологии), 3) човешки капитал (труд и предприемачество) и 4) обществен капитал (виж карето). Всички фактори, ограничаващи количеството, качеството и взаимодействието между тези ресурси, възпрепятстват създаването на блага и възпират трупането на богатство.
В България актуалният въпрос е защо сме по-бедни от страните в Западна Европа, т.е. защо българите създават много по-малко блага в сравнение със западноевропейците. Донякъде отговорът може да се търси в причините богатите страни да са станали богати. Всяка от изброените 10 причини (и аргументите по тях) може да бъде оспорена, но в същото време има и своите поддръжници. Част от тези причини могат да се разглеждат и като резултат от бедността, т.е. причинно-следствената връзка не е еднопосочна. А самите причини също са преплетени помежду си в сложни причинно-следствени връзки.
Обществен капитал и „обществена глупост“
За обществен капитал в икономиката се говори сравнително отскоро (от 70-те и 80-те години на XX в.). Характерно за него е, че може да направи по-ефикасни другите типове капитал и тяхната продуктивна комбинация. Разработка на Световната банка от 1998 г. нарича обществения капитал липсващата връзка. Според банката този капитал се отнася до вътрешната обществена и културна свързаност на обществото, нормите и ценностите, които управляват взаимодействията между хората и институциите, в които те са поставени. „Общественият капитал е лепилото, което държи групите в обществото заедно и без което не може да има икономически растеж и човешко благосъстояние. Без него обществото ще колабира“, пише в доклад на банката. Според едно от многото определения на обществения капитал той е набор от хоризонтални връзки и съдържа обществени мрежи и свързаните с тях норми, които имат ефект върху продуктивността в общността. Страни със сходни природен, физически и човешки капитал постигат различен икономически резултат. Качественият обществен капитал е причината „загубилите“ Втората световна война Германия и Япония да се възстановят и да стигнат до благоденствие за едно поколение, а някои от „спечелилите“ да продължават да тънат в мизерия.
Някои учени определят ниското ниво на обществения капитал като обществена глупост. Обществена глупост е например един да копае дупки, а друг след него да ги зарива, тъй като липсва вторият, който трябва да поставя в дупките дръвчета. Обществена глупост е и неразделното изхвърлянето на боклука, закърпването на дупки по пътищата така, че след няколко месеца отново да се появяват на същото място, или поддържането на огромна администрация, която в желанието да си намери работа създава проблеми, вместо да решава такива. Най-общо казано, ако липсва добра организация и кипи безсмислен труд, има проблем с обществения капитал и може да се говори за обществена глупост.
1. Липсата на икономическа свобода и лошите публични услуги
Експертите на авторитетната фондация за изследвания и анализи „Херитидж“, изчисляваща всяка година индекса на икономическата свобода на 161 държави, са убедени и доказват със своите класации, че богатството и просперитетът на страните зависят от икономическата свобода. Под икономическа свобода те разбират основно свободнипазари, ниско данъчно бреме, ненамеса на държавата в икономиката, защита на правото на собственост и минимални регулации. Икономическото чудо на азиатските тигри, келтския тигър Ирландия и прибалтийските републики, както и богатството на англосаксонските страни се дължи според икономистите от „Херитидж“ на челното им място в класацията по икономическа свобода. България е на 52-ро място по икономическа свобода. Според другия световно признат индекс - на канадския институт „Фрейзър“, от 127 страни България е на 70о място по икономическа свобода заедно с Доминиканската Република, Никарагуа, Словения, Танзания и Тунис. Лошите държавни услуги (здравеопазване, образование, съдебна система, сигурност, инфраструктура и т.н.) имат пряко влияние върху богатството. Когато хората плащат средно около 41% от доходите си на държавата като данъци и осигуровки, за да получат определени услуги, но не ги получават и се налага да си доплащат (за лечение, частни уроци и образование, справедлив изход от съдебен спор, охранителна система, ремонт на повредени от дупките по пътищата автомобили и т.н.), те са победни с 41%. Ниското качество на тези услуги е също спирачка за навлизането на чуждестранни капитали.
2. Бавният преход
Според Джордж Бърнард Шоу „демокрацията е средство, което гарантира, че няма да бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме“. Ако го допълним с „и по-зле, отколкото заслужаваме“, и приемем твърденията за верни, съдейки по управлението в България по време на прехода, може да се каже, че българите не заслужават да бъдат управлявани добре. Защото след близо 15 години преход от тоталитаризъм към демокрация и от централизирана към пазарна икономика въпреки многото положителни промени от гледна точка на производството (БВП) България отново е горе-долу там, откъдето започна преходът. Икономистите не се съмняват, че това се дължи на почти пълната липса на пазарни реформи до 1996 г. и относително бавните реформи след това. Липсата на прозрачност, намесата на държавата в икономиката, бавната приватизация и демонополизация доведоха до тежки финансови, икономически и политическисътресения и силно изоставане на България в сравнение с „отличниците“ от бившия социалистически блок (прибалтийските страни, Словения, Чехия, Полша, Унгария, Словакия), които за разлика от България вече са част от ЕС. Ако например приватизацията и демонополизацията бяха проведени в първите години на прехода, когато имаше кандидат-купувачи, готови да платят солидни суми за повечето големи социалистически заводи, много хора вероятно нямаше да загубят работата си, а обществото нямаше да плаща огромни сметки (включително косвено чрез държавни субсидии от данъците) на лошо управляваните монополисти.
3. Некачествената работна сила
Според бившата журналистка от „Файненшъл таймс“ и настояща преподавателка по бизнес журналистика Джени Лусби разликата между богатия и бедния, успеха и неуспеха е знанието. Ако тя е права, българите знаят средно малко/много. Вече се вижда, че прословутото образование по времето на социализма, характеризиращо се с много зубрене и малко дискусии, по-скоро е пълнило мозъците на хората с ненужни факти (повечето от които отдавна са забравени), отколкото е развило мисленето и креативността. А сегашното държавно образование според преобладаващото мнение на предприемачите достойно продължава социалистическите традиции и е напълно неадекватно на нуждитена бизнеса. Доказателство за това е недостигът на квалифицирана работна ръка при наличие на висока безработица.
Огромна част от работната ръка в България не говори езика на световния бизнес - английския. Счита се, че една от многото причини за ирландското икономическо чудо е родният английски на ирландците. Повечето българи дори забравиха руския, който задължително изучаваха в училище, но не им се наложи да го използват след това. Много българи, особено от етническите малка част от тях не могат да си намерят работа. Поради липса на висока квалификация и образование голяма част от българското население е заета в силно неефективното селско стопанство и в други производства с ниска добавена стойност (текстил, тежка промишленост и др.). В някои части на страната „технологиите“ в селското стопанство не са мръднали от Средновековието насам. Липсата на световно значими български компании предопределя и ниските разходи на фирмите за научни изследвания, което от своя страна им пречи да станат световно значими и така кръгът се затваря.
Огромната част от българите нямат компютър, компютърна грамотност и достъп до интернет - задължителни предпоставки за изграждане на мечтаната „икономика на знанието“.
А липсата на знания предполага и лоши организация и управление, което пък води до разхищаване на ресурсите и съответно пречи на създаването на богатство.
4. Липсата на значителни природни ресурси
Според една от теориите за произхода на богатствата, популярна преди Адам Смит (XVIII в.), богатството на нациите зависи от природните ресурси - колкото повече са природните ресурси в дадена страна, толкова по-богати са хората там. Има страни, чието богатство се дължи предимно или в голяма степен на природните им богатства, като Норвегия, Кувейт и Саудитска Арабия. В същото време обаче просперират и много страни без никакви природни ресурси - един от найкрещящите примери е Япония. Някои съвременни икономисти обаче защитават точно обратната на широко популярната теза. Според тях наличието на природни богатства има негативни вторични ефекти, защото глези хората, ражда висока корупция и в крайна сметка пречи на просперитета. Примерите в подкрепа на тази теза са много - голяма част от тях са в Африка. Може все пак да се предположи, че напредналите общества биха избегнали негативните вторични ефекти и биха спечелили от природните ресурси. Абстрахирайки се обаче от страничните ефекти, ако България разполагаше с петролни залежи поне да задоволи собствените си потребности, страната нямаше да страда от огромния хроничен търговски дефицит, дължащ се основно на негативното салдо с Русия заради вноса на петрол, цената на горивата щеше да е доста по-ниска и това щеше да даде допълнителен стимул за правене на бизнес, което означава трупане на богатство.
5. Османското владичество и националните катастрофи в началото на XX в.
Едва ли някой се съмнява, че тежкото историческо минало се е отразило на богатството на българите - както пряко, така и косвено (например с влиянието му върху културата). България има нещастието да попадне под влияние на култура, твърде далечна от европейските. Това е най-общо култура, която възпира развитието и прогреса, в резултат на което индустриализацията и свързаните с това културни промени на Балканите започват с огромно закъснение. Вместо да трупат богатство, българите се борят за физическото си оцеляване.
С окупирането на българските земи Османската империя буквално избива целия тогавашен български елит (селяните стават единственото българско съсловие).
Съществува и схващане, според което свободният достъп до огромния пазар на империята е създал условия за добър бизнес на българите, оттам са осигурени средства за образованието на много млади хора, което от своя страна дава интелектуален тласък на Възраждането. Фактите обаче показват, че България излиза от османското владичество като силно изостанала в сравнение с Европа бедна селскостопанска страна. Липсват едри собственици. Повечето българи се борят за препитанието си точно така, както са го правили прародителите им пет века по-рано. Модернизирането на страната след Освобождението е възпрепятствано от две национални катастрофи, предизвикани от недалновидни войни в първата половина на миналия век, както и от крайно нестабилната политическа среда и силната конфронтация в обществото. Причината за тези неуспехи вероятно трябва да се търси в българския манталитет. А според много хора виновни за съдбата на българите са великите сили (което също е свързано с манталитета).
6. Социализмът
След попадането на България под влиянието на СССР и социализма отново е унищожен елитът на българската нация (физически или психически) от самите българи. Национализирана е собствеността. Наложен е централизиран модел на икономическо управление и напълно се игнорират пазарните механизми. Свободата при социализма на практика означава освобождаване на хората от право на избор - и в икономиката, и в личния живот. Според Евгений Дайнов от Центъра за социални практики селската маса е „изтръгната от селата, организирана на паравоенен принцип, вкарана в заводи и панелни блокове“. Въпреки насилствената индустриализация огромната част от българското население не скъсва с натуралното стопанство и продължава да се изхранва с компоти и консерви собствено производство. Изостаналостта от развитите страни се задълбочава. Според анализ на проф. Стенли Фишер и негови колеги от МВФ (от април 1998 г., наречен „Колко далеч е Източна Европа от Брюксел?“) на България са нужни 25-26 години, за да навакса изоставането по време на социализма, и то ако икономиката расте с около 5% годишно. След 45 години социализъм брутният вътрешен продукт на човек е 4 хил. долара вместо 14 хил. долара, изчисляват Фишер и неговите колеги. Това означава, че ако България се движеше със скоростта на Европа, в началото на 90-те годишният доход на човек щеше да бъде с 10 хил. долара по-висок.
В края на 1989 г. България „излезе“ от социализма с огромен външен дълг, липса на пенсионен фонд, редица нерентабилни производства, неспособни да оцелеят в пазарна среда, и декапитализирана икономика. Както казва макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, „измамната социална сигурност е била заем от бъдещето и това бъдеще дойде“. Най-тежки обаче вероятно са щетите, нанесени от социализма върху манталитета на хората (виж инфоснимката). Те обаче едва ли могат да бъдат измерени.
Най-категоричното доказателство за вредите от социализма е Германия, тъй като върху един народ за няколко десетилетия се прилагат двата модела - съответно тоталитаризъм и централизирана икономика, и демокрация и пазарна икономика. Петнадесет години след обединението въпреки огромните инвестиции, насочвани от запад на изток, източногерманците продължават да живеят много по-бедно.
7. Географското разположение
Попитайте ваши познати от Централна и Източна Европа кои според тях са конкурентните предимства на страната им. Ще видите, че едно от тези предимства се изтъква от всички - стратегическото географско разположение. Хората във всяка страна са убедени, че са разположени стратегически. Очевидно това е мит, който е характерен не само за България. Тъй като обаче България е разположена в Европа и е съвсем естествено сравнението с останалите страни в континента, може смело да се каже, че България се намира в периферията на Европа на взривоопасния Балкански полуостров, който все още се асоциира от европейците с войни и морална и материална разруха.
Географското разположение на България със сигурност не е най-голямата спирачка за трупането на богатство, но безспорно има значение. Словакия например стана член на ЕС с много компромиси от Брюксел донякъде заради географското и положение, което даде силен тласък на просперитета на страната.
Ако се погледнат европейските държави по богатство, се вижда, че с леки изключения богатите са на запад и на север и колкото по на изток и на юг се отива, толкова страните са по-бедни. Намирайки се в Югоизточна Европа, България очевидно е на „губещото“ място (виж картата).
Но можеше да бъде и много по-зле. Какво ли би се случило с България, ако се намираше в Африка, заобиколена от едни от най-бедните страни в света - Гана, Буркина Фасо, Того, Мали и Нигер? Дали България щеше да е Швейцария на съответния регион? Или по-скоро средният българин шеше да живее като средния африканец от съседните държави? Кой и какво щеше да стимулира българите да правят реформи и да подкрепят реформите?
8. Българският манталитет и култура
С голяма доза сигурност може да се каже, че манталитетът и културата на хората в отделните страни влияят най-силно на богатството и просперитета им. Напоследък учените дори се концентрират все повече върху културните различия на локално ниво, между отделните общини Масово е схващането, че манталитетът и културата на българите са пречка за просперитета. Разбира се, всеки човек е различен, но без съмнение всяко общество си има някои преобладаващи характеристики, които го отличават от останалите. Факт е, че манталитетът и културата не са помогнали на българите да станат много богати, но в същото време са помогнали да не бъдат и крайно бедни, т.е. едва ли трябва манталитетът и културата да се натоварват с всички негативи, изключвайки позитивите - вероятно има неща, които стопират развитието, но има и такива, които помагат на трупането на богатства. Счита се, че в основата на успехите на Япония, азиатските тигри, а вече и на Китай са конфуцианските ценности, присъщи на техните народи, които поставят ударение върху работа, спестовност, образование, добродетели, бъдеще. Икономическата изостаналост на страните от Латинска Америка се обяснява с традиционните иберийски ценности и нагласи. Български и световни социолози вече разполагат с научнидоказателства, базирани на проучвания в целия свят, че в сравнение с манталитета и културата в развитите страни българският манталитет и култура представляват пречка пред просперитетаи трупането на богатство в България (виж карето). Положетелно е обаче, че напоследък учените улавят редица положителни тенденции, които се очаква да се засилват с приобщаването на България към ЕС.
9. Православната религия
Религията е част от културата, а културата без съмнение влияе на богатството. Фактите показват, че протестантските страни са най-богати, а православните и ислямските са най-бедни. Най-висока е дисперсията при католиците - от бедните Перу и Доминиканската република до богатите Франция, Австрия и Белгия. Бързото икономическо развитие на прибалтийските републики (по-бързо от останалите социалистически страни) след тежко социалистическо минало (като част от СССР) се обяснява и с протестантските им ценности. Православните страни, сред които и България, се възстановяват най-бавно от изоставането след десетилетия централизирана икономика. А православна Гърция беше най-бедната страна в Европейския съюз преди разширяването му на изток.
Счита се, че протестантството е по-прогресивно (от гледна точка на създаването на земни блага) от другите версии на християнството заради ценностите, които проповядва. Разликата в ценностите идва от различното тълкуване на Библията. Протестантството толерира земните блага и богатството и не ги смята за порок, докато според православието богатият трудно ще влезе в царството небесно (виж инфоснимката).
За православието е характерна строгата феодална структура, което според критици я прави скована. Протестанството разчупва феодалния модел и всъщност така се ражда. Протестантските общности се освобождават от тежката администрация. Самата философия е за повече усвояване на личната свобода. Според православието цялото западно общество е еретично, не е носител на ценностната система на Бога и там има нещо гнило. Според Макс Вебер недостатък на католицизма е, че се концентрира повече върху настоящето, докато протестанството е насочено към бедещето.
Ако приемем всичко това за вярно, българите може да се радват, че православната църква в България няма особено силно влияние върху хората през последните 50-60 години и страната е сред най-богатите православни държави.
10. Песимизмът и липсата на доверие
Липсата на доверие показва, че съществува голям проблем с обществения капитал. България е на предпоследно място по доверие в институциите (правителство, парламент, граждански организации и партии) сред 10-те новоприети членки на ЕС и трите кандидатки за членство. Само 19% от българите имат доверие на институциите. Липсата на доверие пречи на създаването, правенето и разрастването на бизнеса. Ясен индикатор за наличието на доверие в едно общество е състоянието на фондовия пазар. В България то е трагично въпреки огромните инвестиции, които се направиха за развитието му. Неразвитият фондов пазар от своя страна е пречка за акумулиране на капитали от бизнеса и оттам води до забавяне на икономическия растеж.
Песимизмът има пряко негативно влияние върху вземането на икономически решения и се явява спирачка за трупането на богатство. Той възпира предприемаческата и инвестиционната активност и оттам - производството на блага. Известна е склонността на пазарите да превръщат в реалност очакванията на икономическите агенти. В развитите страни очакванията на потребителите и предприемачите са важен индикатор за прогнозиране на бъдещото развитие на икономиките.
Според проучване на „Евробарометър“ (от края на 2003 г.) българите са най-големите песимисти сред 10-те новоприети страни членки и трите кандидатки за членство. Повечето изследвания на социалните учени показват, че песимизмът се дължи на ниските доходи. Изследване от миналата година на Сдружение „Инициатива глобална България“, наречено „Оптимистична теория за песимизма на прехода“, констатира, че за губещите от промените след 1989 г. и групите с нисък доход и нисък социален статус източник на песимизъм са сравненията с 1989 г., а за спечелилите от промените и групите с висок социален статус източник на песимизъм са сравненията с Европа. Сдружението констатира, че икономическият растеж не води автоматично до създаване на позитивни очаквания към бъдещето. Според изследването „невъзможността да се постигне успех по честен път прави самоочевидна и саморазбираема бедността, а двете заедно не могат да родят нищо друго освен... песимизъм“. Изследването опровергава психологическите и народопсихологическите обяснения за песимизма на българите, както и „наивно психологическата теза за крах на свръхнереалистичните свръхочаквания за промяна в индивидуалния начин на живот като източник на социалния песимизъм“. Един от важните изводи е, че „политиката на бюджетни инжекции и заклинания за позитивно мислене“ не води до промяна в оптимизма, а „предизвикателството пред българския преход не е неутрализация на губещите, а мобилизация на печелившите от промяната“.
Оптимизмът на учените за българския песимизъм идва от факта, че се наблюдават положителни тенденции.
Връзката между богатството и толерантността към хомосексуалистите Известният американски социолог Роналд Ингълхарт стига до извода, че културата има пряко отношение към богатството:
Една от важните разлики между културите е свързана с прехода от индустриално към постиндустриално общество. Докъде е стигнало обществото в този преход се вижда от преобладаващите ценности в него - дали то споделя ценностите на оцеляването или ценностите на себеизразяването. Безпрецедентното богатство, акумулирано от напредналите общества при последното поколение, означава, че увеличаващ се дял от населението е израснало, приемайки оцеляването за даденост. По този начин приоритетите са се изместили от прекаленото наблягане на икономическата и физическата сигурност към наблягане върху субективното благосъстояние, самоизразяване и качество на живот. Модернизацията обаче не е линейна - когато обществото завърши индустриализацията и започне да става общество на знанието, то започва да се движи в нова посока, от материалистичните ценности на оцеляването към увеличаване на ударението към постматериалистичните ценности на себеизразяването.
Ценностите на себеизразяването дават най-голям приоритет на опазването на природната среда, толерантност към различното и растящо желание за участие във вземането на решения в икономическия и политическия живот. Тези ценности означават търпимост например към етнически малцинства, чужденци, хомосексуалисти. Промяната включва и промяна в ценностите при отглеждане на децата, от наблягане върху тежката работа към акцент върху въображението и толерантността като важни ценности, на които да се научи едно дете. Промяната върви с нарастващо усещане за субективно благосъстояние, което е благоприятно за атмосфера на толерантност, доверие и политическа умереност. За общества с преобладаващо споделяни ценности на себеизразяването са характерни и високи нива на междуличностно доверие. Това произвежда култура на доверие и толерантност, в която хората ценят високо индивидуалната свобода и себеизразяването и имат активни политически ориентации.
В книгата си „Защо толкова малко успяваме“ предприемачът и преподавател по управление на човешките ресурси Юлиян Генов анализира множество проучвания и изследвания на международни и български светила в социалните науки и посочва редица характеристики на българската култура, които пречат на просперитета. Част от тях са:
- Възприемане на света като ръководен от непреодолими сили (включително от хората с власт); склонност да се търсят оправдания за незавидното битие във външни фактори - политиците, съседите, великите сили, световната конспирация и т.н.; българинът не вярва, че съдбата му зависи от собствената му воля, и отказва да планира бъдещето си.
- Висока степен на недоверие между хората и към институциите.
- В стремежа си към оцеляване българите загърбват моралните норми.
- Ориентираност към миналото.
- Властта се възприема като основен източник за придобиване на богатство - тя се концентрира и упражнява по вертикала; индивидите се смятат за некомпетентни да упражняват граждански контрол върху властимащите.
- Висока степен на приемане на властовото неравенство - гражданите са недоволни от начина, по който функционира демокрацията, но не са склонни да поемат отговорност, подобаваща на членове на гражданско общество.
- Висока степен на избягване на несигурността - новото, непознатото и неизвестното се приема за потенциална заплаха.
- На върха на стълбицата на престижа в българското общество не са хората, които създават благосъстояние (изобретатели, предприемачи), а онези, които го консумират - интелектуалци, артисти, политици, спортисти.
- Българите не вярват, че и двете страни в една сделка могат да спечелят - смятат, че винаги единият печели за сметка на другия.
__________
Бъди звезда, небе ще се намери!
|
Е и това не е точно така. Хората по принцип са рационални, затова оставено на себе си едно общество ще еволюира и ще стигне стпентта на познание, ще натрупа обществен капитал и ще се промени резултата на играта. Доказателство за това е САЩ. В началото там е било дори по-зле от колкото е тук, - но за 200 години станаха най-проспериращата икономика в света.