От няколко дни мисля доста за семейните отношения, за недоволството на едната или другата страна, за ролята на децата в предотвратяване или отлагане на евентуална раздяла/развод.

Въпросът ми е, тази клетва, върху която акцентират ужасно голям брой жени - заедност в добро и зло и т.н. и т.н. ... Тази клетва не означава ли всъщност да дадеш свобода на човек, когото обичаш, ако той не е щастлив с теб?

Само веднъж съм обичала истински - съдя по продължителността на чувствата и по това какво съм била готова да правя за него, какво бих направила и в момента ... И точно сега ми предстои да се отдръпна и да го оставя да бъде щастлив, защото се чувствам непълноценна във връзката ни, която продължава малко по-малко от един кратък брак. Усещам, че радостта му, когато се видим, е голяма, но не се срещаме интензивно, че все по-често търси чисто човешката опора в мен, а не женствеността ... Толкова е хубаво ... Разкошно е, но това малко излиза от рамките на любовта, която познавам с него и чувствам, че не мога да му дам това, от което той се нуждае. Затова реших да му позволя да се отдели, за да търси щастието си извън мен, като естествено, не бих го пропъдила, ако реши да се върне.

Не е ли редно така да правят и съпрузите - не само жените, но и мъжете. Когато усетят, че брака се е изчерпил, дадат възможност на себе си и на половинката си да продължи напред с нови сили, нов смисъл и нова любов?
Не е ли това, всъщност истинската любов?

Или любов е някой да прави компромиси в твое име - да не ти изневерява (по повод споровете в скорошната тема, която събра овации по брой мнения), а ти да береш плодовете от неистовите му усилия, докато ти не можеш да направиш компромис със собствения си егоизъм и да дадеш свободна на човека?

My baby shot me down ...

Законодателството е такова, че никого да не можем да задържим, така че излишно мислите по въпроса. Да бъдем практични - човек винаги е свободен да си тръгне. Ако любимият буйства, пиянства, луд е психично или по друга жена, какво можем да направим? Нищо. Няма и за какво да се излагаме на опасност. На сплетените устни и челата - сбогом, както съм писала в специалната си тема за дупката, която смятам да копая.
За моралните императиви - друга работа са моралните императиви. Те са един нежелан в съвременното общество лукс. Сега е важно да сме пълноценни сексуално, да поддържаме форма с неодушевени предмети, ако трябва, нисковолтови, високоволтови, надуваеми, еластични, каквито намерим, сега естетиката на Азис е актуална, не е девството под венчило. Която кляфка вярва в такива работи, свободни манастири - бол, друг е въпросът, че Синодът ги дава за публични домове, което е факт, а не художествена измислица.
Слушала бях някаква песничка-чалгичка - направи нещо диво, нетипично, премини на червено, ей-таквиз добродетели.
Тъй добре ли е?

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

В общи линии е точно това! И когато е взаимно ,нещата са истински!
Тази клетва не означава ли всъщност да дадеш свобода на човек, когото обичаш, ако той не е щастлив с теб?
Така де ,тва е любоФ!
ти не можеш да направиш компромис със собствения си егоизъм и да дадеш свобода на човека?
А това е себелюбие!
А това ,че някой не е щастлив с тебе означава само едно! Този човек е нещастен! И най лошото е ,че едва ли някога ще е щастлив.... ,защото запони ,щастието не се търси в партньора ,а в себе си! Ако утре дадеш на гладния хляб - той ще е щастлив! Кое го прави щастлив ,ти или хляба?!
Та начи ,ти му даваш свобода ,това ше го направи щастлив! А теб? Ще се почувстваш ли както ако нахраниш гладния? Логиката е , правете хората щастливи ,би трябвало да се почувствате по добре! И не забравяйте да обичате и себе си... Be free...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

bih iskal jena mi da chustva tochno tova , koeto i ti /a moje bi ne ia poznavam dostatuchno dobre/. poviarvai, suprugat ti ne iska absoliutno vsichko ot teb. moje bi iska samo malko opora v trudnite momenti i suvet kogato e trudno da se vzeme reshenie. lichno az bih sa radval na podkrepata , koiato jenata do men moje da mi osiguri, kolkoto i malka da e tia. bez teb shte mu e po-trudno.

Омъжи, живей с него 10-15 г., роди 1,2,3 деца и ела да филосовстваш. Според теб трябва цял живот да сменяме пъртньора/съпруга на 2 до 5 г. Толкова трае това, на което му викаш любов, а всъщност е страст. Бракът е нещо много повече. Поне за тези, които все още така мислят.

Между това да нахраниш гладния и да дадеш на обичан човек свобода!

А за това, че щастието било вътре в човека .. Не ми се обяснява, но не съм съгласна. Ако живеехме на самотен остров, бих била, но тъй като не ...

My baby shot me down ...

Звучи мило и успокояващо, но мисля, че само усложнявам нещата с моето присъствие, те и без това не са леки ...

My baby shot me down ...

За дълбокомислени изводи съзирам, но ... неверни - поне не в случая, а мога да си позволя да го кажа, защото се опитваш да анализираш мислите ми.

Не, не смятам, че трябва да бъдем с някого 2-5 години. Смятам, че има много бракове, които се сключват от неблагоразумие - прекалена младост, наивност, силна любов, която отминава бързо, опит за печелене на "златна мина" точно с този човек. И мисля, че хората, които го правят, заслужават след време да открият отново любов и щастие, ако може да е в семейството си - добре, ако не може - другаде.

Бракът е нещо много повече от това, както казваш, той е нещото, което те прави тъжен, когато имаш нужда да бъдеш щастлив и се разхождаш по тънката линия между радостите и ангажиментите.

My baby shot me down ...

По мое скромно мнение отъждествяваш семейството с любовта, любовта със страстта и страстта със секса. Семействотот е много повече. Баща ми казваше, че семейството не е 24 секс и купон до зори, а труд, грижа и отговорност. Семейството е един икономически съюз за отглеждане на децата. При положение, че родителите ми имат 37 годишен брак и все още се търсят, считам баща си за капацитет по семейсните въпроси. Та на мене ми е по-лесно да разглеждам семейството като съвместно дружество с неограничена отговорност. Нали не ти хрумва да си зарежеш бизнеза току-така? Напротив, всеки ден се стараеш, квалифицираш се, караш курс след курс, мислиш, кроиш планове за разрастване и просперитет. Ами и със семейството е същото. Всеки ден трябва да се стараеш да си по-добър партн'ор и родител! Принадлежиш единствено и само на себе си, докато не си се оженил. След това принадлежиш на цялото!
Оставям факта, че има хора, на които думата отговорност не им говори нищо. Такива има и от двата пола!

Че бизнеса е една сфера, в която можеш да се развиваш неограничено ... и печалбите от нея можеш да видиш материализирани - т.е. винаги има нещо ново, което може да ти се случи, а от "семейство" всеки българин разбира, дава съвети насам-натам и не пита много много ... Това прави семейната сфера позната, долу-горе изтъркан път, през който са минали много подметки и разумния човек знае какво го очаква, като тръгне по този път ...

Съгласна съм, че трябва да се правят много компромиси. Но явно или аз не се изразявам правилно или становищата ни доста се разминават, защото никой не говори само за хубавата страна на нещата - секса, заедността, ако щете дори заведенията, купоните, нито за любовта в семейството, а затова, че някои хора след време започват да се чувстват не на мястото си в семейната среда и разбират, че между всичките компромиси и решени проблеми с половинката си, са изгубили себе си ... Това, че може да не искаш вече да си със съпруга ти не би трябвало да го обезцени, според мен. Той си остава значим, човек, в чието име си правил доста, който е правил много в твое име, НО какво правиш, когато вече не се чувстваш на мястото си? Обичаш жена/мъжа си, детето си, но живота ви не е онова, което е бил или което ви се е искало да бъде на тази възраст ... Въобще не взимам предвид конкретно неразбирателство, а по скоро празнота ... дори може би това е празнотата, която кара семейния човек да търси "залъгалки" извън дома ...

В залъгалки не влагам нищо конкретно - може би единствено "пломба".

My baby shot me down ...