И не го удряйте на "Унижените и оскърбените", защото никой не знае къде му е късмета...всички сме в кюпа)))

Години наред не мисля за това. Но безкрайно ме огорчават изказвания от рода колко ужасна е бившата и колко пречат децата. Нали и моите деца са в това положение. Слава Богу, той е мъж на място и държи на тях.

Рлосто тези изказвания разчоплят раната и пак боли.

Нека уточним нещо. Не може човек, който не си виждала да ти бъде приятел. Странно... стила ти и отношението ти към проблема ме карат да си мисля, че ти си авторката на темата.
Ако това е така нека ти кажа някои неща. Първо - в интернет анонимност няма. Модераторите могат да кажат дали два постинга са писани от един и същи компютър, но не съм аз човекът, който ще поиска това от тях. Неприятно ми е обаче това, че поставяш на кантар човешката болка. Всяка болка си е болка и не може да се мери в сантиметри или килограми. Нещата относно болката са много по-сложни отколкото изобщо може да се опише с няколко изречения.
А и още нещо - ако непрекъснато мислиш само за болката накрая болката ще те овладее изцяло и ще те съсипе. Това ли искаш?

И тогаз каквото сабя покаже,
и честта... майко юнашка.

Основен природен закон - ВСЕКИ СИ ГЛЕДА ИНТЕРЕСИТЕ! Като го приемеш - ти става по гот...и поета го е казал - "Човек за човека е вълк!")))
Абсолютно нормална ситуация...така, че гледай ти да не изоставаш!!

Не за това, бърка, че тук ще намери от вторите екземпляри. Те едва ли ще си изливат мъката по клубовете, защото са заети с новите си придобивки или с каквото и да е друго там.

Не мога да разбера защо бившите съпруги се поставят в ролята на мъченици. Сякаш някой е длъжен цял живот да се грижи за тях и да ги издържа. Ако мъжът има всичко вкъщи, той няма да прибегне до друга жена. И накрая тези бивши използват децата за постигане на своите цели. Според мен това е на основата на егоизма им - "всичко за мен и само за мен, а желанията на бившия ми мъж и новата му жена не ме интересуват".
След като се разделят двама души, всеки има правото и нуждата да бъде с друг. Вместо да се вайкате и оплаквате колко ви е тежък живота, направете крачка напред за промяната му.

... има ги всякакви бивши... и такива дето тровят живота на бившите си, и такива дето мълчаливо си страдат, и такива дето толерантно са се отдръпнали...
Мога да ти споделя моята рецепта за справяне: казвам си , че в постъпката на бившия и новата му изгора няма нищо лично срещу мен и детето ми... просто на тях сега им е дошла тръпката/сърбела/. В началото и аз като теб си мислех как може - еми може - пък и какво - ако разбереш, че те един ден ще бъдат възмездени от провидението по-леко ли ще ти стане? Тяхната бъдеща мъка ще изкупи ли твоята настояща?
Знам, знам, че е много трудно да прилагаш тази рецепта - аз самата от 10 месеца се боря с тези демони и мога да ти кажа, че все още се случва те да надвият - пък и ветераните от клуба много често дават оптимистичната прогноза за две годишна война...

Всъщност разбарх, че аз съм господ, когато цял ден се молих и накрая разбрах, че си говоря сама Така че нямам търпението да чакам той да се сети - предпочитам сама да си опека нещата

Мъжът си е мъж и това сие...никой не е застрахован от нищо...както и на жената като и писне, айдее мъжа да се оправя)))
Всяка нова с години да си прилага каквито си иска там номера, не може да го задържи, ако не им е писано да са заедно, ако наистина тази връзка е благословена и нужна и за двамата...
И въобще всеки да култивира у себе си способността да се справя сам до колкото може , защото живота е голям купон и не знаеш в кой момент в какъв танц ще те хвърли)))
А за втори, трети и десети...никога не забравяй , че може да си предпоследната...)))