Горди и свободни.... Техният полет не може да бъде сбъркан с нищо друго. И никога не летят сами - винаги по двойки или с малкото. Самотен орел няма. Излъчват невероятна хармония и липса на каквато и да било припряност. Даже когато са кацнали също се усеща тяхното величие и.... липса на каквато и да било агресивност.

Това го няма при другите птици. Няма го и при повечето хора. Винаги бързаме да построиме щастието си според това както го разбираме. За едни то е любов, за други пари, кариера, или нещо друго. Но винаги бързаме... Сякаш ще отлети и никога повече няма да се докоснем до него. А в същото време искаме да имаме свободата на птиците, искаме да се рееме гордо в живота. Това са несъвместими неща. Щастие с припряност или страх не се постига. Време има винаги за всички и за всичко значимо.

Орлите рядко махат с крила. Те се носят по вятъра - плавно и стабилно.
И винаги помагат в критичен момент...




=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

"Щастие с припряност или страх не се постига."

Ето това ще си го запазя при другите мъдри мисли. Благодаря ти!

Festina lente - Бързай бавно!

по пътя към Малъовица отбиваш за с.Бели Искър има едни Орлови скали- невероятно е...отиди, за да ти се препълни душата

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

"Няма да живеем с орлите!"
Култова фраза! Означава ,че няма да живеем 300 години /толко живеели орлите според недостоверен източник - народа/. С една дума живота е кратък ,дай да прим простотии докато може... Та ако ще и развод да е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А кога за последен път си наблюдавал полета на сокол? Аз съм виждал само веднъж как лети сокол на свобода, но няма да го забравя цял живот - впечатляващо е и също създава усещането за хармония и сливане с природата.

И тогаз каквото сабя покаже,
и честта... майко юнашка.

ако е за сокол, ще те заведа,близко е,ако се сещаш къде работя ТАМ Е!

...KEEP WALKING

Има ги, но по-трудно се наблюдават. Техният полет е доста по-различен от този на орела. Бих казал, че няма нищо общо. Но не това е същественото. Много по-важно е да можем да сравним нашите пориви с полета на птиците и да се опитаме да извлечем някаква поука. Прекалено сме изкуствени и искаме изкуствено да постигаме най-естествените неща. Точно в това се крие обяснението защо не можем, не става и хубавото вечно бяга. То не бяга - ние го пропъждаме неволно в стремежа си да го постигнем на всяка цена и то колкото се може по-бързо. Можем да заблудим хората, можем и себе си дори, но природата никога.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

В отговор на:

---

Можем да заблудим хората, можем и себе си дори, но природата никога.

---

Има ги, но по-трудно се наблюдават. Техният полет е доста по-различен от този на орела.

Макар и да не разбирам нищо от орнитология съм съгласен с думите ти. Орел на живо не съм виждал - само на филми. Сокол на филми обаче почти не съм виждал. Полета на този, който видях някога беше едновремено стремителен и елегантен. Беше като танц на танцьор, който не мисли ца самия танц а се е слял с околносттта. Зала... публика... сцена... нищо от това няма значение за него. Само той и танца. Пълно отдаване.
И като съм заприказвал за това нека повдигна едно въпросче, което възникна в мен току-що.
Защо всички се боят от пълното отдаване? Защо е така плашещо, когато някой ти предложи себе си без остатък?
Бил съм и от двете страни на барикадата, но още не съм разбрал кое е плашещото в отдаването без остатък.

И тогаз каквото сабя покаже,
и честта... майко юнашка.

защо някой се плашат, както да дадат, така и да получат. Аз не го схващам. И докато в получаването без остатък бих могъл да видя нещо притеснително (най-вече заради рязкото скачане на отговорността), то в отдаването не виждам проблема. Но пък зная и че за някои си е сериозен проблем. Особено, ако житейския им принцип е "живота е компот, в който всеки се бори за сливата, а ще я лапне само един". Въпрос на различно схващане що е то живот.