Абе, уж се старая да съм лаконичен, а май съм съвсем прозрачен

Събирай и пиши. Вярно, че акъл никому не може да се даде и че всеки сам трябва да намери верния път (доколкото има такъв, де). Но вече разбрах, че идея, мнение и опора не са излишни. Дано от обобщението ти излезе писание, което ще помага на изпадналите в такава безпътица да видят вътре в себе си.

Наистина положението ти е много деликатно от една страна, но пък ясно - от друга. Щом не си загубил надежда да събереш отново семейството и действаш в тази посока, то тогава "мама е най-добрата мама на света" е задължителната версия. Защото ако наистина /дай Боже, щом си готов на това/ се съберете отново, то е задължително да се знае и да не се подкопава със съмнения. Понеже събирането е миг, а животът заедно после - дълъг /мислиш ли за това?/. Не се знае, обаче, колко дълго ще трябва да го поддържаш, въпреки че не си точно на същото мнение, май. А и не бива да създаваш напразни надежди у детето, че един ден всичко ще се оправи, защото все едно да обещаеш и да не си удържиш на думата. Не казваш на колко е години и доколко ясно разбира нещата, а междувременно израствайки, тя ще започне да има собствено мнение за майка си, което едва ли ще се впише в зададената от теб форма. Не е страшен "оня", страшното е в душата на майка и - защо се е получило така, че той да се появи и да стане фактор в живота на детето ви. Всъщност няма ли начин дъщеря ти да живее с теб докато преминат страстите?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

"Мама е най-добрата мама на света" е задължителна версия. Дори и да стигнем до развод, това нито искам, нито имам право да променям - тя просто си е най-добрата мама.
Да, мисля и затова, че ако се съберем, ще трябва и да живеем заедно
И хич не си го представям лесно или просто. Струва си, обаче.
Надежди у детето се старая да не създавам никакви, нито пък да я настройвам, същото прави и майка и това е добро. То си знае положението, но не го приема. А си има и собствени наблюдения - все пак и то вижда и чувства. Знае моята позиция за прекратяването брака ни и не смятам да го лъжа. Ще бъде първокласничка на есен
"Оня" няма нищо общо с раздялата, за нея сме си виновни само ние. Всъщност, въпреки, че имам възражения, приел съм да винят само мен, няма проблеми.
Но "оня" има връзка с евентуално запазване на семейството и поправянето му и срещу това работи яко. Детето сигурно го усеща.
Няма начин да живее при мен - няма да го дадат!
Живее с баба си (тъща ми) на другия край на България от близо 2 години. Ние се редуваме да ходим при нея.

Е, че на какво основание няма да го дадат? При положение, че единият родител е готов да се грижи за него, докато другият явно се усуква. Аз си представях, че детето е с майка си и "оня", а то вие сте се пръснали като пилци по всички посоки...
Не можеш ли да използваш факта, че ще тръгва на училище, което си е наистина един деликатен и стресов момент за всяко дете, че да я прибереш в София /ако сте тук, де/, или където сте? И да обсъдите това с майка и? Предполагам и тя трябва да е загрижена някак за дъщеря си... Все пак детето не е дете на баба си при здрави и прави родители...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Как да ти кажа, че прекрасно те разбирам, че за мен ситуацията е не само ненормална, но и престъпно малоумна?

Абе, какво да ти кажа......

да ти бъркам в душата и да предизвиквам откровения, които не си готов да споделяш, но наистина не мога да не се съглася с теб в случая. Май престъпна е точната дума...
Много неща ми липсват, за да мога да сглобя пъзела за себе си... Бъркам ли много оприличавайки в най-най -общи линии твоята история с тази на ng? Семейство на всяка цена, независимо от последствията?
Извини ме, нямам право да говоря така, но е някак предизвикан размисъл...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Историята....тежи ми....вината ми също. Бих я споделил, но не и тук в клуба. Колкото и да е анонимен, той е достъпен. Не бих си позволил да обвинявам и да хуля публично.
В бележки, или на живо бих обяснил.

Ако се решиш - на разположение съм

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Готов съм. Но със срещите на живо имам малък пролем. Едно дето по ред причини засега не съм в състояние да участвам с съботните срещи, другото е, че (не знам дали не е общ синдром) имам някакъв страх да виждам хора, да общувам на живо.
Но иначе-няма проблем

чакам - ако искаш на бележка, ако искаш на мейла, ако искаш в някой месинджър...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.