Моля ви кажете.....При един невероятно спокоен и интелигентен развод и съществуващи към момента (2 год.) отношения приятелски и топли - основно заради детето разбира се. Той вече отново е семеен, но аз искам да си го върна. Детето го преживява много трудно, а и аз не мога да се приобщя към друг мъж....Имам ли шансове

Нямаш шансове да си го върнеш!...Това е!...И не се занимавай с глупости...!

Е тогава закакво изобщо сте се развеждали?Затваряш страницата,главата горе и напред!

Все пак, ако стане подобна идиотщина, то ще е наистина идиотщина и още по-лошо. Развода не е като билет за кино. Точно това е причината да се дава срок за "помиряване" при бракоразводните дела. Но все пак всяко нещо си има край.

И още нещо - много е лошо за едно дете развода. Още по-лошо е, когато родителите са нестабилни в решенията си, независимо от всичко.

Хайде, погледни напред, защото и без друго ще приемеш станалото - рано или късно. Не си струва да се самоизяждаш.

Късмет!
======
Я...!!! Ама хлапето ти е голям симпатяга.....!!!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

всички шансове да разбиеш добрите отношения помежду ви, нервите на поне 4 души (нали толкоз: ти, той, детето и другия партньор).

Ама мисълта е много изкусителна, нали- да се пробваш. Е, аз пробвах навремето, бившата ми също ме пробва, резултата е отвратителен. Начертай си линия която никога не пресичай, ако имаш малко акъл.

Ако не те устройва, ето и другия вариант: имаш отлични шансове да го върнеш. Той ще се откаже веднага от сегашната си партньорка, тя няма да се бори, ще останете приятелки даже. Детето ще е много добре, то няма да има проблеми с адаптация и нагласи и веднага ще приеме баща си без да задава излишни въпроси. Ще живеете прекрасно, той няма да ти изневерява, нито ти на него. Той ще е нов човек, ти ще си нов човек, няма да се дразните един друг, той няма да си задава въпроса какво изпуснах, защото положително не е бил щастлив там. Старите конфликти са преодолени, прощавате си наведнъж и безрезервно и никой няма да чопли станалото, нито ще обвинява скрито другия.

Не зная дали имаш шансове. И не зная дали има много хора в този клуб, а и въобще, които могат да ти кажат. Ако някой го е правил и резултата е положителен, вероятността да пише тук е малка.

В подобна ситуация съм. И (без въобще да твърдя, че зная какви ги върша), ще ти призная, че избрания от мен път засега е изчакването. Има и друг човек, живеят си на съпружески начала вече близо 1,5 години. Не сме разведени, понякога се поставя темата, аз си казвам, че според мен е глупаво да го правим и после нещата пак си замират за няколко месеца. Често си мисля, че правя супер глупост, но има и моменти, в които си давам сметка, че продължава да е специален човек за мен (най-близкия) и че ако се върне, нито ще мога, нито ще искам да кажа НЕ. Т.е. надявам се че е възможно след всичката гадост която са си причинили двустранно, хората пак да успеят да намерят правилен път един към друг. Рядко се намира познат, приятел или роднина, който да смята че съм на прав път, но това е положението, така го мисля, така го чувствам в момента. А иначе се случва да си мисля, че още ден-два в този кошмар и ще тегля една….., ще хлопна вратата, де.

Та, така…често ми се струва абсолютно безсмислено и неразумно, но….

И още нещо – не ти давам акъл! И не искам да ти пълня главата с празни надежди, нито с кураж да направиш това, за което питаш имаш ли шансове. Само казах аз какво мисля. А в твоята ситуация има нещо, усложняващо нещата много – това, че той отново е семеен. Т.е. ти опитвайки да закърпиш едно семейство ще трябва да разбиеш друго.

Здравей.За това какви са ти шансовете, ако въобще ги имаш незнам. Това, което обаче мога да споделя е моята история .Също като при вас един съвсем цивилизован развод прекрати брака ни.Три месеца след това той успя да ме убеди, че сме направили грешка и заживяхме отново заедно без брак.В началото нещата потръгнаха много добре.После постепенно старите пробрлеми взеха да изплуват само че в доста по-лош вариант.Така изкарахме пет години на заблуда и приключихме отново с раздяла.Желая ти да съумееш да вземеш правилното решение за това дали изобщо трябва да си проверяваш шансовете.

А не мислиш ли, че е трябвало да решаваш дали си го искаш преди да се разделите? Че е било време да си го върнеш преди да се разведете. Сега е вече късно и няма да е редно да рушиш това, което той има.

Някъде...

Аз си мисля, че имаш къде къде по-добри шансове да си намериш друг мъж. Новото, макар понякога да е плашещо, в повечето случаи винаги е по-добро. Защо да се отказваш от шансовете си за нова любов?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нелепо и обидно и за теб, и за него... обидно за тебе е, че така си се вкопчила в миналото си, обидно за него е, че мислиш, че е малоумник, що ли? - някой с пистолет го е накарал да се жени!? А ако е толкова заблуден и малоумен, защо ще ти е да си го връщаш, а!?
И е жалко въобще да мислиш, че щом ти не си се Приобщила към някой друг мъж, трябва непременно да си го връщаш именно него... семеен вече... За спорта ли, за какво!? Със сигурност не е заради детето, не се заблуждавай и не заблуждавай хората около теб. Мисля си, че е заради нараненото ти его... а когато нараненото его те съветва, то този съвет винаги е лош и губещ - за всички.
Имах една такава приятелка - земята прокопа, за да си го Връща (две години след раздялата, той тогава живееше с приятелката си)... хич не я интересуваха децата, заради които уж се правеше всичко - и добре, Върна си го, не защото наистина го обичаше и държеше на него, а за да си го държи на каишка... уф... след шест месеца тя самата задейства процедура по развод... А децата? Заради които уж беше цялата история!? Те тъкмо бяха приели раздялата, и трябваше да се нагаждат към новата ситуация ("А сега, деца, нека отново да обичаме татко, който аз толкова мразех и против когото толкова сме си говорили...") - сега отново трябва да се разделят с идеята за прекрасното семейство...
Ако можеш, преодолей собствения си егоизъм и то наистина в името на детето... поеми по собствен път, вместо да очакваш, че той по чудодеен начин ще оправи живота ти... и прояви малко уважение към решението му, все пак... щом толкова културно, топло, интелигентно и приятелски сте си настроени ... то това се очаква - УВАЖЕНИЕ и към неговите решения, не само към собствените ти спортни амбиции за победа...

Желанията ни трябва да са леки като перце...