Жена ми е най - прекрасния човек, когото познавам. Чудесна домакиня, изключително всеотдайна майка, невероятно красива.....изобщо всичко за което може да си мечтае един мъж...... Има обаче и едно "но" - влудява ме с ужасната си ревност. Имаме периоди в които се рабираме чудесно, но има и такива моменти в които направо не мога да я позная. Ето в такива моменти така ме провокира, че чак ми иде да я шамаросам, а да не говоря, колко цветущ ми става езика. Заради нейното спокойствие ограничих всякакви лични контакти с приятели. От работа се прибирам вкъщи, не само защото се страхувам от скандали, ами и защото когато е доволна е толкова добра.... А ми се иска да е такава винаги. Усещам обаче че живота ми се превръща в кошмар. За всяко нещо се оправдавам, внимавам какво говоря, какво правя. Просто незнам докога ще издържа така. А искам да запазя семейството си. Дайте съвети как да се преборя с тази ревност, без да загубя и малкото ми лична свобода, която ми остана.

Болезнената ревност е болест, ама не знам дали вече са открили лекарства. Не ми се вярва.

Мдааа, това, което си написал, ми е много, ама мнооого добре познато, до болка познато. Идва ти да я шамаросаш, а? Скансали, заради едното нищо, а? Неоснователни обвинения, а? Болни фантазии, а? Измислици, а? Обиди? Истерии, нали?

Ееей, да пукна на място, ако лъжа! Бившата ми съпруга изпадаше в бяс, крясъци, писъци иии... Пяна по устятя! Пянаааааааааааааааа! !!!

Ужас! Много такива подобни случаи знам.

Съвсем сериозно ти говоря, а пък ти ако искаш ме чуй! Положението ти е отчайващо! Какъв съвет да ти дам, като аз самия не можах да се справя навремето???

Освен - да се обърнеш към психиатър.

Успех!

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Лоша работа. Аз съм имал само такива гаджета.

Обаче имам един въпрос - как беше преди да се ожените, живяхте ли заедно, как се държахте тогава?

Защото ако и тогава е било така, но понеже ти не си имал друга като избор донякъде сам си виновен.

Няма спасение, бягай.

Разбираш ли, по дифолт няма спасение. нерешимо уравнение. Ако мислиш, че имаш сили...но понеже сега мислиш така, а след време вече не мислиш така....

С течение на времето ще те разруши. Ревността разрушава и двете страни. Ревнуващият се съсипва отвътре, а всичко, което изпусне от котела, се излива врящо върху другия. Ако смяташ, че е редно да търпиш и стискаш зъби, и ако откриваш мазохистични наклонности у себе си.....стой и търпи.

Но някой ден ще ти писне и ще е страшно. Събери си леко и фнимателно парцалките и се изнеси навреме с подходящи извинения. Иначе се приготви да понесеш последствията: съсипан социален живот, никакви контакти, никакви удоволствия, само ревнивката за всички случаи по всички поводи. Един ден ще откриеш, че си умрял за света и той за теб. Но ще ти е все едно...тя, ревнивката, ще е убила и малкото човещинка, която в момента те кара да пишеш тука и да плачеш за съчувствие.

не им обръщай внимание. (Сигурно има и свестни, ама аз не познавам такива...)
Слагай си по едни розови очила и въобще мисли за това дали искаш да умреш на 60 или на 90! Хванала ти е слабото място и се е отдала на детските си болести тази твоя булка. Така направо те хвърля в ръцете на чуждите жени - и тъй те ревнува, поне да знаеш за какво... Живей си живота! Любовта боли... Понякога не знаем кое е любов и кое болка - нали някои хора ги възбужда болката, други - нежността. Във всеки случай нещата при теб ще ескалират - въпрос на късмет! Безоблачните дни само започват така - после идва кошмарът...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откачалки, а?

Стефане! Стефанееееее!
Че и две щерки имаш, Стефанеееее!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от вeчe ничия на 16.04.05 23:05.

Ми то с такива бащи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кофти комбинация, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама аз не мразя мъжете - напротив!

И даже бащите понякога вършите работа (изключение е бащата на дъщеря ми, който днес отново ме качи на метлата....)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите