Я сега да ви питам аз- всеки тук пише за развода,за проблеми и т.н., някой казва че живота започвал след развода,други са на друго мнение, обаче на мен въпросът ми е за нещо друго- Колко от вас ( жени и мъже ), и по-специално тези с дете ( или деца ) след развода са се омъжили/оженили отново. И да посочат на колко год. са били когато са се развели и на колко с абили когато са сключили брак отново-за да се види след колко години сте се престрашили на нов брак- ( Примерно-бях 27 год. когато се разведохме,на 30г. сключих нов брак.) И да направя темата малко по-обширна-готови ли сте на друг брак след развода,какво мислите по този въпрос- развода промени ли ви с нещо-направи ли ви по-отстъпчиви или по-твърди и непреклонни, какво се промени във вас?

Aim high and roam free

Редактирано от Mr.N на 17.04.05 12:35.

'начи сега си на 31 ;)
и живееш в австралия :):)
виж само как помня ...
и се опитваше да си намериш приятелка в дир-а ...тук ли намери жена си ? пусто любопитство ....
аз не ти отговарям , защото съм женена и няма какво да ти отговоря ..просто обичам да чета тук ..и сега се моткам онлайн...
личното ми впечатление е , че жените по са склонни на втори брак , мъжете - не ( абе то и мъжа ми бе разведен, като се замисля сега :):) ) ..мъжа ми се бе развел преди около 10 години , имал бе едно дълго съжителство след това ( тя го бе изоставила ) и така ...срещнахме се и се оженихме( след време ) ....
първия му брак е бил, когато той е бил на 18 , жена му на 20 !! девствени и двамата , правят бебето в първия месец секс, и после порастват и откриват , че са съвсем различни хора ( по-точно жена му открива :) ) ...тя става шеф в банка - феминистка и интелектуалка ( май в обратен ред трябваше да го сложа ) , мъжа ми - не е интелектуалец ( хич даже ) ..на светлинни години един от друг ... това , което ми хареса в него , че НИКОГА не я е оплюл ... сега знам , че и аз ако стана бивша , няма да ме плюе ......

Привет, ще се отклоня от темата малко,за да ти отговоря. Бих искал да съм на 31,ама не съм,на 36 съм ,не съм в Австралия. Опитвах се да срещна някого тук,успях да срещна,но не се получи-не и хареса нещо- то не е и лесно решение за взимане,ама и човек като му предложат по-добре платена работа в Бг и си казва-къде да тръгвам по света,тук са родителите,приятелите ,имам си апартамент и т.н. и т.н., сещаш се какво имам впредвид. И аз засега се отказах да търся някого - трябва ми малко почивка, пък и тук има момичета,исках да е българка, ама май няма да стане . Както и да е, живота продължава, казано е че човек оценява това което е изгубил когато вече го изгуби,или нещо подобно бе,не се сещам как бе на Бг точно ( пустият му английски ).

Aim high and roam free

На 32 се ожених, на 33 се разведох и не съм си и помисляла, дори на шега, за друг брак.
Убедих се, че мога и сама, преди и по време на брака само го подозирах. Станах по-решителна, по-твърда, по-уверена и по силата на обстоятелствата, съвсем независима и самостоятелна. Връзки - да, брак - не. Поне засега, 18 години по-късно, продължавам да смятам така. Не знам, обаче, какво ще стане като ме хване склерозата

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

И мен ме вълнуват подобни мисли .
Иначе, аз още не съм разведена, а в процес, макар и да се броя вече за разведена .
за момента, въпреки че съм в страхотна дупка, почти обезверена и може би нещастна (оф това звучи много мелодраматично), аз вярвам в брака и искам един ден да бъда отново омъжена и да имам семейство. Надявам се да е скоро. Поне така го чувствам. Какво ще стане ... не знам :)
Но определено развода, раздялата и цялата суматоха не нарушиха нито вярата ми в мен самата, нито в брака, нито в хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата е много добра. Наистина, какво се промени? Ами всичко. И живота с обстоятелствата въобще, и аз самата. След 5 години дружба с бившия, 15 години брак и 15 години сама, продължавам да вярвам в добрите смейства, продължавам да се влюбвам, но вече знам, че влюбването не е достатъчно за създаването на здраво семейство. Когато човек е влюбен, пропуска много от нещата които после се оказват препъни камъче в семейните отношения. Не случайно се казва, че влюбеният е сляп. А периода на влюбеност неминуемо отминава, просто природния закон е такъв - "панта рей"(всичко тече, всичко се променя). После се искат други качества и умения за семеен огън.

Ако се разведа и реша да се обвържа сериозно отново, няма да бъде пак с човек, който категорично ме доминира. Ще си търся добро другарче, чувствително и разбрано. Мислех си навремето, че съм със слаб характер и твърде флегматична и затова да не бягам от напористия ми мъж. Но не е така. Не казвам че искам да командвам аз, илюзиите за равенство са си все така жизнени в главата ми. Но и да бъда просто подточка в нечии чужди планове, това също вече няма да го бъде.
Има, обаче и социална страна на въпроса. На 30 години, че и разведена, кой би ме "взел"? Би ме било малко срам и би ми било съвестно, ако е по-младо ергенче... Ще се чуди с години, горкото, не е ли било по-добре да си вземе момиче, та да започне на чисто.... ъъъ... цапането.
Млади, свободни още батковци има много, ама, извинете, те, за да стигнат ергени до 35 и повече, значи, си обичат живота. Въпреки че, от една страна, може да се каже "налудувал се е тъкмо, сега ще кротува".
Може би, най-добре е, да си намеря аз един такъв като мене - втора употреба. В този случай възрастта няма значение. Опитът е важен. Едно "патило" от същото.

Я не се поддавай на такива мисли и съмнения. Просто мъжа ти не е бил подходящия. А истинският, този който съдбата ти е отредила може да се лута някъде и да търси и се чуди защо не намира СВОЯТА жена. Ей сега, като си отновосвободна сигурно ще го срещнеш.
Недей да страдш от предразсъдъци! Има много мъже на по 30 и повече, които не че са любители на живота, просто не са успели да срещнат СВОЯТА жена, само че не са се отказали и не са се примирили със заместители, защото ТОЙ е чакал ТЕБ.
Днам че звучи малко сантиментално и романтично, но човек трябва да гледа на нещата позитивно, ако иска да му се случат хубави неща.
И второ- не си обезценена стока. Сега дори си по-ценна от преди, защото имаш опит :) Навсякъде предпочитат човек с опит, пред абсолютно неопитния. Освен в един случай - ако искат да плащат малко (вкл емоционално), ама на теб такъв предполагам не ти трябва :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Често чета в този клуб без да се обаждам, но намирам темата за много добра
Първо да кажа, че животът си продължава - преди и след развода, макар и променен в известна степен за тези, които не са се обвързали отново. За разлика от изказани тук мнениия, моите наблюдения са, че мъжете не си падат да живеят сами и голям процент бързо сключват следващ брак. Донякъде може би защото са улеснени от масовата законна ситуация децата да остават при майките. Съответно за майките става доста по-трудно намирането на подходящ партньор за децата от предишния брак.
При мен нещата бяха така - брак и дете на 18-19 год., на 21 год. се разведох, бившият ми съпруг скоро създаде поредното си семейство (с дете). Така и никой не ме убеди в следващите 20 години, че ще е най-добрият татко за моето дете С подкрепата на близките ми и с не малко усилия се справихме с нещата - детето е вече 30 год.мъж, изучен и с осигурена начална база за влизане в живота. Това време ме е направило не само по-твърда и борбена, но сега май ще трябва да се уча вече да мисля повече и за себе си Даже ми се струва, че чак сега вече се оформя по-малко необходимостта от брак, съжителство....човек до себе си за остаряване заедно - то като не остава много време поне изглежда по -поносимо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така - сега му е времето и ако искаш да знаеш, не заради самата теб, а пак заради детето ти. За да нямаш да поемаш риска да му увиснеш на врата, тъй като то /той, де/ е единственото, което те занимава. Да си отвлечеш вниманието от него, ми е мисълта. Иначе без да искаш и без дори да се усетиш, го държиш прекалено близо до себе си, и си вкопчена в него. За него е зле. Така ги спъваме в техния живот - от много обич и грижи. Ти поне си още млада, ами аз докато докарам моя тийн докъдето сте се докарали вие, съвсем ще вампирясам, но таман - ще ме е налегнала достатъчно склерозата за да си мисля за съжителство с някого. Стига да има кой да ме подсети тогава...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.