И така...
имах велики планове за този уикенд - разходка по северното Черноморие, вечеря в някоя механа на Балчик, сладки приказки ... НО съучастника във великите планове го извикаха на извънредно дежурство... Предиобеда го избутах, запълвайки си времето с разни прозаични битови дейности , следобеда обаче ... ме затисна със самотата си И...пренебрегвайки силния вятър и задаващия се дъжд, избръмчах до една книжарница и си закупих "Обичам те" - шедьоври на световната любовна лирика. Разгръщам тази книжка и попадам на следното:
Уинстън Орильо
Изгубеният рай

Аз те видях
сред супермаркета. Стоеше ти
между месо и зеленчуци -
и моята любов
възникна и узря внезапно.

Аз тръгнах бавно
край теб. А ти разглеждаше
увит в пакети хляб, череши, ябълки и грозде-
тъй съблазнително искрящи
и свежи. В този ъгъл
бе много светло. Въздухът
усмивката ти разпиля.

И ето аз те съзерцавам
ведно с доматите. А ти поглеждаш
към шунката в хладилника.
Лицето ти,
напомнящо Венерите от модните магазини,
дори не руменее. Детективи
движенията ни следят.

Забравям да купувам. Вече
не помня и продуктите, които ми поръча
жена ми... Дебна те с очи нетърпеливи
сред тази долина,
осеяна със замразени зеленчуци.

В изкуствения въздух
се носи дъх на ябълки. ( Змията
не ни е нужна вече.) Но в мига, когато
почти библейско става всичко - ангел
( с вик на управител )
ми заповядва да напусна Рая.

онзи ден в тролея успях да седна, а до мен седи мъж и си чете от една книжка...аз уж не съм любопитна-ма лекичко надзърнах...стиховеее, ммм, хубаво ма ме загложди и да видя автора и лееекичко си навеждам аз главата, човека ме поглежда и пита:"Искате ли да ви я подаря- аз съм автора?!"
Ето нещо от тази книжка-автора е Дамян Францов, а стихосбирката се казва "По белите пътеки на зората":
Вярата, надеждите
и любовта-
понятия раними,
носталгични...
Болките, тъгите
и скръбта-
очовечават те,
и те превръщат в линост!
А някъде над тях
витай смъртта.
Оголена. Притихнала.
И пряма.
недосегаема от всяка суета.
Огромна. Безпощадна.
И кървяща
рана...


Всичко е много тъжно


ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

Трябва да го намеря този автор...

Qui scribit, bis legit.

съботни следобеди - колко добре са ми познати!

А и вчера валеше такъв един носталгичен пролетен дъжд.... направо да се побъркаш, ако си сам и срещата ти е пропаднала. И аз в такива моменти чета / или пиша/ стихове...то какво друго ти остава!? Ето един стих и от мен -



Сюжет

Безгрижен, безработен дъжд -
по сцена улична танцува...
Декорът е един и същ -
от стари сгради образуван.
В театър за един актьор,
в пиеса, нямаща афиши,
дъждът е просто - аматьор,
аплодисментите - излишни...

Но в падащата тъмнина
като изпусната монета
смехът на влюбена жена -
прозвънна и смени сюжета...
Дъждът засрамен - взе че спря,
съвсем като артист - любител
и време за един антракт,
остави той на всеки зрител.

Разбра се някак изведнъж,
че двама в залата са влезли...
Присъстваха жена и мъж -
прегърнати и без билети...
Мъжът през смях извика - "Не!"
Жената му прошепна - " Да!"
На сцената вместо звънец,
се чу прокапваща вода...

С усмивка затанцува Тя,
а Той запя и стана ясно -
че вече заедно с Дъждът
в една пиеса ще участват...


Мама Нети

Qui scribit, bis legit.

Не,нямаш нужда да четешПросто пиши...страхотно е !!!

Мамо Нети,
Благодаря ти. Много ми бе приятно да прочета творението ти.
Желая ти всичкото щастие на този свят!

си и талантлива...

Пусни и други неща - може и в лични...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите