Успявате ли да се издигнете над нещата, които ви дразнят или нараняват, или пречат?
Преди време бях успяла да се издигна над тези негативни чувства-независимо кой и какво правеше, аз реагирах адекватно на ситуацията външно, но в себе си оставах хладнокръвна дори при обида. Сега не винаги успявам. И съм разочарована от себе си заради това. А вие успявате ли да загърбите ежедневните огорчения и да виждате положителното във всеки? И ако да, как?

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

Много трудно. Особено в началото. С практиката става по-лесно, но не мога да ти обясня как го постигам аз в моментите когато успея.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

да, успявам.
абстрахирам се.
имам собствен свят, в който има толкова неща за свършване и за оценяване, че просто нямам време за губене за неща, които ме тровят....

Сподели-как успяваш да се абстрахираш? Аз преди можех, но сега-първо скръцвам със зъби, а после след 10-15 минути, започвам да намирам вътрешния си покой. И не съм доволна, че съм пропиляла тези минути в отрицателни емоции. Живота е толкова кратък, че не си струва да го прахосваме с това!

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

не го правя целенасочено... просто става.
беше време, когато не можех да събера и 2 задачи за седмица - сега имам по 2 за всяка минута, в която живея. за да не изостане всичко, трябва да продължа към следващата и да забравя за емоцията от предишната. изхабяващо е, но пък постигаш по нещо във всеки момент от ежедневието си.....

а за онези неща, за които си мисля вечер, преди да заспя.... за преминалите връзки и хората, които вече не са в живота ми.... аз държа на себе си и на изборите, които съм правила, следователно не мога да мразя тях - така унижавам себе си. а аз съм достатъчно егоцентрична, за да не си позволявам колебания в себе си..... поне не постфактум такива....

успях ли да го обясня?
народът на това му вика "клин клин избива"

Да, успя да го обясниш, и при мен това се получава и го приемам като бягство от себе си. Аз не говоря за омразата към хора от предишни връзки-тях отдавна съм простила и искам да са щастливи. Говоря за първосигналното отхвърляне на някой или нещо, което не е в унисон с теб самият-иска ми се да не го изпитвам, а да си кажа-е, разни хора, разни идеали.
Иначе-не питая злоба към никой-прекалено силна емоция и прекалено разрушителна.

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

било. Всеки един подобен опит ни прави неестествени и в някаква степен лицемери пред самите себе си най-малко. Не е хубаво да се мрази, но нека да не забравяе, че това е може би най-човешкото чувство, което ни разделя от боговете на светлинни години. Да си чула някога някой Бог да мрази нещо?

Бих те посъветвал, ако мразиш някого да си го мразиш на воля, но никога да не забравяш, че навярно има някакво неизвестно за тебе обяснение на постъпките на този някой, заради които го мразиш. Човек не всичко може да види и често изпада в заблуждения. ЧЕСТО не значи ВИНАГИ.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Аз предпочитам да не се издигам над и да не загърбвам проблемите. Просто не смятам, че така решавам каквото и да е, по-скоро товаря себе си с усилията да 'надрастна' проблема. Истината е, че го изживявам, плюс че изживявам и стремежа да го надмогна. Резултатът е, че при всеки следващ проблем, аз съм двойно по-натоварена, двойно по-изтощена... и все така незнаеща как да реагирам в подобни ситуации.

Когато нещо/някой се явява дразнител в живота ми, предпочитам да премисля кой е първоизточника на конфликта и какво ми е необходимо, за да намеря равновесието си отново.

В резултат мога да открия:
- че проблемът е отчасти/изцяло в мен и трябва да се постарая да се коригирам;
- че не мога да въздействам на ситуацията и трябва да престана да се вълнувам около развитието й. А ако ме касае пряко, да намеря вариант за изход от нея или да опитам да приема нещата каквито са, стига да не нарушават душевния ми/материален мир системно :) /въпрос на лична преценка е кое е нарушаване на душевен/материален мир и каква интензивност значи 'системно' :)
- че ситуацията ми пречи, не мога да й въздействам, но тя въздейства на мен, разрушава ме отвътре и вариант за промяна в близко бъдеще няма, следователно трябва да 'махна' нещото/някой-а от живота си и да приключа въпроса

Всичко това обаче при равни други условия :) А в живота не е баш така. Понякога те изкарват от равновесие и най-малките и незначителни неща. Ситуациите се преплитат, емоциите се наслагват и трезвата преценка в много случаи става непосилна...


.....................................................
Истината е, че не умея да изпитвам омраза в чистия й вид. И не искам да умея.
Стремя се да решавам проблемите в реда, описан по-горе. А ако не мога, действам както сърце и разум ми диктуват.
И твърдо следвам принципа: за нищо не съжалавай!

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите