Май ми е време да взема отговорното решение! Помогнете ми!
Ето историята накратко: 14 г брак, 2 прекрасни деца, общ дом, общ бизнес, общи радости и общи проблеми - идеалното семейство! Той все по-до късно в офиса, аз все сама с децата. И това не е такъв колосален проблем - справям се с цялата организация на бизнеса, с всичките грижи около децата и с цялата поддръжка на дома ни. Старая се да изглеждам добре, да се усмихвам на клиентите, да съм толерантна с колегите, да съм добра мама. Но напоследък той все по-често е изнервен и псува, а аз все по-често съм разстроена и плача. Всеки опит за раговор се превръща в скандал. Все по-трудно прикривам сълзите си пред децата,а и той не се съобразява кога и пред кого избухва. Това вече не се издържа. До сега си мислех, че трябва да бъдем семейство заради децата. Вече съм на мнение, че им давам лош пример с търпимостта си. Те са момичета и не искам такъв живот за тях един ден.
Дами, колко пъти ще позволите на партньорите си да изричат думи като: "майната ти" и "проста жена" за най-незначителни неща????
Господа, бихте ли използвали безнаказано подобни реплики спрямо майките на децата си???
Кажете ми хора, трябва ли да се примирявам с това в името на децата си? Цялото ми същество се бунтува! Какво да направя?

Добре дошла, макар и да си прекрачила при нас само с единия крак...
Имаш още време да излезеш, както и времето е пред теб за да влезеш съвсем. Акъл никой не би се наел да ти даде, никой не е в твоята кожа, никой не познава твоя праг на търпимост. Ако тази история е отскоро, вероятно има шанс да претърпи обратно развитие докато е още време и вие отново да бъдете едно "прилично" семейство. Разбира се, ако съпругът ти се усети, че това не са маниери и не си преосмисли поведението.
Ако обаче е отдавна, то шансовете намаляват - веднъж премината границата и не навреме санкционирана постъпката, има реална опасност от лавинообразно развитие - тоест ще става все по-зле и по-зле. Имаш ли причини да търпиш това отношение? Казваш - дъщерите. Според мен те не могат да бъдат причина да търпиш, а да напуснеш дома, в който те унижават пред собствените ти деца. И ти си я видяла сама. Това е абсолютно недопустимо, какъв авторитет ще имаш ти като майка в очите им? На какво ще се научат те - да търпят да ги мачкат ли? Необходимо ли е това за бъдещето им?
Каквото и да направиш, помни, че даваш урок на децата си!
Ти го избираш за тях...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да права си - на границата съм на моя праг на търпимост. А ако знаеш колко пъти до сега стъпвам с единия крак от другата страна и се връщам обратно - чак се мразя за това. Невероятно трудно решение. С хиляди други неща се справям успешно, но тук ...
Децата за сега ме обожават. Те все пак рядко стават свидетели на скандалите ни - аз си знам какво ми струва това. А това продължава отдавна. Въпрос на характер и възпитание е и едва ли ще се промени. Почти не си спомням времето когато сме се обичали. И избухванията са по все по-незначителни поводи. Непрекъснато ми насаждат чувство за вина за абсолютно всичко!
А съм невероятно чувствителна към неговото настроение. В моментите когато всичко е ОК забравям как съм се измъчвала преди час и съм готова всичко да простя и да започнем отново. После обаче идваш следващия епитет и болката е още по-силна.

дали въобще познаваш мъжа си? Какво в същност прави човекът, с когото живееш? Какъв е той? Какви са мечтите му? Каква страст задоволява с движенията си?

В темичката ти прочетох типично женски трепети и вълнения. Едва ли някога ще ги разбера, освен ако не се преродя в жена в следващия си живот (не вярвам в прераждането, де). Но току-така без причина мъжът ти няма да започне пред децата да ти казва: майната ти! Ти какво правиш за него? Или просто нищо не си правила през годините и на него му е писнало. Дошло му е времето да дифузира. Понасял е дълго нещо, на което вече му е дошъл краят - не на твоето нехайство, а на неговото търпение. И сега се питаш: как стана така, че той се промени. Ами промяната е узрявала бавно, той те е обичал и стискал зъби. Но в проридата - и в душата човешка - има такива прагови ситуации, когато водата стига до точката на преливане. И тогава няма как да я удържиш. В какво го упрекваш все пак?

P.S. И не е уместно да намесваш децата в ситуация, която касае само двама ви. По-лесно ще намериш верния отговор, ако не се криеш зад тях. Така поне ще запазиш малко по-чиста душата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Не съм безотговорна в нито едно отношение.
2. Не желая да се крия зад децата - искам само най-доброто за тях - както всички родители разбира се ( Или поне както повечето родители!)
3. Знам точната възможната причина за грубото му поведение. Имахме данъчни проблеми, които не безболезнено, но ще се разрешат скоро. Това го притеснява и когато се чувства нестабилен губи почва под краката си. Това го изнервя и го прави груб. Само дето същите тези проблеми със същата сила са и на моята глава, но аз нямам право да бъда слаба и да повишавам тон и да псувам - трябва да крепя и офиса и семейството. Аз по-лесно се примирявам с материалните загуби, което оставя впечатление у него, че не ми пука- не е така. По-склонна съм да гледам напред и да взема мерки да оправим нещата възможно най-добре, вместо да се вайкам за стари грешки.
4. Има още една вероятна причина - погълната от работата и децата ми остава малко време да бъда само за него. Е естествено и чисто женско е да не ми е до него в къщи след като се е държал грозно с мен в офиса.
5. сетих се за още нещо - баща му навиква така майка му откакто ги познавам. Мислех, че той е различен, но не е - явно крушата не пада по-далече от дървото. Просто години наред водехме както самия той се изразяваше "безметежен живот" и всичко беше лесно и за двама ни. После пак години наред имахме проблеми от данъчно естество и започнаха проблемите. Лесно е да си усмихнат когато всичко е наред - важното е да се подкрепяме когато има проблеми, но явно само аз мисля така!

Правиш впечатление на "жена ,зряла ,умна ,образована"! Странно ,как го сриваш това впечатление ...Старая се да изглеждам добре, да се усмихвам на клиентите, да съм толерантна с колегите, да съм добра мама. Но напоследък той все по-често е изнервен и псува, а аз все по-често съм разстроена и плача.
Не е важно как ти искаш да изглеждаш в неговите очи/по важно е как те вижда:майка,съпруга... и т.н./!!!!! Важно е как те виждат остатаците!!!!
ОООооо, само след заплащане ще говорим за друго!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честна дума, опитах се да не се ядосам и да не пиша повече, защото казах това, което мисля по конкретния въпрос.
За съжаление не успях...
Най-после ми просветна защо не съм в състояние на брак. На теория, така да се каже. Ами да - просто никога не съм искала да осиновя никой мъж! Не съм искала да съвместя ролите на майка и любовница и да ги ориентирам към един индивид. Има нещо нечисто в тая комбинация, не намирате ли?
Обвиняват те, така и не разбрах точно за кое - че не си му майка, или че не си му любовница, или кога както дойде за по-удобно. Ами мисля, че просто нямаш шанс, нямаш и това е. Каквато и да си, виновна си. Как не го разбираш? Ти, не той!
Интересно как не разбират, че когато си майка на някого /което включва изтърпяване на абсолютно всичко като настроение и поведение, логистична подкрепа във всеки един момент и всяка една ситуация, преглъщане на големи, средни и малки жаби, безпрекословна преданост плюс морално и материално обгрижване и т.н. и т.н. да не продължавам, майките го знаят добре, синовете - също/, не можеш да му бъдеш и любовница в смисъла, който се влага в тази дума - на благоразположено, ухажващо, свежо, пърхащо и креативно създание с друг вид готовности. Явно е много сложно за проумяване. И според мен - невъзможно за постигане. И неприлично като щение.
Естествено към това по-горе си остава и твоя ангажимент на майка на твоите собствени деца - там също трябва да си безупречна, но това е сякаш по-лесно, защото са си твои...
Остава и професионалната ти ангажираност - ми кой я брои - всеки работи, какво пък толкова...
Добавят се и домакинските задължения, но те са фон, на който се развиват всички останали домашни афери, може ли изобщо да се повдига този въпрос, той е ясен от само себе си, айде сега...
Виновна си, не се оправдавай! Не се опитвай и да помисляш, че той се е променил - не - ти просто затъваш в своята некадърност да обхванеш задълженията си на майка на съпруга си и негова любовница плюс останалото... И сега ще се тръшкаш тук... Не си права, не си... Вземи си бележка и се оправяй овреме...
А най-добре - плюй си на петите и бягай...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Направи това, което ще донесе хармония на теб и ще нарани околните минимално. Под околните в случая разбирам само децата ти.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

ОООооо, само след заплащане ще говорим за друго!

Опшъне... защо стряскаш момичето бре? От къде си сигурен, че щерка ти като я види няма да каже "Тате. Тази харесва ли ти да бъде нашата нова мама?"

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

Това си е семеен проблем, но не и причина за развод. Избила му е агресията на човека - комбинация на стресираща среда и характер. Лошото е, че някак си все става така, че я насочваме тая агресия към най-близките си хора. При хората с бизнес семейството се жертва заради бизнеса много често. Колкото по-голяма е фирмата, толкова повече семейството отива на заден план, май. Питай го най-хипотетично кое е по-важно за него фирмата или семейството, да просперира фирмата или да си запази семейството. И ще си изясниш най-малкото, кое осмисля живота му, той всъщност цял ден за какво се блъска. Другото е тази натрупана агресия. Тя не може да спадне от само себе си - или трябва обстоятелствата да се променят или /което е в твоите ръце/ да се насочи към друг.