По повод терзанията на Коколино, аз пък имам точно обратните "затормозявания". Партньорът, с когото живея вече почти две години е единственият, когото бих искала за свой съпруг. Да не дърпам дявола, но всичко засега е страхотно между нас. И двамата много искаме деца и дано скоро успеем по този пункт. За мен би било чест да съм негова съпруга, въпреки че бракът не ми е някаква фикс идея. Но все пак, съгласете се, че човек може да е гадже с всеки - за малко или за много, но не правиш свой съпруг всеки. Той е бил женен за известно време, но явно е останал доста разочарован. Само че не виждам това какво общо има с мен!!! И защо съзнателно или не прехвърля горчивината от предната си връзка върху мен. Не ми пука за разни "материални" причини за брак, както някой се изрази, имам всичко, което ми е нужно. Ще ми се да имам тези дребни неща, като например това да имам еднакво име с бъдещото си дете, да празнуваме наши си семейни празници и т.н Може би защото родителите ми се радват на 33 г. щастлив брак и това ми е повлияло, незнам. Странно ми е, защо иска да има дете от мен, защо твърди, че го е страх да не ме загуби, но се страхува да има брак с мен. Питам се, дали това не е просто претекст - видите ли как се е разочаровал - и че чисто и просто не иска. Но пък ако е така, защо не ми го каже.???...Не повдигам тази тема с него, защото по повода за децата, ле-е-кичко направих запитване, но отсреща ме погледна втрещена физиономия и се почнаха едни - Ама защо е нужно, много съм се напатил..ит.н. А не искам да ми предлага брак, защото и когато разбере че ще имаме дете...Не мога да разбера мисленето му, а не ми се говори по въпроса, защото искам той да прави това което наистина мисли, чувства и иска, неповлияно от моите думи....Тъпня, а?!

За някаква юридическа сигурност ли? Ако е така, то значи ТИ не му вярваш достатъчно. Тогава не разбирам какви претенции въобще може да имаш към човека. По-скоро твоето желание за брак е обидно. В днешно време брака съвсем не е задължителен, както преди години.

Аз лично не мисля брачната институция за добра. По-скоро тя е предпоставка за повечето измами и разочарования, да не казвам и още по-силни и съвсем крайни квалификации. Разбира се всичко си има изключение. На практиката позитивното развитие на един брак е изключението.

Човек, защо не се радваш на това, което имаш? Та то никак не е малко. Знаеш ли колко много хора мечтаят за подобна връзка?

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Ми то проблем май няма. Какво не ти е наред ? Някъде бях постнал една препечатка от вестник - половината жени раждат преди брака, а освен това половината от двойките живеят без брак. Такива са реалностите. Напълно нормално му е реакцията на човека. Действувайте по въпроса с детето - това е много по-важно от брака. А, тогава и шансовете за брак ще се увеличат. Ако няма някакви материални причини, за какво толкова ти е тоя брак ? Смяташ, че ще се чувствуваш по-защитена и сигурна ли ? Не е така. Наблягай на любовта и възпроизводството, брака е без значение. Успех.

Не е въпрос за сигурност, но малко ми е омръзнало да го играя приятелката, от една страна, от друга - ти как би се чувствал, ако примерно ще имаш дете и се налага бащата на детето ти да го припознава, щото ти едвали не не си в час с кого какво си правил/а/...А иначи тогава ти защо си се оженил???Ако нещо не греша де?

Ако родя преди брака, въобще няма да стигна до брак!! Просто ми се искаше да го направи преди това. После ще се чудя дали го прави за мен за детето за баба си и тн1 Абе самият брак няма никакво значение, по скоро значението, което знам че тази стъпка има за него...

Това, което искаш си е съвсем нормално. Не само за детето, но и за теб самата, щом имаш за модел родителите си. Проблема е, че за тази работа трябват двама. Добре де, те младите не искат сега да подписват, а ти го искаш от един разведен човек. Това трябва да го разбереш, щото иначе можеш да пресолиш яденето. Всичко ще си дойде на мястото - радвай се на любовта, нея като я има, всичко ще си дойде на мястото. Проблема, който трябва да му поставиш е: след като забременея, гарантираш ли, че подписваме веднага или в най-лошия случай след като се роди детето.

...бракът е съвсем излишен, когато взаимоотношенията са чисти и искрени. Преди, когато аз се жених, не можеше да се живее с друг без да си подписал. Такива бяха времената. Един брак в днешно време няма никаква стойност. Ако трябва да се доказва бащинството чрез съд то ще ти подхвърли като на куче жалката издръжка на която е осъден и ще те остави да си гниеш в собствената си пресметливост. Ти искаш да си гарантираш бъдещето. А каква гаранция можеш въобще да му дадеш на него?

Е, ти си знаеш. Аз само изказах мнение без да искам да те засегна с каквото и да било. Май малко остричко стана, но в никакъв случай не визирах тебе и местоименията ги употребих фигуративно.

Хайде, бъдете щастливи с брак или без такъв - както дойде....

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Здравей Див kecтeн,

Чета те и си мисля - че за вас двамата бракът е в някаква степен различен символ.

За теб - символ на сериозното обвързване, на изграждането на семейство. На абсолютното и необоримо доказателство, че сте заедно без да се налага да се дават поясняващи обяснения (примерно: ми различни са ни фамилиите, щото не сме женени, ма сме си заедно, пък!).

За него - символ на неуспешен опит за съграждане на тия същите неща.

Хубаво ще е и двамата да съвместите символизмите във връзката ви и да изберете точно вашите си значещи символи. Датата на формалното подписване на брака не е нещо особено мен ако питаш и по-важен семеен празник може да е и датата на първата среща, първата целувка, признанието в любов, решението да сте заедно... И колко още само неща има, които се случват и си струва да се запомнят и отбелязват... Помни хубавите неща и ги празнувайте заедно :)

Тия всички неща, които ти казвам разбира се важат, ако всичко при вас е наред. Ако - тъй както се питаш, той използва страха си от брака, като аргумент маскиращ нежелание за брак с теб - то проблема отново не е в символа, а на друго място. Във всеки случай хубаво е да си ги изясните тия неща - какво ви е отношението към символите, нещата от живота и т.н. Щото да си замълчите и да допуснете скрито разминаване между вас е по-лошо.

Колкото до страха ти, че говорейки на тази тема можеш да повлияеш на мислите и чувствата му... Бе много добра идея по принцип е това - да оставим партньора си абсолютно независимо да ни оцени и вземе съответното си решение. Но има едно сериозно "но" - щом сте във връзка - вие си влияете не само вербално. Говоренето просто е най-бързият метод да покажеш мислите и чувствата си някому, най-развит е като нюанси и най-точен, като изказ. Всяко отказване за говорене води до по-големи неясноти, самозаблуди, заблуди и в крайна сметка несполуки...

Тъй че - говорете, изяснете си нещата. И не се вторавайте в конвенционалните символи - наличие или пък липса на брак. Къде, къде е по-важно да има любов и щастие, като сте заедно. Пожелавам ви го!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Alone, аз точно това не искам!Да му поставям някакви ултиматуми едва ли не...От друга страна, аз нямам никаква вина, че е разведен и не мисля, че това го прави някаква друга категория човек... Просто ми е кофти, че си пренася разочарованието върху нашата връзка, под формата на разни опасения... Абе няма значение, прав си, важното е да сме си ок...Майната му на другото!

Ryan, вероятно си прав за символите - никога не съм била омъжена, макар че за 27 -те ми години съм имала доста възможности, просто не съм мислела, че съм намерила точния човек. И точно, когато реших, че това е мъжът, по отношение на когото и умът и сърцето ми са единни, се оказва, че за него нещата са по-различни.. Не ми е тумнало да се женя, ей така - просто да съм женена, явно в съзнанието ми "съпруг" е на доста по-високо място от "гадже" /показателен е фактът, че толкова време съм избирала/ и затова искам да сложа НЕГО натова място...Само че аз съм краен привърженик на идеята нещата да стават максимално естествено, без никакви принуди или манипулации. Смятам, че това, което човек показва неповлияно ,ама по абсолютно никакъв начин/или поне не по вербален/ е най - истинско...Ако почнем за говорим се опасявам, че ако ми предложи брак, никога няма да съм сигурна, че го е направил, защото иска да ме "сложи на това място". На още по-голямо основание не искам да го прави и след като разбере примерно, че ще имаме дете...Най-тъпото нещо е някой да ти предложи брак, щото си забременяла, а още по тъпо, ако си забременяла планирано..Явно наистина, чисто символно виждаме нещата по-различно...