Има една особена порода хора, и те никак не са малко, който никога не казват "Моля!", "Съжалявам!", "Извинявай!". Хора оперирани от най-малкото чувство за вина. Които не изпитват угризения за стореното от тях и дори в ума им да се прокрадне съмнение в правотата им, никога не го показват. Твърдоглави застъпници на собствените, дори погрешни решения, самоуверени перковци, непоправими егоисти.

Сблъсквали ли сте се с такива хора? Срещали ли сте ги сутрин пред огледалото?

rise up and say goodbye to no one

Лелеее, ако знаеш как само си мечтая да мога да срещна една такава сутрин в огледалото. би било прекрасно. защото на такива хора живота е безкрайно лесен. ами помисли си - пълна увереност в собствената правота, никога не грешат /според тях си де/, винаги са най-най. ееееееееех, мечтиииииии.

иначе, за другите са кошмар, но това е друга тема.

Хм...ц, не...това сутрин в огледалото не е описаното от теб. Хубаво щеше да бъде да нямам угризения, съмнения, чувство за вина, ама къде ти...

...човешката съшност. Искам да съм естествен, а не с маската на безгрешността.

Имам самочувствието, че това, което го мога го мога и съмненията за това, което не мога да направя.

=====
Ти постави интересен въпрос за огледалото - какво виждаме. А какво виждате през огледалото? Аз виждам през него изхода на една пещера, която е високо в скалите и през огряният от слънце отвор се простира пасторалната хармония на ливадите. До 1-2 дена ще пусна тази снимка в клуба.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

............играеш...........играеш, криеш се зад стените си.Нали сам ги изгради,за да се защитиш,да бъдеш силен,да се слееш с тълпата, а сега си обсаден.И се бориш сам срещу себе си,за да заглушиш изстиналите спомени.Загубената надежда,че някога някъде си можел да "бъдеш", че дори да нямаш материално богадство, притежаваш най-ценното - себе си, битието сиспособността да го промениш.Ако живота ни е само миг във вечността,то нека този момент бъде истински.Да свалим маските, за да трае мигът завинаги..............и видим в огледалото истинското си АЗ!

Oсъзная ли си грешките, бързо и искрено се извинявам, но не се самобичувам. Не го преживявам излишно дълго. Намирам сили да си простя и поемам нататък. Това е моят начин да се обичам и да живея в мир със съвестта си.

Дааа, бившата ми съпруга е от тях! Доказано е! Не твърдя това от субективните си разбирания. Други хора го казват. Не си измислям.

Интересното е, че и аз съм същият!

В огледалото се гледам, доколкото да се обръсна, ако въобще се бръсна.

НЕ СЕ ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ ! Омръзнал съм си отдавна.

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Хех... те са част от ежедневието. Не съм броила по колко пъти на ден казвам "Прощавайте", "Извинете", "Съжалявам за безпокойството" и т.н., сигурно са стотици... но със сигурност сутринта ми започва с едно: "Извинявай, слънчице, пак те събудих "
Гарантирано са искрени, защото иначе ще казвам: "Майната ти", или нещо от сорта на... "Да ти го..." така де :)

Виж съмненията - това е много лична територия. Съмнявам се само насаме или пред страшно близки хора.

Няма хора, които да не съжаляват за нещо, което са направили или да се чувстват абсолютно непогрешими и т.н. Има хора, които демонстрират подобна непогрешимост, защото от тях се иска това или те си мислят, че от тях се иска това.

Примерно - горяща сграда, пожарникаря стига до теб по някакъв начин и ти казва - "Скачай, ще те поемат долу, няма страшно!" Би ли предпочел вместо това да ти се каже: "Абе виж сега... добре е да скочиш, за да не изгориш, долу са опънали едно платнище, ама се съмнявам, че ще оцелееш, защото има вероятност да те изпуснат или пък няма да уцелиш платнището... ама така или иначе ще си много зле, щото вече си отровен от дима..."

Понякога е добре да има някой, който да вземе едно даже и погрешно решение, поемайки цялата отговорност, отколкото да ти се срути образно казано горящата къща на главата, защото всеки се съмнява и никой не иска самоуверено и егоистично да си наложи мнението. Пък твое си е решението ще го следваш ли този някой или ще му кажеш, че е кретен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей, тва и на работа би вършило страхотна работа като съвет. Т.е. супер описва обстановката. Увереността в себе си е много важна. Пукнатините от неувереност личат и в повечето случаи това е достатъчно за да ти издъни позицията.

life is but a joke...

Увереният в себе си човек носи като че ли по-голяма отговорност... особено в ситуации, когато няма време за доказателства на теории.
Ако се съмняваш, бягаш от риска.

Освен това на върха е ветровито.

И в крайна сметка ти става втора природа - нещо, което едва ли радва особено най-близките ти хора... тези, които биха искали и сами да вземат решенията за себе си.

Баланса му е майката, търсим бащата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите