Pisna mi ot muzha mi i reshih da se razveda. Vurnah si svobodata i veche disham normalno. Ot sedem godini sme zheneni i imame dete. Bivshiya mi suprug dazhe ne pozhela da si svali halkata, vupreki che go pomolih.

Важното е ти и хората около тебе да са добре при настъпилата промяна в живота ти.

Лек път напред!


Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Че халката ли е най-важното??? Според мене след време ще усетиш доста проблеми.... Късмет!

Да си ходи както си ще.

Виж, сега, миличка. Мъжете преживяват много силен стрес при резвод. И, не всички, де. Ама, повечето... Особено, когато им се случи внезапно и не са подготвени психически.

Я, си признай, че тайничко се интересуваш как живее той сега? Познах ли?

Имаш ли желание да разкажеш по-подробно защо се разведохте? Имай предвид обаче риска да те оплюят ако го направиш. Тук това май се случва с повечето клубари в началотго.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!

Blagodarya!

Veche ne me e strah ot problemi, zashtoto si spomnih koya sum. Kusmet i na teb!

Добре дошла!
Нека го пази халката му от нови грешки в живота, вероятно това мисли и той...а може да е просто сантиментален човек...
А на теб желая само да не забравяш коя си и да знаеш, че можеш да се справиш и сама.
Тук някой ти предрече проблеми - все едно, че нямаше да ги имаш в повече даже, ако не се беше развела... То като се стигне до развод значи има защо. А и аз не знам да има такъв проблем, който да може да бъде разрешен единствено от съпруг/съпруга...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Късмет занапред! И много усмивки :)

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

На мен пък ми е жал за съпруга й. Струва ми се че тази буйна радост от развода е сигурно споделена с някой много, ама много близък приятел. Познах ли?

Що се отнася до човека с халката- спасяването е проблем на самия давещ се, нали това е идеята, драга? Що не го сриташ още веднъж-два пъти както е паднал, може пък да си махне халката тогава.

И моята си носеше халката дълго време. Нищо не й казвах. Накрая я свали като каза че я е загубила някъде. Звучеше много извинително. На мен пък ми е жал за нея.


life is but a joke...