Ами сега е актуално всички да сме изкривени (да се кривиме тоест) - та рекох и аз.

Имам си една колежка на долния етаж - зодия Рак, превъзходна аленокъдра - като напече крайморското слънце и веднага ме удря хормона на вълна "червени букли"... Зарязвам всичко и отскачам до нея с две чашки кафе (вярно - от машина са, ама кой ти обръща внимание в тази жега).

И от постоянното търчане нагоре-надолу по стълбите - вече направо загубих своя temper (както казват на острова). Защото пък шефката е Везна - разбирай: много ревнива... Усети ли нещо - с червените къдрици ще трябва да си правим свое ООД.

Това изкривяването е заразително - даже е здравословно. Понякога. И въобще всеобщата болест на нашето време е, че от нездрав прагматизъм сме забравили как да се влюбим - но не и как да се изкривим. А любовта си е само друга форма на живот. Някои пък ги крепи омразата или завистта - харесва им да живеят с нея. Аз пък съм избрал любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 04.11.04 22:17.

Имам няколко въпроса за уточняване и изясняване на ситуацията:
1.Сега си крив щото си влюбен ли? Или защото не си?
2.Червените къдри са за слънчевия сезон, а какво ще правиш през зимата? Да не би затова да си крив, че идва зимата? А да не би да е от зодията ти, а?
Абе нещо не разбирам защо си трета серия...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Хубав постинг!
А още по-хубавото, човече, е че си избрал любовта! Тя е нещо страхотно, прилича много на лято! Такава една променлива, различни чувства те вълнуват в различен момент - веднъж се възхищаваш на човека, после се ядосваш, че няма как точно в този момент да е до теб! Въпреки това всички усещания са МНОГО красиви!
Искам да те попитам нещо, понеже си мъж. Не зная възрастта ти, но все пак ... бих се радвала ако получа отговор. Защо по-големите (на възраст) хора трудно приемат, че са влюбени или че някой е влюбен в тях?

Всяко усилие се възнаграждава!

на 41 и не пропускам ден от живота си, в който да не съм влюбен (може да пропускам ракията, но любовта - никога!).

Не зная как ще е на 61 или 64 (по рецептата на Бийтълсите), но до сега Афродита винаги ми е била нежна сестра.

P.S. Ако човек се почувства обичан - защо да не го приема? Просто трябва да го усети, да повярва... И това не е до зрелостта - младите са още по-колебливи на тема любов, мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите