и така, ето я новата тема: намесата в чуждите отношения. всичко за нея. допустима ли е? кога е допустима? спрямо кого? зависи ли от това колко близки са ти хората и може ли някой да ти е толкова близък, че да си позволиш да се бъркаш в живота му? с мнение, съвет, подтикване към действие? ето сега например ми хрумва ситуацията в която близка жена например е подложена на системен тормоз /бой и т.н./ от съпруга и страда от това заедно с децата си. при една такава застрашаваща живота и здравето ситуация, може би е добре и дори редно да се намесим, да дадем кураж за да може потърпевшите да се измъкнат от това положение.
но пък ето и какво възникна в другата тема - някой те вижда с новото /или потенциално/ гадже и има определно странично виждане и усещане за вас двамата. ако вижда нещо което ти не виждаш,редно ли е да го каже, това намеса ли е? също така, до колко сме склонни да "слушаме" подобни съвети и мнения? кое предпочитате, някой да ви предупреждава и предпазва отголеми грешки или сами да си строшите главите с риск да е фатално, но да знаете че решението е било ваше?

много въпроси, със сигурност не изчерпват темата. ако имате мнение - казвайте. за съжаление аз не мога да дам категоричен отговор. освен може би това, че съм инат със склоност да прави обратното и въпреки някои грешки в живота ми, поне се радвам, че съм ги направила на свой акъл. такива ми ти работи. поне трябва да имам някакво успокоение, нали така ;)

Аз съм против намесата в личните ми взаимоотношения.Но твърдейки това веднага се сещам за множеството хора на които съм помогнала именно по такъв начин и успеха е на лице.така че според мен не може да се отговори еднозначно има случеи и случеи.......Лично за себе си знам че трудно вземам съвети .......

Всички на моменти направо сме заслепени. Ако в такъв момент някой ми отвори очите аз мога само да му бъда благодарен, въпреки болката, която съпътства подобно отваряне на очите.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

а как ще познаеш че този човек ти отваря очите?
на основание на какво ще се довериш повече на неговата преценка отколкото на своята?

Аз съм против намесата в чужди отношения – не позволявам никой да ми се бърка в моите, и аз не се бъркам в чуждите.
Има много голяма разлика между това, което хората казват, че искат и това, което действително искат и затова смятам, че изказвайки мнение мога без да искам да подведа някого
Всъщност единственото, което понякога правя е да разкажа за подобна ситуация, която се е случила на мен – как аз съм постъпила, какво е станало и какви изводи съм направила за себе си, а те ако искат – да помислят....


... nothing is as bad as it seems ....

С такъв човек съм, че никога не съм била особено заслепена. Рядко някой ми е 'отварял очите' за нещо, което вече не знам. В тая връзка по-скоро ме е дразнел съжалителния тон, с който се е 'поднасяла информацията' и то най-вече, защото тя обикновено е идвала от наши познати, които са наясно с нещата и знаят, че нито аз си оставям магарето в калта, нито пък то ще се промени и ще престане да се въргаля по локвите. Някак си винаги съм го приемала като нездраво любопитство и неправомерна намеса, особено от страна на близки хора, ако съвсем непознат или не толкова близък човек дойде и ми каже нещо бих била по-склонна да го приема. Но винаги може да се провери един човек дали е добронамерен или не - най-вече ако го провокираш. Ето и един пример, предварително се извинявам, че е гаден - идва някой и ти казва, ти знаеш ли, така и така, твоя там човек те прави на маймуна и зад гърба ти си е направил нещо като второ семейство, къде дремеш ти и 'що му вярваш - дотук добре, но после идва - и 'що не го ЗАРЕЖЕШ най-накрая. Аз, примерно, казвам нещо от сорта - да, известен ми е факта, както и на тебе е известен, че той си е такъв и няма да се промени, но щом тоя път имаш добрината да ме информираш (пък за другите случаи преди си си мълчал) значи смяташ, че е нещо сериозно и искаш да ми помогнеш - ами хайде тогава, вместо да ми даваш умни съвети, помогни ми да намеря аз един наемен убиец и да си реша сериозния проблем ('щото знаеш, че другият със ЗАРЯЗВАНЕТО при мене не стои) и т.н. в тоя дух, след което се почва едно хък и мък, и 'ама ти сериозно ли' (ами да, сериозно, може и да ми е писнало от всичко вече) - И - любезният информатор се изнизва по търлъци. Може и да не съм права, но конкретно в случая точно този човек не беше добронамерен (аз обаче и това знаех предварително ), но шокът от това, което му сервирах му дойде доста отрезвяващо, поне разбра, че с мен шега не бива. Както и да е, хиените са интелигентни животни и ме респектират, но не обичам усещането да ми дишат в гърба.


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Всеки има право да си изказва мението, но дали аз ще го възприема, това е друг въпрос. Доверявам се безрезервно единствено и само на семейството си.
Естествено, по семейни въпроси казвам какво мисля, за всичко останало само, когато ме питат.

Много точно казано!

Никога не се намесвам. Мисля че всеки има право на своите собствени темпове на узряване.
Не обичам и да ми дават съвети - пак поради същата причина.

Нямам сигнатура.

А мен хиените не ме респектират. Те ме отвращават. И се отнасям с тях в съответствие с чувствата си към тях. Повярвай ми... не повтарят.
Имай предвид обаче, че в някои отношения аз съм камикадзе. За добро и за зло.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...