Мъжът ми си има друга. Аз го обичам и искам да бъде с мен. Класика в жанра и нищо ново под слънцето ще кажете.
Но под привидното нищо са чувствата - изживените мигове - весели, напрегнати, триумфиращи.
Доскоро вярвах че съм имунизирана от изневери.
Не се смейте - има и такива наивници.
Сега вече осъзнавам колко съм била наивна.
Но това вече не е важно.
Опитвам се да му покажа без да го наранявам че чувствата са същите, че любовта е пак там.
Давайте съвети - колкото повече толкова по-добре.
Как да реагирам, как сподавя болката си, как да се усмихвам на света като сълзите ми са вечно в очите.

Ами ако искаш адекватни съвети и помощ - дай малко инфо!
На колко сте години приблизително, отколко време сте женени , откога ти изневерява и дали имате деца - това последното също понякога има значение... има мъже, на които им писва да са татковци в един момент ...

Qui scribit, bis legit.

Аз съм една наивничка на средна възраст- разбирай около 35. Женени сме 9 години. Имаме деца - 2.
А виж на въпроса откога ми изневерява нямам отговор.

Сигурно съм много тъпа и нямаше и досега да съм забелязала. Напоследък се държеше супер странно, в един момент реших че съм толкова отвратителна че не може да ме понася.
Донякъде това че има друга си е чисто облекчение дето се вика. Ми така де имам разни приятели които смятат че съм свежарка.
После в един момент ми просветнаха наколко неща. Поотворих си очите и видях нещо дето си е било под носа ми ама.........
Това за татковците не знам дали е така при нас е на моменти. На моменти той се справя по-добре от мен. На моменти не може да се стърпи. Но като цяло обича децата - поне така твърди .

момента, в който ще знаеш как искаш да продължи живота ти ще дойде сам.
Искаш да останете заедно, казваш... ами опитай. Поживей така още година-две.

Започни да си представяш самостоятелния живот, без него. Но без да украсяваш... максимално реалистично. Направи си точната сметка още докато си представяш - от къде ще идват средствата, с които ще живеете, как ще възпитаваш децата, каква ще е позицията ти към баща им, ако ще живеете разделени, в личен план какво искаш за себе си и как мислиш да го постигнеш... детайлно, в подробности.

Ако изпитваш ужас от мисълта, че ще останеш сама и се чудиш как ще живееш без любимия човек - значи не си узряла за раздяла и не си готова в никакъв случай за нея.

Ако подобни мечти ти доставят някакво удоволствие и все по-често започнеш да си представяш този живот, да добавяш нови щрихи към него - значи желаеш тази раздяла, готова си за нея и само ще загубиш, ако я отлагаш.

Движението е двупосочно, обаче... имай го в предвид.
И доста често идва момента, в който правото на избор ти е сведено до това да избереш каква ще бъде раздялата: лесна, без конфликти или трудна - с много оплюване, съдебни дела и травми за цял живот. При това, ако имаш право на избор, можеш да се причислиш към щастливките.

Успех ти желая :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както и заради мен не залезе

Най-добрата реакция за мен е да гледаш, докато видиш. Сълзите определено пречат на това... на мен приятелите ми подадоха кърпичка и ми посочиха огледалото.
Видях.

Това, което видях, ме накара да се усмихна
Не съм преставала да се усмихвам от този ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ,не може да види ТЕБ и да оцени това което има ,занчи наистина е мноооо прост! Може да е временно.... Искрено се надявам , за което! Ако мойта беше такава са щях да съм в клуб 'баща за .....найсти път'!! Баси ,каде са тия жени бе?!?!!По скоро къде бяха когато се женехме....


Аз мога!А ти?

Когато аз го разбрах, се почувствах като теб! Бях шокирана, сякаш всякога го бях изключвала... Интересно дали мога пак да проявя същия наивитет...
Вярвах в него повече, отколкото на себе си... /Тъпа кво се вика там!/

Сега се питам дали можеше да си затворя очите тогава? Как се живее с тази мисъл, час след час, ден след ден, една-две години, както предложи някой тук в клуба?

Оу, ноу!!!

За едно само си прав. Мъжът ми явно е поослепял. Иначе в никой случай не е тъп нито пък е прост.
Освен това аз не съм нищо изключително. Аз съм си обикновена работеща жена. До скоро вечно усмихната с много много приятели доскоро търсещи ме и за помощ и за съвет и за купони и от скоро озадачено вдигащи вежди на мрачния ми вид на отказа ми да излизам с тях.
За да се стигне до тази ситуация вина имам и аз. Случвало се е претоварена и преуморена от ангажименти да не огрея навсякъде. Тоест децата на първо място и вечер падаш и умираш с тях.
Ами и това се случва и понякога човек си го тълкува като безразличие. И се събира и се събира и в един момент се появява нещо чуждичко - става забавно става интересно.
В къщи има само задължения - вечен график, вечна борба с ежедневието но навън е друго - задължения няма, ангажименти също - само удоволствие.
Били сме и ние на тоз хал, знаем как е.
Не го обвинявам - боли ме.
Но сега ме боли повече защото си мислех че като изясним позициите си/ защото аз съм и до болка откровен човек / той ще има смелостта да вземе решението си.
Озадачавам се че не стана така.
Той е решителен човек, с твърд характер.
Чудя се само дали пак не съм наивитета вярващ в хепиенда а същевременно той вече да е избрал изхода и да не събира смелост да ми го каже.
Ако реши да скъса с мен ще ме боли знам го - но и безтова раната е толкова дълбока, а аз все още дишам.
Пък и тук като ви чета явно че не се умира - за жалост.
Не зная как сте се справили всички тук. Не зная как след това сте повярвали отново в хората. Как сте успели някои от вас да се влюбите отново, че дори и да създадете нови семейства.
За себе си съм категорична че друго семейство не мога да имам.
Ако се разделим може би ще има друг мъж, някой ден.........
Но друго семейство не

Съжалявам че ви отегчавам с писанията си - ама нали знаете как е с новите - все си мислят че тяхното яйце е най-голямото.
Поне сме интелигентни хора и се надявам че обиди и скандали няма да има.
Абеее на колко неща съм се надявала амааааа .......
Хайде весел ден ви желая - усмихвайте се на слънцето пък аз ще го гледам и ще си представям че и на мен някой ми се усмихва.

Съжалявам че ви отегчавам с писанията си - ама нали знаете как е с новите - все си мислят че тяхното яйце е най-голямото.

Несправедлива си към себе си. Просто твоята болка тежи на твоите плещи. Това е.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

То и аз някога вярвах на другарчето си повече, отколкото на себе си ама имала глава да пати...

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...