Всичко е до време, колкото и да ти е болно сега, и да ти се струва, че вечно ще те боли и т.н.т., след някоя и друга година, при положение че той си отиде от вас, само след някоя и друга година съвсем друго ще мислиш.

Съгласна съм с теб, че не става. Когато червейчето те рови, още повече, ако нещата са излезли съвсем на яве и той не е способен да вземе решение, та когато тия неприятни мисли ровят в съзнанието, дали би могла жената да бъде такава приветлива и да се държи така, че да накара мъжа да зареже "чуждото", признавайки грешката си. Когато естествената реакция е гняв и упреци, как би си наложил човек да се усмихва и да се прави на добър? Може би улитиматумът да избира, за да се решат веднага нещата, ще сложи край на една мъчителна неизвестност и ще даде ясна представа за неговите предпочитания, пък ако щеш, и ценностна система (семейство - отговорност-останало ли е нещо от любовта...)

мен , ако питаш , него ще го заболи , ако тя си отиде ..ако схващаш къде е разликата ...
е после той ще я упреква, че е направила '' грешка'', като си е отишла ....

Все едно ,че слушам собствената си история, само дето аз бях още по наивна от теб и се усетих че ми изневерява чак след около 3 години време
В този период също като теб бавно потъвах в отчаяние, защото ми биваше натрапвано чувството, че съм толкова ужасна, че затова се държи така зле с мен, че аз съм виновната....
Когато разбрах, че причината за странното му държание е далеч по- проста, а именно - той е влюбен в друга, определено ми олекна!
Спрях да се чувствам като някакво чудовище, отблъскваща го със самата си същност.... и най-вече се успокоих, че не съм параноичка, която без никакви "основателни "причини се усеща необичана...и самотна.
Ако нещата бяха продължили още малко, като нищо щях да вляза в психиатрията с диагноза - депресия - то и на бившия така му беше най-удобно...

Искам само да те предупредя за нещо от личен опит.

Колкото и преди изневярата , особено в началото на брака да си възприемала съпруга си като .. решителен човек, с твърд характер. и да си разчитала на това, че той ще има смелостта да вземе решението си , знай, че една тайна връзка направо " изкривява" мъжете...Хроничното криене, лъжите, пресметнатите премълчавания и уроците по актьорско майсторство бавно променят и най-смелия мъж...
Да не говорим, че с възрастта хората ставаме склонни да държим на комфорта и удобството си повече, извинявайки се пред себе си, че като " другият не знае - няма да има наранени"
Аз имах голям избор преди брака и избрах да се омъжа за един изключително трудолюбив, честен и отговорен човек, именно защото разчитах на него, както на себе си. Но той вече не е това...
Дотолкова се промени от тези 3-4 години извънбрачна връзка, че дори и в момента, повече от година след развода, продължава да се държи като лигльо...На моменти не мога да повярвам, че това е същият човек!

Преди няколко дена, когато му казах, че искам да говорим няколко минути за детето, защото заминавам за чужбина, той направо се " изсули" през вратата с обяснението..." сега съм зает, по-късно"... Става дума за неговото дете - това същото, което той къпеше всяка вечер и на което е сменял памперси и е държал за ръчичка докато прохожда...Не е за вярване...
Бъди готова на всякакви изненади, щом веднъж те е изненадала изневярата!

Най-добре му кажи, че знаеш за извънбрачната му афера и го виж какво ще направи!
Ако все още има уважение към теб като към партньор - ще си признае, макар и неохотно, но ако продължи да те лъже в очите.. не си заслужава, да се бориш за него, повярвай ми!!! Той вече се е превърнал в страхливец....

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 25.09.04 11:18.

И аз бях като теб, бореща се. Макар и не заради изневяра. Все си казвах, че като го подкрепям, като съм до него въпреки всичко, като го разбирам и уважавам, като не мрънкам и не си придавам фасони - ще ме забележи и няма начин да не отчете всичко това и че тогава нашата връзка ще се възроди и дето се казва ще мине на по-високо равнище. Но не, не стана така. Напротив - всичките тия компромиси, жертви и неуважението на моите усилия, това, че съм се отказвала от себе си малко по-малко някак си ме изпепели. Бях станала апатична, без живец, лицето ми дори се промени - забравих да се усмихвам даже. До такава степен бях се сринала, че дори животът ми беше обезценене - бях съгласна да се возя в колата, докато той шофира пиян, с риск за живота ми, само и само да не би да стане нещо, мислейки че мога да го предпазя. И аз му показвах любовта си, ама той си мислеше, че това е даденост, нещо, което съм длъжна да го правя и никога няма да изчезне. Сега като го напуснах, изведнъж си даде сметка, иска ме обратно, но уве - няма да се върна никога.Дори се обвинявам, че не го направих по-рано.
Така че си дай ясна сметка дали наистина можеш да му показваш любовта си, докато той блее навън, и докога можеш да го изтърпиш без да се обезличиш. Спомените заедно, борбата ви, съвместната и т.н. подобни не са достатъчно основание да останат двама заедно. Поне за мен.
Успех!

склонна съм да се съглася с теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

близо половината си отиват. Ти сега какво - оплакваш брака си, оплакваш се от изневярата на съпруга си или изпитваш неистово желание за обич. На мен ми се струва, че е точно третото. И понеже не си срещнала някого, когото да обичаш - по подразбиране - отдаваш я на съпруга си, който вече си е взел шапкатата и се радва на хубавите яребички от живота си.

Можеше да се случи и на теб да се влюбиш - тогава твоето момче щеше да дойде и да плаче на рамото на клуба. Тук се изписаха много панегирици за достойнството да се разделите, щом е изневерил. Ама ако той не ти каже нещо подобно и не обсъдите въпроса - защо не си кажеш просто: ще се налудува и ще му мине. После ще си го върна като победителка бял кон и ще се взема своето с лихвите дори... Пък може и десерт с чужд мъж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото ми се струва че тук има много свестни хора.
Извини ме но ти явно не спадаш към тях.
Доколкото момента е тежък за мен бих те помолила да ме лишиш от драгоценните си излияния.
Не ми помагат!
Не ми и пречат - просто нямам нужда от тях сега!
Извини ме ако тонът ми е бил малко рязък но момента не е много подходящ да демонстрирам другите си качества.

не му обръщай внимание , стефан обича да дразни съвсем умишлено ...

Този рефрен го припявам от година и половина в този клуб...

Който го е страх от мечки - той не ходи в гората! Ти си права, че съм голям кофтар - особено по отношение на брака. Смятам, че е голяма безсмислица и ретротградност това животно - брака. Наскоро се ожених за седми път - много я обичам булката... Но и тя е до време. Като всичко в живота. (При това плащам издръжка на четири деца.) И самият живот е до време - иначе дотягаме на младите и дишаме от техния въздух. Щом сме ги създали - значи трябва да им отстъпваме малко пространство.

И понеже сме си пътници - при това забързани вече (нали децата напират да ни гонят!) - затова и трябва да си вземем своето от живота под слънцето с пълни шепи. И да не си губим времето да се жалваме насам-натам колко любов неразбрана има в душата ни. Любовта само се усеща и при това - ако е взаимна. Няма ли я взаимността - няма и любов. Има си чист егоизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите