Здравеите клубари,

Моля ви дайте ми съвет!
В общи линии картинката е такава:

Миналата есен се влюбих и разбих семейството си (то си беше в дълга и патологична криза). Подадохме документи за развод през април. Любовта (той беше чужденец) ми се оказа пълна лъжа и си отиде... Обаче заради работата бях в чужбина четири месеца.

Със съпруга ми решихме да прекратим развода и да градим връзка и семейство, обаче... Тук съм от седмица и снощи той ми каза че не вижда бъдеще с мен и че иска да се разделим.
Боли ме защото го обичам, а той не ми вярва.
Нямам друг изход, освен да се съглася с неговото решение.
Моля ви помогнете!

да помогнем?
Аз лично бих те посъветвала да оцениш факта, че той е бил искрен с теб отностно чувствата като нещо положително!!
Сега не само той, но и ти нямаш илюзии за връщане на старото положение.
То, наистина, както е в поговорката - понякога не можеш да залепиш гърнето, пък и да успееш, няма да можеш да свариш в него същия боб...

Кажи сега след като сте взели решение за раздяла - какви са точно проблемите ти? Имаш ли работа? Дом? Как са устроени децата ви, ако имате такива?

Qui scribit, bis legit.

А него не го боли според теб така ли? Просто се постави на негово място. Ти си го познаваш най-добре. И след това си задай въпроса дали има нещо, което да те накара да промениш взетото решение. Отговора е вътре в теб. Намери го.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Здравейте и благодаря и на двама ви за отговорите и съветите.
Да, именно защото го познавам знам че аз нямам с какво влияя на решението му. За сметка на това мога доста да направя, за да си затвърди позицията, а не това е желането ми.

За дом деца, работа, подкрепа и пр. практични неща - много е сложно и за мен ще е фатално. Ще трябва да си сменя професията, а за да изпълня досега поетите служебни ангажименти ми трябва около година ефективна работа, а освен него нямам друг да ми помага за грижите по децата (две на 11г и 1г9м).

Домът е с ипотека и е в ремонт и в това си състояние е опасен за живота на децата. В момента едвам смогваме с финансирането, а като остана сама просто не мога да го продължа. Обещанието му е да помага и да не ни оставя, обаче твърдението му, че ще си нова връзка и любов е в силно противоречие с намеренията му.

А твъренето му, че още има какво да го привлича към мен тотално ме обърква.
Още веднъж благодаря и до скоро.

Защо не пишеш разбираемо? Може наистина да си объркана, а може и да си поредният лъжец в този клуб…

Подали сте документи за раpвод през април! По взаимно съгласие ли? С един или двама адвокати? И к’во стана след това? Да не би да искаш да ме убедиш, че в съда ще ви чакат да се натантуркате и да вземете някакво решение, каквото и да било???

Нещо куца в разказа ти.

И какъв съвет искаш? Какво, по дяволите, искаш? Искаш да спасиш семейството си ли? Че нали е в патологична криза? Влюбила си се! Ашколсун! Лъжа се оказало това влюбване… На колко години си?

"Боли ме защото го обичам, а той не ми вярва. "

Остана и да ти повярва!!! Кого обичаш??? Този съпруг или онзи чужденец?

Кое е по-важно за теб? Съпругът или ремонта???

Ако ми беше съпруга – моментално щях да те изхвърля от живота си.

Без извинение!

Намери начин да се свържем. Имам какво да ти казвам, но няма да бъде публично. Не искам и по пощата да бъде, въпреки че това не е проблем. Все пак трябва да ти задам още няколко въпроса, но няма да го направя публично. Ако беше регистрирана бих използвал бележки, но понеже не си ще трябва да ми пишеш ти. В профила ми има пощенска кутия. Използвай я. Като те чета си мисля, че надеждата е още жива.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Ти си пример за всички ОВЦЕ!!! И очакваш някой да повярва в теб!?!?! Ти си загуба на време и енергия ,а сигурно и на пари! Првдставям си!!! Чужденец -готин ,богат ,страхотен любовник и изненадата.....Казанова!!!! Дойдел ,видял ,изебал!!! И очакваш да мине гратис!?!?!
Оо , ти кърпи скъсаното!!! Хак да ти е! Винаги ще има ДУПКА ,и то каква ,а!?? А мъжа ти ако още има чувства ,значи е ГЛУПАК като мене!!! Дано да намери това което заслужава ,т.е. нещо по истинско от такива като теб!!
Съжалявам за грубия тон ,но това е истината ,колкото и грубо да звучи!


Аз мога!А ти?

Не мога да си представя какъв съвет може да ти се даде. Те, нещата, изглеждат доста ясни, а съпругът ти изобщо няма да се поколебае да се разведе с теб щом вече го е решил. При това има причини да го направи и ти дори не ги оспорваш. Оттук нататък имаш единствено варианта да говориш много сериозно с него за това как да се уредят практическите неща за в бъдеще и да се надяваш, че ще си удържи на дадената дума. Това, че ще останеш сама с децата е наистина притеснително, но има начини да се справиш, макар и трудно. За съжаление те ще трябва да изсърбат попарата финално - малкото на ясли, голямото - на дистанционно управление, ако няма занималня - е, не е върхът, но когато човек прави нещо, първо мисли за децата си, а не за себе си. Извинявай, сигурно нямам право да те укорявам, коя съм аз да го правя, но наистина не мога да си представя какво си мислила когато си взела решение да отидеш при "голямата си любов"... А като подадохте за развод каква идея имаше за децата си - каква е разликата между април и септември, освен че децата са порасли с 5 месеца?
Така или иначе, щом се е стигнало дотук, просто действай по приоритети.
Първо децата, после работата ти, накрая ремонтът - може и да почака по-добри времена... Нямаш избор, не е леко, но и други са минали по тоя път и са оживяли. Нищо не е толкова трагично щом децата са живи и здрави и дай Боже да е така и занапред. Но рано или късно всичко в живота се плаща, лошото е, когато децата трябва да плащат за безотговорността на родителите си.
Желая ти кураж!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Когато някой има деца, то "влюбването" ..... как да кажа, трябва да не го оставя човек да съсипе семейството. Казваш дълга и патологична криза, но същевременно се оказва, че всъщност влюбването ти в чужденец е било препъни камъка. Звучи безотговорно. Дори да се беше осъществила тази връзка, ти как виждаше децата в цялата работа...щеше да ги вземеш със себе си....да, но нито имаш право да лишиш баща им за дълго да не ги вижда и да растат с друг човек, нито пък той щеше да ти го позволи....Или пък щеше да ги оставиш тук?

HOMO LUDENS

интересни въпрэсчета към госпожата, авторка на темата.

Като беше в чужбина, госпожо, децата къде бяха? Не ми се вярва баща им да ги е пуснал с теб!!!!!!!!!!

Ако съм прав - значи той се е грижил за тях! Следователно - могат и без теб. Още по-следователно - свободна си да си намериш друг чужденец. Имаш даже опит, така че - да не ти пука.