Я да ви задам един чисто практически въпрос. Питам само тези, които вече живеят с друга жена. Как сте решили въпроса с вижданията с децата? Те при вас ли идват или ги водите някъде, или...? Питам, защото на мен ми е малко кофти, че приятелят ми липсва по едно денонощие в седмицата, за да си вижда детето. Естествено аз подкрепям това, че трябва да си го вижда и всичко останало, но ми липсва. А аз нямам абсолютно нищо против да идват вкъщи с детето, но пък то не иска и ми е много странно някакво. Дайте акъл малко!

Тъп въпрос ама трябва да бъде зададен. Да не би майка му да го насъсква?

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

все пак живея с друг мъж и си виждам хлапака веднъж седмично, та ще се включа и аз.

1. Колко голямо е въпросното дете?
2. Като за начало не може ли просто да излизате тримата някъде и след това да си ги оставяш да продължават сами и да се прибираш. Доверие на дете лесно не се печели, освен това винаги има неща, които те двамата ще искат да си ги кажат насаме... като баща и син/дъщеря де.

На мен лично графика "свиждане с малкия и свиждане с любимия" ми беше лесен за решаване, докато живеех сама и можех да казвам на по-големия мъж: "С теб по-добре да се видим утре, че днес е деня на детето"
Сега определено са ми проблем двамата накуп един ден в седмицата, защото живота в една стая и работата в къщи налага доста ограничения. Освен това нашата компания му е скучна за сега - деца други няма, през почивните дни работим, удоволствията, подходящи за тийнейджъри са сведени до нет и телевизия.
От друга страна баща му няма никакви проблеми да го приобщава към компанията на приятелката си, защото тя има деца на годините на сина ми... та с тях му е по-весело. В общи линии за 2 години свикнах да не се цупя, когато го канят с тях в дните ни за свиждане и да гледам като се видим да отмятаме задължителните мероприятия: уроци, покупки на дрехи и маратонки и гости по роднините по моя линия. Правим и много дълги разходки в парка и тогава говорим до пръсване . От както не живея сама (месец и половина), 3 пъти е оставал и да преспи у нас, но не знам до колко е уместно, та гледам да не го насърчавам за преспиване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едва ли. Доста интелигентна и свястна жена е. Просто детето не иска, пък аз не мога да разбера какво чувства. Таткото казва, че детето ме харесва, ама той не е кой знае какъв психолог.

Ами аз опитвам да направя нещо, за да излезем заедно или да отидем някъде, ама тя все отказва- най-учтиво като изтъква винаги някаква разумна причина. Тийнейджърка е. И е горе-долу на възрастта на моите деца, ама нещо не се получава.

Да предположим, че започне детето да идва у нас. Как ли ще реагират моите дечурлига на това? Какво би могло да се направи, за да не се чувстват като конкуренция едни на други. Аз естествено ще поговоря с тях да се държат нормално с детето, но от досегашния си опит съм разбрала, че от приказките няма много голям ефект. Те с триста зора и таткото приеха. Хайде, бе хора. Споделяйте опит, че то на теория е ясно, ама практиката е друго.

Тийн ревнува баща си :)

Е, то това е ясно. И моите ревнуват, ама на тях малко насилствено им наложих ситуацията, защото те са си мои и аз решавам какво да ги правя. А на това детенце не мога да налагам нищо, пък не е и редно, защото то и без това вижда баща си веднъж в седмицата и от това предполагам му е достатъчно мъчно. Затова се опитвам да измисля нещо, така че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло, ама май си е безнадеждна ситуацията. Като гледам почти никой не предлага разрешение...

Моят приятел понякога липсва и по повече от едно денонощие - в зависимост от графика на хлапетата, от това кой доколко е изостанал в училище, какви са им извънучилищните занимания през седмицата, а понякога и поради графика на майка им. И на мен ми липсва, но за момента съм се примирила със ситуацията - така ще я караме поне още няколко години, докато един вид си стъпят дечурлигата на краката. Нищо друго по-добро не ми идва на ум в момента, неговия развод не беше от най-лицеприятните, децата достатъчно се травмираха и от други, утежняващи тоя момент фактори. Засега стискам зъби, гледам да си уплътнявам добре 'празните' вечери и така. А се опитвам да погледна и откъм положителната страна - имам малко 'лично' пространство, в което да обърна внимание на нещата, които позабатачвам през останалото време, докато сме заедно.


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…