Свърши си лятото, а с него и проблемите си мислех аз ..хех - да ама не! Само от 2 дни сме си в 'къщи' / нали знаете заради детето - да не сменя училището и т.н./ и пак се започна старата песен на нов глас След 3 месеца раздяла си мислех, че нещо се е променило, че нещо в него е трепнало - имаше такива индикации , или поне така си мислех ...обаче не ...той щял да бъде баща, но не и съпруг ..даже си няма друга ...и май иска да живеем заедно , но един ден е на кеф и се държи добре, а на другия е нацупен - не говори с мен, дори не ме поглежда, само чат пат избухва ..преди 5 минути пак ме разплака ..дали постъпих правилно като се върнахме? ..знам, че е временно - да избутаме учебната година някак си ..обаче ме боли и ми е тъпо ..каза ми в прав текст, че никога няма да сме семейство отново ..дали си струва жертвата от моя страна ?? какво се прави в такива случаи - когато си толкова объркан, че няма правилен ход пред теб ? без него зле - с него зле ..какво се прави в такива ситуации? и не ми казвайте да слушам сърцето си и такива патетични глупости ..същевременно в леглото е адски любовен ...и май даже не ми е изневерявал тези 3 месеца ..то пък сякаш има значение ...защо не съм такова дебелокожо същество като него , Господи ?
Хич не мога да го разбера тоя мъж ..що ли се и опитвам
Не се сърдете, че ви занимавам с това - просто трябваше да го споделя с някого

това си личи от всяка твоя дума. Очевидно в момента този човек е пъпната ти връв към света.
..каза ми в прав текст, че никога няма да сме семейство отново ..дали си струва жертвата от моя страна ?? какво се прави в такива случаи - когато си толкова объркан, че няма правилен ход пред теб ? - сама си си отговорила на въпросите. Пред теб, обаче, има и правилен ход. Тоя тип те привлича, защото е загадка за теб - типично по женски. Ама защо тогава се оплакваш? Стой си при него и си го изследвай с цената на цяла вана сълзи. Изглежда това ти харесва - така поне те разбирам. Харесва ти и да се пооплачеш с радостни сълзи на нечия рамо (плачът често изразява щастие) - тук е подходящото място. И ако се сетиш за простичката максима, че получаваме адекватното на това, което даваме - ще можеш да заспиш спокойно тази нощ и още доста други.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм сигурна, но щом казваш

Това трябва да решиш сама - ако искаш оставаш и плащаш решението си с унижението да те третира като неизвестно какво, да ти говори щуротии, а ти да ревеш.
Ако си тръгнеш - плащаш с усилия да си устроиш живота с детето, да се бориш за него/за детето говоря/ предимно сама, да се опиташ да си стъпиш на краката, в смисъл да дойдеш на себе си и да спреш да се интересуваш от човека, който те мачка както си поиска.
В първия случай робуваш на типично женския си мазохизъм, само защото е "адски любовен в леглото" /защото според теб вероятно това означава нещо, но мисля, че бъркаш/, във втория - на достойнството си на човешко, мислещо същество.
А учебната година на детето, която още не е започнала, според мен е претекст да останеш там, където си. Защото е имало достатъчно време през лятото за да го устроиш в друго училище. И да помислиш как да живеете занапред.
Щом не си го направила, значи решението ти е взето предварително и ти си постъпила според разбиранията си.
Не се сърди на резкия ми тон, просто се впрягам ужасно, когато видя млад човек да се остави безропотно да го носи течението без да предприеме нищо за да направлява сам живота си.
Каквото и да си решила - бъди достатъчно смела да му понесеш последствията. Кураж!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

влечението й е към него. Друго я притеснява - че не може да го промени. Че не може да го моделира според своите си разбирания. Това също си е част от жената.

Не знам защо - омъжвайки се - правите това също и с идеята да промените мъжа си по начин, който ви харесва. Едва ли има жена, която приема изцяло мъжа си - започва се тайната война след подписа и предрешеният неуспех води до неврози, примирение или раздяла. Това всъщност си е проблем на жените. Тоя тип е приел отново жената с детето им - очевидно е свестен и прям. Пък и защо да я лъже нашата героиня - той си я харесва, но не му харесва, че тя има неправомерни претенции към него. Проблемът си е изцяло неин...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз цялата история не я знам и нищо друго не мога да кажа, освен че тя пита след като е взела решението си. Хубаво-лошо, нейно си е.
Основна грешка е да искаш да променяш някого, ами то си е направо обидно за човека. Но дори да успееш някак да го докараш до своя огледален образ, ей тогава ще изпищиш най-яко от двоен ужас - първо ще се видиш колко си далеч от собствения си идеал и второ ще установиш, че по тая причина усилията ти са отишли на вятъра, а и, че с тебе също животът не се трае. Тъй че, всеки човек трябва да бъде приет такъв, какъвто е, или да не се приема изобщо.
А виж, по въпросите за семейството не съм изобщо компетентна - след 5 дена брачен живот просто не мога да кажа нищо друго, освен да благодаря на съдбата, че ме е отървала... Говоря по принцип за връзките между хората, там е моят опит и нещо поназнайвам.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

и какво по-точно ще рече 'неправомерни претенции'? Да искаш да имаш нормално семейство ли е неправомерно?

Проблемът е, че май и той не знае какво иска - бяхме разделени, а той ми правеше скъпи подаръци и се правеше на нещастен - липсваше му детето , на финала дойде даже при нас на море и изкарахме 5 страхотни дни заедно

ако ти знаеш какво искаш и го правиш последователно и без колебания, и не го преразглеждаш всеки час, и особено не се вглеждаш в миналото, а гледаш напред и следваш неотстъпно взетото от самата теб решение, то тогава не разбирам какво те засяга дали той знае, или не какво иска. Това си е изцяло негов проблем и си му го остави на него, той да си го решава както знае. Ти си реши твоя - разделили сте се - явно не от добро, явно нещо пречи да живеете заедно - ами за какво тогава се връщаш ти? Ама му липсвало детето - да ама детето, а не ти - има разлика, нали? Не ти ли стигат емоциите от първото ти излизане от общия дом? Горе-долу си ги посмляла и хо-о-п, пак в началната позиция. Като не ти стигат собствените идеи - обърни се към вечните истини - поговорките - там най-добре ще намериш отговор на въпросите си. /Отдавна изпитан мой подход - като зацикля някъде, търся какво е казал народът - той никога не бърка, защото това е резюмиран вековен опит/. Нали си чувала тази "Вълкът козината си мени, но нрава - никога".
А тия 5 страхотни дни на финала щяха да бъдат един наистина прекрасен финал на вашите отношения...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

всички са по своему откачени. И хващам бас, че във всяко семейство има толкова много проблеми, че булката поне веднъж е казвала на мъжа си (или той на нея): Няма ли и ние вече да заживеем като нормално семейство? - Но винаги си остава в рамките на пожеланието.
След като половината от браковете се разпадат, значи няма универсална рецепта кое е нормалното - да си женен или не. Или може би само част от хората са родени да живеят в семейство, а другата - не? Виждаш ли до какъв абсурд води идеята за "нормално семейство"? Ти го разбираш като "човекът-да-ти-играе-по-свирката" - той обаче си е съхранил една част от себе си само за себе си и не иска да ти я отстъпва. Това вече поражда колизия, защото ти си се отдала изцяло (типично за жена) и неговото его те побърква и изкарва извън нерви.
А за "неправомерните претенции" Анбра много хубаво ти го е написала - обидно е да се опитваш да моделираш някого, за да напасне на твоя вкус и за твое удобство - по-себичен подход: здраве му кажи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите