Добре сте ни заварили... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

... в един мъжки свят.

Предоставено от Hell

В един прекрасен, слънчев ден се озовавате на улицата. Сама жена, с 1-2-3 деца, без никаква подкрепа от приятели и роднини. Само с една чанта дрехи, милостиво отстъпена от бъдещия бивш съпруг и личните документи.

БЕЗ ПАНИКА!

Всъщност можеше и да е по-лошо. Денят да е мразовит ноемврийски, чантата дрехи да я няма и сред документите да липсва дебитната ви карта.

1. Търсене на подслон.

Искрено се надявам да сте обърнали навреме внимание на странните обрати в поведението на съпруга Ви. Ако това е така, вероятно сте хвърлили и един поглед на обявите във вестниците... ей така, случайно... на колонката "Наеми" и колонката "Продавам". А може би сте си заградили няколко обяви? Защо не звъннете, ей така... от любопитство и не отидете на 1-2 огледа.
Нещо осъдително ли има в интереса ви към недвижимите имоти? Аз не мисля така.

Всъщност намирането на временен подслон и постоянно жилище е препъни камъка в една подобна ситуация. Обикновено хората до последно се надяват, че положението ще се оправи. Вие бъдете практични - надявайки се, си подсигурете гърба. Носите отговорност и за някой друг.

Съвет: забравете за колонката "Продажби", освен ако нямате парите в наличност. Купуването на имот на кредит е възможно най-големият пасив, който ще изплащате цял живот и момента не е подходящ за него. А ако добре платената работа Ви очаква в съседния град?

Съвет: ако доходите ви са прекалено ниски, за да си позволите да плащате наем дори и за гарсониера, потърсете още някой, с който да делите някое по-голямо жилище. Тристайните апартаменти са малко по-скъпи от двустайните, а гарсониерите - съвсем малко по-евтини от двустайните.
Изборът на подходящ съквартирант е трудно нещо, но разделите с неподходящите не са чак толкова травмиращи, колкото с брачния партньор. Можете да опитате с човек в същото положение - разведената приятелка с нейното дете примерно. Не пречи да попитате и тук, в клуба.
Различно е от това да живееш с родителите си или с родителите на съпруга си. Всъщност няма нищо общо :)

Съвет: Зле изглеждащото необзаведено жилище може да се стегне доста по-бързо и евтино от зле изглеждащото обзаведено... а и нисък наем в дългосрочен план винаги е за предпочитане.
Обикновено в евтините обзаведени квартири автоматична пералня няма, а хладилника или не замразява добре или гълта ток колкото завода за цветни метали. Понякога няма и печка... но хазяйката с гордост ще ви посочи една много важна за нея мебел - огромно радио от 20-те години на века, покрито с мушама. Е... за масичка може и да става, но подобно обзавеждане ви е излишно и така или иначе ще се чудите къде да го сместите. Не мислите да ползвате разклатените кревати и гнусните матраци, нали? А гардероба с откъртената вратичка?
Не ви трябва тяхното обзавеждане, повярвайте ми :) Няма смисъл да плащате и за него.

2. Ремонт

Ако сте правили ремонт в семейното жилище, вероятно сте наясно какво следва. Всъщност не съвсем - забравяте малката подробност, че това жилище не е ваше. Ще живеете там максимум 5 години, така че не правете ремонти като за 50. Освен, ако не ви ги приспаднат от наема.

Боядисването на таваните и стените или сменянето на тапетите няма за цел да снимат къщата ви в "Идеален дом", а се прави от чисто хигиенни съображения. Не знаете кой е живял там. Ще се подпирате на тези стени. Струва си да се хвърли малко труд и средства (около 30-тина лв за латекс, най-лесно става с тон, близък до предишния цвят; около 5-6 лв за мечета и четки.). Една стая около 15 квадрата се боядисва от сама жена ръст 1,65 за максимум един ден заедно с тавана. Не боядисвайте нощем като мен... на сутринта ще ви се плаче от резултата :) Просто изкуствената светлина прикрива дефектите и недостига ви на бояджийски умения :) Три ръце е достатъчно, боята може да е по-разредена с цел икономии, между отделните ръце се прави почивка, за да изсъхне.
Включете по-малките деца (е все пак над 4 години) да помагат при участъците, където планирате да има мебели, а децата над 10 се справят чудесно и с помощта при слагането на тапети. Веселбата е незабравима, ще искат и друг път :)

Съвет: Питайте, бе хора! Питайте преди да купите боята и четките. Боядисването на втората стая не ми струваше нищо... просто боята си има срок на годност и отворена засъхва. Питайте съседите, познатите, приятелите... питайте и тук. Все някой ще има и ще му е излишна. Повечето хора помагат с удоволствие за неща, които не им струват нищо или са се приготвили да ги изхвърлят. Не се притеснявайте, че няма да можете да върнете жеста точно на тези хора. Помогнете на друг, когато имате възможност пък вие - същото е.

Съвет: Боядисването на дограмата може и да е излишно, но понякога почистването й е много по-трудоемка работа. Купувайте не блажни бои, а такива на водна основа (акрилни май бяха) за вътрешно боядисване (отвън пък от какъв зор ще мажете?!). Те не миришат и не са вредни за децата, засъхват за 3-4 часа (вместо за 24) и имат по-висока покриваемост. С една кутия черна боя от 7 лв боядисах 4 стола и касите на 2 врати. Остана ми 1/2 кутия и я дадох на един приятел да си боядиса бюрото. Малко по-скъпа е, но си струва.

***

следва обзавеждането и проклетите електроуреди - повод на тази тема :))
но ще се наложи да вкарам 2-3 "икономически" термина... за което моля икономистите да не хвърлят развалени домати по мен

Финансова грамотност - учи ли се някъде?

Не, това не го преподават никъде. Но не пречи да се огледате около вас - безплатно е. За по-любознателните, склонни да жертват 7 лв препоръчвам книжката "Богат татко, беден татко" на Робърт Кийосаки, чиито идеи запалиха и мен :)

Правило единствено: Трябва да знаете разликата между активи и пасиви и да купувате само активи. Богатите купуват активи, а бедните и хората от средната класа - пасиви.

Е сега ще ми зададете въпроса какво е това актив и какво - пасив и икономистите в този клуб наистина ще пожелаят да ме линчуват :))
За целите на финансовото оцеляване ни е достатъчна една проста дефиниция:

Активът е нещото, което слага пари в моя джоб.
Пасивът е нещото, което вади пари от моя джоб.

Как да го приложим това на практика в нашата ситуация: прясно ремонтирана празна квартира с един единствен стол, харизан от някой или взета на заем бояджийска стълба?

Изяснете си много добре какви ще са вашите източници на финансиране.

1. Заплата
Ниската заплата е по-добра от никаквата на първо време. Ако до скоро не ви се е налагало да работите, рискувате да изпаднете в ситуацията на вечно чакащия подходящо заплащане, затъващ в дългове човек.
Започнете веднага, дори и да става дума за заплата от сорта на 250 лв. Аз съм работила за 250 лв в продължение на... месец и половина всъщност. До момента, в който ми на поредното интервю ми предложиха договор за двойно по-голяма сума. Не страдайте от излишни скрупули - работодателите ви са хора, които много добре знаят интереса си - предлагайки такова заплащане те са поели риска да сменят често пресонала си.

2. Издръжката (ако я има)
3. Доходи от наеми, продажби на имоти, продажби на семейни ценности (ако имахте такива доходи, нямаше да четете тази тема, нали така?)
4. Доходи от допълнителен, извънреден труд (или иначе казано - моето хоби ми носи пари)
...
други, неизвестни за мен източници на доходи :))

Какво бихте си купили първо, ако имате спестени (взети на заем) само 200 лв? Ако идеите от книжката са ви допаднали, отговорът е ясен - активи, средства за печелене на пари.
За мен, Бончо и Пена това може да е компютър на старо, за Марийка - шевна машина, а за бившата мис България - силиконовите цици.
Не се шокирайте, плзз... с удоволствие гледах отново "Горещо"-то с онази манекенка, успяла да получи кредит от банка за силиконов бюст. Естествено новите цици веднага получили предложение за снимки, което възвръща кредита с лихвите и носи печалба :)
Помислете си - какво умеете да правите най-добре, можете ли да изкарвате с това допълнителни средства и каква инвестиция ще ви трябва първоначално. Купувайте на кредит единствено активи и то след добре обмислен план за възвръщане на вложените средства.

Съвет: Ако има вариант за бартер "средство за производство срещу някаква свършена работа" - не се колебайте, приемете, дори и работата да ви се струва повече, отколкото струва примерно стария компютър или скапаната шевна машина, които ще получите. Пари кеш се измъкват трудно, а клиент за произведената продукция - още по-трудно. Двете на куп е много добър шанс за начало.
(Не съм давала пари за компютъра си. Получих го от един от бившите си работодатели срещу работа - поддръжка на нещата, които съм правила във фирмата му преди години. От тогава минаха повече от 2 години и още ми се налага да поработвам по нещо за него без заплащане... но сделката си струваше и не съжалявам. Това средство за производство ми донесе допълнителни доходи над заплатата.)

Въпрос от публиката:
Добре де... ама ти май забрави, че става дума за празно жилище без никакви мебели. Говориш за някакви активи и средства за производство, а забравяш горките дечица, които нямат къде да спят даже. Какво ще правим с децата?

Отговор:
Ами опънете им палатка в средата на стаята

.
Не, не се шегувам :) Къде спите, когато отидете за 1-2 седмици на къмпинг? На палатка, върху надуваеми дюшеци. Няма малко дете, което да не се изкефи на подобна идея, ако е представена под формата на игра и забавление.
Естествено няма да живеете така цял живот... става дума за 1-2-3 седмици.
Ако се закучи положението с финансирането - надуваемият дюшек на детето може (и трябва) да се замени с матраче или дюшече.
Питайте, бе хора... или жертвайте 25-30 лв за прост дюшек и го поставете на земята или върху дървена плоскост на земята. Японците спят така от хилядолетия и не се оплакват - направете си японско жилище :)

Обзавеждането

Добре... вече имате някаква, макар и ниско платена работа, имате идея какви активи са ви нужни и вече сте задействали осигуряването им.
Време е да се погрижите и за условията за живот... хипарските времена са отминали все пак :)

Започнете от

Има хора, които не могат да видят клипа и поради това давам текста:

Речта на Стив Джобс:
(Превод и субтитри - никнейм 778 - http://joreyyy.blogspot.com)

Станфорд Университет www.stanford.edu

Стив Джобс - Изпълнителен директор на Apple и Pixar Animation

За мен е чест да бъда с вас днес, на церемонията по дипломиране на един от най-добрите университети в света. Ако трябва да бъда честен - така и не завърших колеж и... това е най-близката ми среща със дипломиране от университет.

Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за навързване на точките. Отпаднах от Рийд Колидж след първите 6 месеца, но останах в университета като прекъснал, още около 18 месеца преди окончателно да напусна.
Защо все пак напуснах? Всичко започна още преди аз да се родя. Биологичната ми майкабила млада, неомъжена, току-що завършваща студентка и решила да ме остави за осиновяване. Имала огромното желание да бъда осиновен от вишисти, така че всичко било уредено, за да бъда осиновен от адвокат и съпругата му. Освен че, при раждането ми те решили, че всъщност искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили обаждане посред нощ с въпрос: "Имаме неочаквано бебе - момченце, искате ли го?" Те казали: "Разбира се!"

Биологичната ми майка разбрала по-късно, че майка ми никога не е завършила колеж и че баща ми не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише последните документите по осиновяването. Омекнала едва няколко месеца по-късно, когато родителите ми обещали, че някой ден ще отида в колеж. Това бе началото на живота ми.

И 17 години по-късно отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп колкото е Станфорд. И всички спестявания на работническото ми семейсто отиваха за обучението ми в колеж. След 6 месеца, вече не можех да видя ползата от това. Нямах никаква идея какво искам да направя с живота си и никаква идея, как колежа щеше да ми помогне да го разбера.

И ето ме, харчещ всичките пари, които родителите ми са спестявали през целия си живот. Така че, реших да напусна, надявайки се, че всичко ще беде наред.Тогава си бе страшничко, но гледайки назад, това бе едно от най-добрите ми решения в живота ми. От момента в който напуснах, можех да спра да ходя на задължителните занимания, които не ме интересуваха и да започна да ходя на тези, които ми изглеждаха далеч по-интересни.

Не всичко бе романтично. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятели. Връщах бутилки от Кока-Кола за 5-те цента депозит, за да имам с какво да си купя храна. Ходех по 11 километра през целият град всяка неделя вечер, за да ям хубава храна в храма Харе Кришна, поне веднъж в седмицата. Обичах го.
Много от нещата на които връхлетях, следвайки любопиството и интуицията си, в последствие се оказаха безценни.Нека ви дам един пример:
По онова време колежа Рийд предлагаше, може би най-добрия курс по калиграфия в страната. В целия район на колежа, всеки постер, всеки етикет на всяко чекмедже, беше красиво ръчно калиграфирано. Понеже бях прекъснал и понеже не трябваше да ходя на обикновените часове, реших да отида на курс реших по калиграфия, за да се науча как се прави. Научих за шрифтовете Шериф и Сан Шериф, за варирането с разстоянието между отделните букви, за това какво прави добрата типография - добра.

Беше красиво, запомнящо се, артистично-изтънчено, по начин, който науката не може да улови. Беше очарователно! Нищо от това нямаше дори и надежда, за някакво практическо приложение в живота ми. Но 10 години, когато създавахме първият Макинтош, си спомних за всичко. И го внедрихме в Мак-а. Това бе първият компютър с красива типография. Ако не бях отишъл на точно този курс в колежа, Макът никога нямаше да има разнообразни фриштове или пропорционално разпределени шрифтове. И след като Windows просто изкопира изкопира Мак-а, най-вероятно никой човек или компютър нямаше да ги има.

(Ръкопляскане)

Ако не бях прекъсвал, никога нямаше да отида на калиграфския клас и персоналните компютри, можеха да останат без чудесната типография, която сега имат.
Разбира се беше невъзможно да свържа точките гледайки напред, докато бях в колежа. Но беше много ясно, гледайки 10 години по-късно. И пак, не можете да свържете точките гледайки напред. Можете да ги свържете само гледайки назад.Трябва да вярвате, че в бъдеще точките някакси ще се свържат. Трябва да вярвате в нещо! В инстинктите си, съдбата, живота, кармата или каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато ви изкарва извън утъпкания път. И точно това ще ви направи различни!

Втората история е за Любовта и Загубата.

Бях щастливец - разбрах рано, какво обичам да правя. Уоз и аз стартирахме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 г. Работехме здраво и за 10 години Apple се разрастна от нас двамата в гаража до компания оценявана на над 2 милиарда долара и с над 4000 работника.
Преди годинана бяхме пуснали на пазара най-доброто ни творение - Макинтош, а аз тъкмо бях станал на 30 г. И тогава ме уволниха.

Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, когато Apple се разрастна, наехме някой, за който мислех, че има талант да управлява компанията заедно с мен. За първата година и нещо, нещата вървяха добре. Но след това възгледите ни за бъдещето, започнаха да се разклоняват и в края на краищата имахме срив. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. И така на 30 г. ме изгониха. И то ме изгониха публично. Всичко за което се бях борил през целия си живот си бе отишло. И бе опустощително.
Няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм предал предишната генерация предприемачи, че съм предал щафетата, така както ми бе предадена и на мен.Срещах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс. И се опитах да им се извиня, че се издъних така лошо. Аз бях публичен провал и дори си мислех да избягам от долината (силициевата долина). Но нещо започна бавно да ме възражда - все още обичах да правя това, което правех.
Промяната на ситуацията в Apple, не промени това ни най-малко.
Бях нежелан но все още влюбен.
И реших да започна отначало. Тогава не го осъзнавах, но се оказа, че това, че ме уволниха от Apple бе най-хубавото, което може да ми се случи. Тежестта на това да си успял, бе заменена от лекотата, отново да бъдеш начинаещ и по-малко сигурен в каквото и да било.
Това ми даде свободата да навлеза в един от найкреативните периоди на живота ми.
През следващите 5 години, стартирах компания наречена NeXT и друга компания наречена Пиксар. Влюбих се в невероятна жена, която щеше да стане моя съпруга.
Пиксар направи първият компютърноанимиран филм 'Играта на играчките' и сега е най-успешното студио за анимация в света.
При невероятно развитие на обстоятелствата, Apple закупи NeXT и аз се завърнах в Apple. И технологията, която разработихме в NeXT, сега е в основата на ренесанса в Apple.

Лорийн и аз имаме чудесно семейство заедно. Почти съм сигурен, че нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако от Apple не ме бяха уволнили.
Беше отвратително лекарство, но мисля, че пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът те удря с тухла в главата. Не губете надежда. Убеден съм,че единственото, което ме накара да продължа, бе това, че обичах това, което правех.

Трябва да откриете какво обичате. Това се отнася до работата ви, така както се отнася за любовта.

Работата ще заеме голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина удолетворени е да направите това, което вярвате, че е чудесна работа. И единственият начин да вършите чудесна работа, е да обичате това което правите.

Ако все още не сте го открили, продължавайте да го търсите. И не се задоволявайтве с нещо друго! Както винаги, сърцето ви, ще ви покаже, когато сте го намерили.

И както при всяко голямо приятелство, ще става все по-добре и по-добре с течение на времето, така, че продължавайте да търсите!
Не се задоволявайте с нещо друго! (Ръкопляскане)

Третата история е за смъртта.
Когато бях на 17 г., прочетох цитат, който звучеше така: "Ако живееш всеки ден като да е последен, почти сигурно е че някой ден, ще се окажеш прав!"

Направи ми впечатление. Оттогава, в последните 33 години, всяка сутрин се гледам в огледалото и се питам: "Ако днес е последния ден от живота м,и бих ли направил това, което ще направя днес?"

И когато отговора е "НЕ" за прекалено много дни подред, знам че трябва да променя нещо.
Да запомня, че скоро ще умра, бе най-важният инструмент с който се сбъсках, за да ми помогне да взема големите решения в живота.

Защото почти всичко - всички външни очаквания, цялата гордост, цялият страх от затрудненията или неуспех - всички тези неща отпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само истински важните неща.

Да запомниш, че ще умреш е най-добрият начин, който ми е познат за да избегнеш капана на мисълта, че имаш неща за губене. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза РАК. Сканираха ме в 7.30 сутринта и ясно се видя тумур в панкреаса ми. Дори не знаех каво е това панкреас. Докторите ми казаха, че това почти сигурно е нелечима форма на рак и че не трябва да очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца.

Докторът ме посъветва, да отида и да си подкарам нещата, което на докторски код означаваше да се приготвя да умра.
Означаваше да се опиташ да кажеш всичко на децата си. Мислиш си, че имаш 10 години да го направиш, а сега вече имаш няколко месеца...
Означаваше да се убедиш, че всичко е подготвено, така че да е максимално лесно за семейството ти. Означаваше да се сбогуваш.

Живях с тази диагноза цял ден. По-късно вечерта ми направиха биопсия, при което ми завряха ендоскоп в гърлото, през стомаха и в червата ми. Сложиха игла в панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора.

Бях упоен, но жена ми, която беше там ми каза, че когато погледнали клетките под микроскоп, докторите се разплакали. Оказало се, че имам рядка форма на панкреасен рак, която се лекувала чрез операция.
Направиха ми операцията и слава Богу сега съм наред. (Ръкопляскане)

Това бе най-близката ми среща със смъртта и се надявам да остане най-близката такава за още няколко десетилетия. След като го преживях, мога да кажа с голяма увереност, че смъртта е полезна, но чисто интелектуална концепция.
Никой не иска да умре! Дори хората, които искат да идат в Рая, не искат да умират за да стигнат там. И все пак, всички сме се запътили към Смъртта - Никой не е избягал от нея.
Така е, защото трябва да е така! Защото Смъртта е най-вероятно най-доброто изобретение на Живота. Тя е агента на промяната на Живота. Прочиства старите, за да направи път на новите.
Сега вие сте новите, но един ден, не след дълго, вие ще сте старите и ще ви прочистят. Съжалявам, че така съм драматичен, но е така.

Времето ви е ограничено! Така, че не го хабете в живеене на нечий чужд живот. Не бъдете пленници на догмата, която е да живете с резултатите от мисленето на други хора!

Не се оставяйте шума от чуждото мнение, да заглуши вътрешният ви глас! И което е най-важното: имайте куража да преследвате сърцето си и интуицията си! Те някак си вече знаят, какво искате да се случи. Всичко останало е второстепенно. (Ръкопляскане)

Когато бях млад, имаше невероятна публикация, наречена: "Католог на цялата земя." Това бе една от Библиите на моята генерация. Беше създадена от момче на име Стюарт Бранд, не далеч от тук в парка Менло. Той и вдъхна живот с поетичния си допир.

Бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и преди компютърната обработка, така че бе направена с помощта на пишеща машина, ножици и фотоапарати 'Палароид'. Беше нещо като Гугъл на хартия, 35 години преди да се появи Гугъл. Бе идейна, преливаща с изящни инструменти и чудесна галантерия.
Стюарт и неговият тим издадоха няколко броя на "Католог на цялата земя." Тогава, когато извървя пътя си, издадоха последния брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица, на последният им брой, имаше снимка на селски път, рано сутринта.

Път на който можете да се намерите пътувайки на автостоп, ако сте толкова авантюристични. Под снимката имаше надпис:

"Останете гладни! Останете безрасъдни".

Това бе прощалното им послание. "Останете гладни! Останете безрасъдни!!!"

Винаги съм си го пожелавал. И сега, когато завършвате за да започнете нещо ново аз ви го пожелавам и на вас - Останете гладни! Останете безрасъдни! Благодаря на всички ви!
(Ръкопляскане. Студентите се изправят на крака. Залата е много голяма.)

Речта на Стив Джобс:
(Превод и субтитри - никнейм 778 - http://joreyyy.blogspot.com)

Станфорд Университет www.stanford.edu

Стив Джобс - Изпълнителен директор на Apple и Pixar Animation

Мечтая-Живея-Успях!