На последък наблюдавам хората не за друго а просто защото и на мен ми се случи и страшно ме боли от това и се чудя и змислям възможно ли е въобще и съществува ли такава връзка в която липсва изневяра?Не мога да я приема, но все повече се убеждавам че в крайна сметка май всички го правят. Това ме отчаива и се чудя дали пък не търся просто някъква химера съществуваща само в приказките "и заживяха щастливо до края на дните си".
Не съм разведена ( но се чуствам така затова съм тук), просто вчера се разделих с приятеля ми с който живеем от 4 години заедно, което си е почти брак (или поне аз така го чуствах) и се чуствам отчаяна.Даже не знам дали постъпих правилно, обичам го,но просто не мога да приема изневярата то си ми идва от вътре, а като помисля и се огледам май това което търся не съществува

Редактирано от bobarizka на 24.07.04 20:17.

Съществува!
Има хора, които изневеряват, и такива които не. Въпрос на разбирания, възпитание /донякъде/, среда, отношения. Но в крайна сметка всичко се свежда до човека и отношенията...

Казваш 'изневяра', а не 'изневери', което навява на мисълта че може и да е инцидентно прегрешение. Важно в такъв момент е неговото отношение и поведение спрямо теб и спрямо случилото се. Ако съм права и става дума за 'единичен случай', не прибързвай.
Но все пак ти познаваш ситуацията и знаеш най-добре какво можеш да очакваш от него и от себе си и какво можте да си дадете взаимно в тази връзка.

Ако при вас става дума за непоправими конфликти и невъзможно съжителство, тогава да, раздялата е решение. Но ако е само до една!!! изневяра, помисли!
Човек прощава по-лесно, след като сам е грешил! Утре може да се случи на теб. Няма ли да искаш втори шанс?

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

И аз мисля, че съществува. Познавам две-три такива двойки, и други, които изглеждат такива, но не ги познавам добре, за да твърдя със сигурност. Все пак не им светя, на хората ;)))

Във всеки случай никой не е застрахован, дори при перфектни взаимоотношения. Имам пред вид, не когато единия е шавлив, а когато без да дава повод е атакуван от трета страна. Затова според мен е важно дали изневерилият сам е бил инициатор или се е поддал (не без съпротива) на настойчиво женско ухажване - понякога се срещат жени, които като видят верен мъж, просто искат да се докажат колко са супер и не го оставят на мира, докато не го вкарат в леглото си. Развалят семейството и после зарязват нещастника, който, ако съпругата не е в състояние да прости, се оказва от два стола на земята.
Когато някой с нещо ме огорчи, независимо какво е, се опивам да приема, че човека насреща постъпва според нивото на духовното си израстване и вари го, печи го, той не може да бъде друго освен това, което е в момента, независимо дали сам иска или не иска. Всеки човек се намира на точно определено място в своята духовна пътека и затова постъпва точно така или иначе. Не можем да го съдим. А проявата на разбиране е първата крачка към прошката. Щом го обичаш, ще намериш начин да му простиш, просто си дай време, успокой се, не бързай да се разделяш, поживейте малко като съквартиранти - дай му време да осъзнае какво е направил, в случай, че прегрешението е еднократно и той държи на теб, а не е започнал сериозна връзка. Може да му е за урок и това да не се повтори.

Альоууууууууу,що нямаше НЕТ преди 30 години,за да прочета това.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Само да коментирам:
Затова според мен е важно дали изневерилият сам е бил инициатор или се е поддал (не без съпротива) на настойчиво женско ухажване...
По мое мнение ако човек не иска да изневери, не може да бъде накаран насила. Щом го е направил, значи е имало желание и от негова страна, макар и на най-примитивно ниво, дори под формата на 'безразлично ми, да става каквото ще' ако щеш :) Независимо как те 'обработват' ако ти НАИСТИНА НЕ ИСКАШ няма как доброволно да стане, нали?

Когато някой с нещо ме огорчи, независимо какво е, се опивам да приема, че човека насреща постъпва според нивото на духовното си израстване...
Тук не съм съгласна с теб :)
Малко пресилено ми се струва да слагаме на всеки, който ни огорчава /независимо дали е прав в постъпките си спрямо нас или не/ етикета 'духовно ограничен', не мислиш ли? :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Проблема е в това че аз лесно ще простя, даже вече съм го направила, но не съм убедена в моралните му възгледи и и не мога да разбера дали това е инцидент или начин на мислене.В смисал аз за първи път разбирам, а неговата реакция - 1 изречение и нищо повече. Все едно съвсем нищо не се е случило.Тои избирал и изкал мен.??? Връзка няма, но и комуникация по темата и аз просто не знам какво мисли. Да простя,да разбера да,но ако това се случва вбадеще пак и пак аз няма да мога да го понеса.А не знам как да разбера преди да е станало късно.

Ами точно така формулиран въпрос може би трябва да зададеш на него.
Дали е инцидент или тенденция като начин на мислене и съответно начина на живот - много добре си го формулирала, попитай го точно така.

Предпочита, избира да остане с тебе - чудесно, значи те цени и държи на теб, но смята ли често да прави отклонения занапред, защото намира, че е нормално и "заздравява връзката".

Трябва да предизвикаш разговор, за да разбереш какво мисли. За четири години би трябвало двамата да сте наясно с възгледите си относно основни неща, предполагам. Иначе - все едно живееш с непознат! Не става.

Всеки може да сгреши, но ако осъзнае грешката си и съжалява искрено за нея - това вече е стъпка напред.

Аз лично избягвам да съдя, за всяко нещо все намирам някакъв оправдателен мотив, та чак някои познати се дразнят от това... Когато съм засегната, опитвам се да погледна нещата отстрани, все едно става въпрос за други хора, за да съм максимално обективна (според възможностите си - не знам доколко го постигам).
А че има катили, които са 100 процента на животинско ниво... някой тук беше казал - да не обиждаме животните... но катилите са си катили, вари ги печи ги, просто са си това и... просто по-далеч от тях.

Ами всъщност съм наясно с доста неща, но точно тук не мога да хвана мисленето му. А тои просто не иска да говори по темата. Отговаря някъкси уклончиво или ако въпроса позволява само с да и не.Абе направо бяга от темата и не желае обсъждане.

Аз също обикновенно процедирам като теб, но стигнах до това краино решение което все още може би не се знае дали е съвсем крайно защото маи работата бие на катил.Не може да живееш с някой и когато се стигне до нещо подобно да сметнеш че 1 изречение е достатъчно и нама нужда от изясняване