стихове....трябва да се рзровя много усърдно из старите тефтери, кой знае къде съм ги скрила и от себе си

Demo версията:

...
Вината ми къде бе, не разбрах,
греха си не успях да проумея,
как толкова години пропилях
да търся смисъл да живея?
...
/1997/

и

...
Taка и не можах да бъда твоя,
да стана част от твоята душа,
да притежавам зрънце от сърцето ти,
сърце, стаило хиляди неща...
...
/1996/

И двете са части от стихове, писани много, много одавна... одавна за мен :)
___

Молбата:
Напиши нещо свое... :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Годинките летят си все така
нагоре и надолу вечно тичам
във търсене на моята мечта...
момичето, което да обичам.

1-ви май 2004 година София.





.

И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...

Казваш гроб и е вярно че там са телата.
Казваш гроб и говориш ми ти за душата.
Пишеш гроб и до него увяхнало цвете...
Не е мъртва душата ми – ето го моето цвете.

Нямам нужда от много храна... само малко.
Нямам нужда от много пари... колко жалко.
Имам нужда от цвете едно на земята
да ми стопли с усмивката своя душата.

Тя душата ми май че е кактус пустинен,
на омразата в пясъка дълги години живее.
И от злоба лукава и спорове хорски дребнави
тя единствено може от болка и страх да немее.

Нищо... пролет е, там чуруликаше птиче
а небето е пълно със облаци перести бели.
Вярвам пролет е... някое младо момиче
може обич най-сетне във мойта душа да засели.




.

И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...

Та това са текстове на Тату!!!!
Сега ще кажеш че и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не те дочаках аз – душата ми умря...
угасна порива на моите мечти.
Затуй те моля с болка аз сега...
Аз моля те, прости и забрави!

За неизказаното обещание,
за невъзможните мечти,
за мълчаливото страдание...
Отново, моля те, прости!

Не мога аз и не желая
и в тъмни нощи, и в зори
за тебе само да мечтая
Затуй те моля пак, прости!

Изстинах аз и се обръщам,
ще си замина надалече.
При теб не искам да се връщам...
ти няма да ме видиш вече.

Защо? Не зная и не искам
да търсиш нечия вина.
Та ти си имаш своя бизнес
а аз пък само любовта,

но тя е цвете деликатно,
оставиш ли я без храна...
Понякога съвсем внезапно
умира тя... умира тя.

Знай, всяко нещо е до време
за мен не трябва да тъжиш.
Един за друг ще бъдем бреме
и много ще ме нараниш.

Махни се много надалече
живота мой го остави!
Аз пак обичам те но вече
прости ми и ме забрави!

Но ако някога внезапно
решението си промениш.
Какво тогава да направя?
Да чакам ли да позвъниш?

Да чакам ли да ми дадеш
с пари туй що не се купува?
Желанието да живееш...
Желанието да лудуваш...




.

И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...

Извинявай Леонардо но очаквам да подплатиш твърдението си с линкове. Темата беше да се пусне нещо твое. Не виждам да си пуснал стихотворение но добре се справяш с критикуването на другите а сега обвиняваш Моан че се е побъркала ако правилно разбирам текста на песента към която е линка.
След подобни думи очаквам от теб да пуснеш линкове към песните които съдържат пуснатите от Моан стихчета а в противен случай ще реша че това са неоснователни лични нападки каквито нямат място в този клуб.

Очаквам твоя отговор. Снейп.

И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...

Не го приемай толкова навътре бе човек! просто се шегувам ,що толкова се стягаш? Това долу ми прозвуча малко особенно
Taка и не можах да бъда твоя,
да стана част от твоята душа,
да притежавам зрънце от сърцето ти,
сърце, стаило хиляди неща...
...
/1996/

И двете са части от стихове, писани много, много одавна... одавна за мен :)
Хиляди извинения към Теб и Моан ако е прозвучало грубовато.
А за стихове съм писъл някога много ама много отдавна ...първа любов,целувка и тн.,но сега ще се пробвам ще взема да си потърся МУЗА!?


Ти можеш!

Какво толкова му е особеното? Стихотворението на едно момиче което е обичало но се е разминало с момчето което е обичало. Поне аз така го виждам. И понеже имам ръкопис с посвещение на едното от стихотворенията, срещу което дадох свое стихотворение също написано от моята ръка, не виждам нищо странно. Написано за нея... от нея. Не че имам право да ти го казвам. Моан сама трябваше да го каже но в темата беше изрично упоменато свои стихотворения и затова реших че се подразбира че са нейни и ги е писала по нещо преживяно. А ето ти най-смислените текстове на ТАТУ:

ночь на ладонях
нас не догонят
нас не догонят
нас не догонят не догонят не догонят

И още:

Полчаса...
полчаса...
полчаса...
почаса...


Интересно ми е какво ли ще кажеш за нещата коиго аз пуснах. Снейп.

пп. Не се чувствай длъжен да го правиш ако нямаш желание. Нищо лично срещу теб но ТАТУ не мога да ги понасям. Предизвикват ми едновременно запек и диария с добавка от напъни за повръщане и виене на свят

.

И след много битки войникът просто вече не желаел да воюва...

Имам едно мое, много любимо и в същото време е ужасно... но понеже видях и други с мрачни норки, го поствам:
Лед

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
а виждал ли си бледия и силует,
как тихичко при теб се връща нощем...

Отпуснат лягаш на тревата,
притворил си очи,
една сълза отрони се и сля се със земята,
сълза която молиш топлота да и дари,
да стопли леденото тяло,
да върнеш тази красота към нов живот,
докосваш я във мисълта, физически я няма,
а болката разкъсва те във тази страшна самота.

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
нима е онзи силует,
откраднал миг на щастие в съня ти.


02:23, 30.09.2000 год.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите