Здравейте
Вълнува ме следния въпрос - как приеха децата ви новите приятели/лки (интимни) на майка си/баща си??


Ще се радвам, ако споделите.
А и след колко време ги запознахте с тях?

Благодаря
Успешен ден

може също да кажете как се отнасят с децата ви новите ви половинки.

много питам, но като ми е това на главата....

Преди известно време и аз писах в този клуб за подобни притеснения. За щастие при мен се оказаха абсолютно неоснователни С приятеля ми живеем на семейни начала от около 6 месеца. Той прие децата като свои. Бих казала, че разговорите и игрите му с тях са далеч по- целенасочени и възпитателни, от колкото тези на баща им. Баща им непрекъснато се дразнеше от тях, а на този човек му доставя огромно удовлствие да се занимава с дечурлигата. Майка му и баща му ни приеха невероятно радушно. В момента близнаците ми са при тях за една седмица. Не правят никаква разлика между родния си внук и моите хлапета.
Децата също са очарования от приятеля ми. След развода имах проблеми с голямата ми дъщеря - беше нервна, гризеше си ноктите и се заяждаше непрекъснато. Сега се успокои и стана много старателна и послушна. В момента споделя много повече от преживяното в детската с приятеля ми, от колкото с мен
Абе въобще не всички мъже са свине. Не се отчайвай - винаги има изход

написала ме обнадежди, наистина.
Аз още не съм я докарала до там да представям на детето си някой мъж и на практика съм далеч от този етап, но често се улавям, че мисля за подобна възможност.
По принцип дъщеря ми е общителна и дори случайни гости и познати от мъжки род, които са идвали в къщи по най-различни поводи биват обкръжени от вниманието и, често натрапчиво...
Мисля, че много и липсва контакта с баща и и тя търси постоянно общуване с по-големи хора.

Qui scribit, bis legit.

Редактирано от Mama Netty на 12.07.04 21:28.

Точно така! И ти също си от прасетата :) Уф кво ли ти говоря на човешки... Грух, грух, квииик. Ойнк?:)

When you give each other everything, it becomes an even trade. Each wins all.

Ти определено не си от изключенията

Още не знам ,как дечко ще приеме къвто и да било нов човек между себе си и някой от родителите си ,обаче знам как съм ги приемал АЗ!!!
Просто не го приемам като родител! Може би като приятел ,но не като баща или майка! И то въпреки всичките му/и старания!


Аз мога!А ти?

Синът ми прие много добре приятелката ми преди време. Мина около месец, преди да му я представя, но през това време, когато излизах на среща с нея и той се сетеше да попита къде отивам, винаги му казвах истината. Един ден го заведох в Парка на свободата и му казах, че след малко при нас ще дойде какичката, за която съм му казвал. Виждах как си играе на пързалката, но и хвърля по някой поглед към пейката, където бях седнал, за да не изпусне появата на новия човек. Когато тя дойде, той беше силно притеснен, но тя успя да го заинтересува, като се заигра с него и извади едно камъче от обувката му.
После малкия така свикна с нея, че започна да я нарича "Мама". Липсва му, откакто се разделихме.
Знам, че ще е кофти да го накарам след време да свиква с нова жена и заради това съм взел решение, че следващата жена, която ще му представя, ще бъде жената, с която ще имам стабилни и дълготрайни отношения (ако изобщо ще се появи такава някога).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

си радикален.. Ама няма да ти давам акъл какво да правиш с живота си. Успех! Ще се справиш

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите