За войната и мира...нещо като ТРЪКТАТ, ма дълъг / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Преди време прочетох една непретенциозна, но доста поучителна статия. Тренди даже искаше да я сканира и да я пусне тук, обаче понеже си ме знаете, че съм малко несериозна и така и все забравях да му я донеса. А трябваше. В нея ставаше дума за това как се ражда един клуб в интернет, какво развитие претърпява и как умира. Виждам, че следваме неотклонно естествените закони на интернет форумите и това ме притеснява НО МАЛКО. Защото смятам, че всъщност това отдавна не е само клуб или просто клуб. Защото ние тук не сме се събрали като група по интереси и защото всъщност се превърнахме неусетно в нещо като близки познати /с приятелски нюанс/. Та в статията ставаше дума за това как един клуб като се окаже успешен и на постоянните посетители им хареса да си общуват в него и извън него, идва момент, когато неочаквано обичайния поток от нови хора, влизащи в него се превръща в някаква приливна вълна, която като всяка такава носи и .... неща, които замърсяват брега. Внезапно темите започват да стават твърде щекотливи и се акцентира на тези, които биха предизвикали твърде остри реакции и най-вече се залага на обичайно по-крайните в оценките си членове на клуба, които така или иначе се очаква да реагират несдържано и да настроят срещу себе си останалите. В интернет, както и навсякъде другаде има хора, на които не им харесва когато някъде съществува атмосфера на приятелство и разбирателство. Те просто живеят от интриги. Хубаво е, когато онези малки общества, които те искат да разединят, не се поддават на провокации. Лошо е, ако сглупят и го направят. Вече на няколко пъти писах, че мразя интригите. В момента когато една група каквато и да е тя се раздели на лагире в стил - аз подкрепям този, аз пък - онзи, нещата започват неибежно да се движат към провал на въпросната група. Не искам да участвам в това. Не искам както писах вече нашите срещи, които са си много хубави да се превръщат в събрания, на които има плюене, обяснения, пак плюене, пак обяснения.....всеки един от нас знае как такива неща се отразяват на взаимоотношенията. Всеки един от нас в известен момент от живота си е преживял това и знае, че връзките обикновено не издържат на това. Повечето от нас са разведени по някакви сходни причини - външен фактор, разединение, обида, огорчение, разрив. Трябва ли да се заблуждаваме, че ако тези неща са в състояние да съсипят едно семейство с деца, обвързване, приятели, къщи и прочее, то една група, където единствените спойки са съчувствие и разбирателство, може да издържи на това. Войната в този клуб, ако допуснем това, ще направи така, че хората, които са съзрели в него някакво спасително островче в океана от проблемите си, ще се окажат без твърда почва под краката си. В съботните си бирени вечери, ние се опитваме отново да открием радости, които в известна степен сме загубили. За повечето от нас, особено за тези, които са редовни участници в бирения оборот на Ботуша, тези неща са важни. Важен е духът на разбирателство, важна е близостта, важно е усещането, че си сред свои, важна е свободата да си си ти, важно е правото да се забавлявлваш....Не вярвам, че вълната от провокативни теми, от интриганстване и от нечисти и неуместни заяждания, ще отмие онова, което в продължение на месеци ние тук се опитваме да изградим ....и което всъщност вярвам, че донякъде сме успели да изградим. Не искам да го допуснем и искам да продължим да белим еротично кренвирши, да поим гаргите, които опшън лови по пътищата, с бира, да видм дълбокомислени разговори, в които няма никакви дълбоки мисли, да се смеем от сърце и да продължим да дразним сервитьорките с твърде добро и шумно настроение. Искам да продължим да си плачем виртуално на раменете, когато ни се плаче, да плюем онези, които вече не са ни половинки, когато ни се прииска, да споделяме странни проблеми, да търсим отговори на въпроси, които ни вълнуват, или просто да си казваме, колко ни дразни Стефан

. Искам си клуба, такъв какъвто си е......Ако някой дойде тук с мир - добре дошъл! Ако ни подтиква към войни - аут!
Иначе казано /да ме простят Буш и Шекспир за английския/ -
COME IN PEACE, OR LEAVE IN PIECES!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

HOMO LUDENS

Тайният живот на форумите
Катерина ОГНЯНОВА , Капитал Light.

***

И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например. В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.
На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.
Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща“, „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод“ и „третата матрица за нищо не става“.
По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.
В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.
Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията ú провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.
Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа“.
Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет. Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен. Ама наистина. И това е началото на края.
Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол“. Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса. Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.
И става тихо, кротко и пусто. Месеци покъсно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~