Пред дилема съм .
Искам да му подаря една „играчка за големи момчета” , но се притеснявам как би се изтълкувало от негова страна. Проблемът ми е, че става въпрос за малко повечко пари, а ние сме все още заедно и той много добре знае, че тези пари не са излишни. Притеснявам се да го изтълкува като „подмазване” от моя страна, а в същото време само като си представя колко би се зарадвал (в друга ситуация) и как най-малко седмица ще го ръчка, ще сваля и ще си инсталира разни тарикатски програмки на него, и започвам да се усмихвам :))))

Много ми се иска да разбера какво мислите по този въпрос – как приемате, бихте ли се зарадвали на такива подаръци пред раздяла (по време на раздяла).
Аз съм много импулсивна и обикновено правя нещата без много-много замисляне, но пък като се замисля изпадам в другата крайност и какви ли не неща ми минават през главата. В тези случаи започвам усилено да търся телето и винаги го намирам под вола

Очевидно решението за раздяла е негово. Очевидно ти се стремиш максимално да му покажеш, че приемаш решението му. Очевидно всъщност въобще не можеш да го приемеш и страдаш...
Вземи се в ръце и ако си решила да уважиш избора му, не му подарявай НИЩО точно сега. Вярвам, че искаш да го направиш с най-искрени чувства, но си мисля, че е по-вероятно да извадиш очи, вместо да изпишеш вежди... Може да го приеме като подмазване, може да се почувства неприятно задължен да ти върне с нещо жеста... все е лошо за тая крехка ситуация...
Късмет! Уважавам това, че въпреки всичко си решила да приемеш неговия избор. Това наистина е изключително щедър жест сам по себе си и да се надяваме, че един ден той ще го оцени...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Ако подариш нещо на някой, който обичаш-няма да станеш по-бедна, ако не го направиш няма да бъдеш по-богата, но ако направиш подарък от сърце ще бъдеш по-щастлива ......макар и за малко.....

но все пак най-скъпите подаръци не струват много(пари).......в това им е чара:-)

За победителите лошо няма.

Не те разбрах. Разделени ли сте, разделяте ли се???????????

Аз, откакто дме разделени, постоянно правя подаръци, на мен - също. Приемам подаръцшти, но хич не им се радвам. Правя се, че съм радостен, ама само от суртоазия.

Слушай какво ти казва Хей Живот!
100% съгласен с нея.

От мен ще добавя -
Ще мине човека без смарт телефон, или палм ПЦ.

Ти на себе си ли ще доставяш радост или на него?
Щом друга радост той не ти доставя - ще си я самодоставяш, гледайки го как бъзика джаджата?

Ами ако не се зарадва?
А ако се зарадва?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ами, струва ми се, че най-добрата инвестиция е да
направиш подарък на себе си - да изхарчиш тези пари,
които си си наумила за нова дреха, почивка (част от
почивка), купон или нещо друго, което ще ти достави
удоволствие.

Абе....ми... май няма СМИ. Ще се разделите,и он ще се фука: "Она се минА"
Аз точно така,малко преди раздялата,му подарих моята колекция от монети. /Имаше и златни сред тях/. При развода,той си поиска синджирчето/2,5грама/,дето ми го беше подарил преди брака.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

И аз се присъединявам към това, което казва Хей Живот.

А aко толкова искаш да му купиш тази изграчка, недей точно сега, изчакай някой и друг месец - до рождения му ден, например, и ако през това време този ти порив още не е угаснал, тогава му подари. До тогава може да ти дойде съвсем друг акъл и да си доволна, че си направила с тези пари, които хич не са малко, нещо друго.

и аз мисля така... скъпите подаръци в критични периоди само усложняват нещата.

Сега се сещам, че преди 3 години, точно при поредното затопляне в отношенията ни преди окончателния срив моя мъж ми подари фитнес уред за сума ти пари... естествено, остана при него, отдавна е забравил, че това е бил подаръка за рожденния ми ден и от няколко месеца ми го обещава като спре да тренира да ми го даде за 1-2 месеца да вляза във форма :))))

Е хубаво, на мен ми е много смешно това, ама има хора, които биха се огорчили допълнително и излишно... така че няма смисъл да получаваме подаръци, които сами не можем да си купим.

Ако има някакъв повод, подари му нещо дребно и мило - важен е жеста, не скъпата играчка. Ние си подаряваме разни практични дреболийки по празниците и в общи линии се кефим на това. Допитваме се до малкия да прецени кой от какво има нужда :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей
Не разбирам защо е дилемата. Един подарък може да бъде користен или безкористен. Когато липсва корист, колебанията отпадат. Подаряваш и... толкоз. Не само че не очакваш нищо в замяна, ами дори си благодарен за това, че можеш да дадеш. Не се притесняваш как ще се изтълкува, кой какво ще си помисли и т.н. Не те е страх, че си се "минал", че ще съжаляваш след време. Даването е потребност. Ако го чувстваш така, то за какви дилеми става въпрос? Все едно дилема дали да пиеш вода, когато си жаден.
Дилемите се появяват, когато таиш някакви осъзнати или неосъзнати очаквания. Може би твоят случай е такъв? Ако е така, по-добре не подарявай.

the rest is silence