?

Хм, някои хора твърдят, че взривът в отношенията и окончателния край (т. е. подаване на молбата за развод), в много от случаите настъпват след дълга почивка заедно или след ремонт на жилището.

Не знам дали е вярно При мен се случи вторият вариант. Отношенията ни отдавна бяха на точката на замръзване. Не се понасяхме. Говореше се за развод, ама не чак толкова сериозно и настоятелно. Взех да правя ремонт. Нали съм си балгарска корава глава, реших всичко сам да правя. Абеее, викам си сега, тикво зелена! Пари имах, хвърли й ги на оная, претенциозната, па да търси майстори, да се разпорежда, а пък аз да бях си гледал кефа! Викам си, викам си, ама – сега си викам.

На всичко отгоре, не ми даваха отпуска, та всичко вършех след работа, събота и неделя, та нещата се проточиха половин година. Остъклявания правих, мивката превестих от едната стена на другата, къртих, рътих, тръби-мръби, кабели-мабели прекарвах, теракоти ли не щеш, фаянси ли, мивки, тоалетни чинии, порцеланови истории разни-разнообразни, всичко на гръб носих до седмия етаж, че асансьора не работеше… Оф, и всичко при критични забележки към всяко мое действие.

За последно, смених бойлера, че ми беше писнало да го поправям. Край, викам си. Почивка вече.

След една седмица – баааааааааааааааам!!!!!!!!!!!!!!!!!! Бележка на вратата. Елате да си получите призовките! Аааааааааааа!

Редактирано от ASSASSlN на 01.07.04 08:40.

... причина за раздялата. Те наистина са пряко свързани, но са следствие на натрупаното напрежение в дома. Човяек много често подсъзнателно решава да свърши нещо полезно, вместо да влиза в конфликт с другата страна. Но от своя страна се получава едно натоварване, което обостря психиката и тогава разводът като че ли си идва съвсем естествено. Почивката е другата крайна форма на бягство от действителноста. Щом има от какво да се бяга, то разривът е само въпрос на време.

Абе гадна работа. Я, по-добре да си послушаме песента "Мързелив летен следобед".

Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

и при мен стана след ремонт ..

при мен стана след дълга екзотична почивка... Тогава окончателно се видя, че и вкъщи и навън, проблемите са си се тия... че даже и в по-чист вид лъснаха...
Просто и едното и другото май са си някакъв вид катализатори на процесите...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

При мен моментът дойде като усетих,че ако остана още една секунда с този мъж нещо ще се скъса в мен и ще полудея.
Това усещане не се описва,то се преживява.

когато ми стана все едно.

Т.е. когато спрях да се ядосвам, вбесявам, плача, побелявам, когато спрях да пуша цигара след цигара от нерви и започнах да се усмихвам на хората около мен. Когато спрях да ГО оправдавам пред себе си и започнах вътрешно да му се присмивам... а това е мега гадно за другия, знам си го.
Тогава ми стана ясно, че вече гледам в друга посока и това семейство вече няма да го бъде по простата причина, че просъществува толкова години като семейство единствено поради силното ми желание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе Асасине, ти луд ли си да започнеш да правиш ремонт
собственоръчно. Моят бивш, като споделих плахо, че е крайно
време да се направи ремонт, за моя изненада каза О.К. - само
кажи колко пари ти трябват. Като му казах от коя дата смятам
да започне ремонта - остави ми парите, даде ми срок от 3 седмици
да завърша работата и замина с "приятел" на почивка по гръцките
острови (онези луксозните). Върна се в много добро настроение, а
и аз нямах причини за скандали (щото тогава още не знаех кой е
"приятелят").

Почивките през последните години на брака ни също не ни се
отразяваха кой знае колко добре, но не станаха повод за раздяла.

"Окончателният" край настъпи, когато той започна да се прибира
редовно и рано. И не мога да отрека, че ме беше предупредил за
резултата - "Абе, момиче, виж колко сме си мили като сме заедно
по няколко дни седмично. Ще започна да се прибирам всеки ден
в 5 следобен, както ти искаш, ама горчиво ще съжаляваш за това".
Така се и получи в крайна сметка - не знам дали изкарахме и
месец - мисля, че не го направи напук - просто си беше такъв - не
го свърташе на едно място.

Има една стара алжирска поговорка - когато гората е суха, една единствена искра може да запали голям пожар.

HOMO LUDENS

При нас причината беше системната намеса на неговата майка в отношенията ни. Сякаш се бях омъжила за майка му! Родителите му го боготворяха и ласкаеха непрекъснато и сякаш бях някаква добавка в семейството, чието предназначение беше единствено да му направи живота по-удобен.

Ако нещо решавахме заедно, то трябваше да мине майчиното одобрение и много често той променяше общо взетите решения с коренно противоположни защото не са били одобрени от родителското тяло. При спорове той винаги взимаше нейната страна, после ме успокояваше, че проявявал дипломация, за да я накара да миряса по-бързо, но тя, виждайки се подкрепена от него, още повече се набъркавше във всичко.

Разправяхме се за дреболии, но дреболийките следваха буквално една след друга и всяка една оставяше горчилка в душата, която се нанатрупаше. Не сме имали изневери, не сме имали пиянски изпълнения или сцени на ревност, не сме имали финансови проблеми... просто приемане намесата от негова страна и отчуждаване от моя. Нашата кола се обърна от дребните камъчета.

След развода научих, че майка му го е "спасявала" от две други жени преди мен.

Редактирано от Sunny Ray на 29.06.04 10:14.

Прибира се редовно и навреме - и край! Развод, а?

Бря! Хм!

Абе, вий - женското съсловие сте ми непонятна материя. Хм!

Синът ни беше бебе. Тя - в майчинство. Аз - със 170 лева щатна заплата. За нищо не стигат. Блъскам се до 6-7-8-9-10 часа вечерта, че да наваксвам пари. Прибирам се.

- Мрън-мрън-врън-врън, при коя курва беше?
- Уморен съм, бре, душке, не ми говори глупости.
- Глупак си ти!
..................

Ядосах се и взех да се прибирам навреме. Амааа...

- Няма пари, що за мъж си???