Не съм разведена, но се чувствам такава, затова често посещавам този клуб. По време на 10 годишния брак много пъти съм била на косъм от развода, но благодарение на моето търпение все още съм в групата на неподходящо женените. И така, какво се случва при мен...
Напоследък все повече започнах да се дразня от следната ситуация, която не е от вчера, разбира се. Като всички семейства и ние имаме приятелски, с които излизаме и се забавляваме /но не и аз/, но какво ме дразни. Моят мъж обича ча флиртува с чужди жени, до такава степен, че се самозабравя, естествено без да се интересува от мен, от това как се чувствам в подобни ситуации. Започва да демонстрира колко е независим в брака, колко е свободен, че не се интересува от мен, от това дали ще бъда с него или не, винаги се опитва да покаже свободата си. Същевременно започва да ме напада, с груби, хапливи реплики от рода на "Какво да ти обяснявам, ти не можеш да разбереш" и т.н. Съответно започва да демонстрира добро поведение пред чуждите жени, в смисъл да им прави комплименти, да бъде мил с тях, разговорлив, загрижен, да си предлага услугите, става кавалер, без да отказва на техните прищявки, до такава степен, че става дори смешен в стремежа си да им угоди. Всичко това става пред мен, като аз съм страничен наблюдател, все едно че ме няма за него. Естествено, това отношение се харесва на жените и те отвръщат, чувстват се красиви, желани, съблазнителни и т.н., всичко което обича една жена в присъствието на мъж. Това поведение започна все повече да ме дразни, до непоносимост. Така започнах да се дистанцирам от тези приятелки, да ги избягвам, особено когато сме с мъжа ми. Започвам да се озлобявам към тези жени, макар и да осъзнавам, че вината е в мъжа ми. Трудно ми е да понасям всичко това. Преди просто си го търпях, безропотно, но ми писна. Като се има предвид, че съм прекратила приятелските отношения с няколко приятелки, именно заради това.
Забравих да кажа, че преди имаше една обожателка, която все го търсеше, без да се притеснява от мен и като че ли още не се е отказала от него.

Има ли начин да овладея тази ситуация?

ima nachin! kato go razkarash i prestanesh da tarpish tova t.e. da zapochnesh da uvajavash sebe si.

Вината не е само в мъжът ти. Не казвам че в него не е основната вина но просто нека спомена и перверзното желание да отнемеш съпруга на някоя жена което го има у част от жените.
Това което описваш си е направо простотия. И некоректност. Нямам друго име да тия неща. Или в същност имам но то е грубо. Лошото е че не мога да ти дам никакъв съвет. Мислиш ли че един сериозен разговор с мъжът ти би помогнал? Поне може да опиташ. Излишно е да ти казвам че трябва да бъде трезвен за целта. Мъжът ти пие ли?
И да застъпя и другата гледна точка. Това му поведение или поне наченките му трябва да са си личали още преди десет години. Не си ли ги забелязала тогава? Или нещата са се влошили отскоро?

Повярвай... ти можеш!

Нещо те дразни - да се разкара!
Нещо се е повредило - да се изхвърли!

С това си мислене няма да допринесеш полза на тази която е пуснала темата. Ако е искала да го разкара е щяла да го направи без да ни пита. Достатъчно ясно ли се изразявам?


.

Повярвай... ти можеш!

И аз да се изкажа за първи път в този клуб...
Мислиш, че един разговор ще оправи ситуацията и ще стопира простотията ли? Не! С простака по просташки се действа. И тъй като тя е физически по-слаба и очевидно - той не й показва уважение, според мен най-добре ще е да си събере багажа и да го напусне, след сериозен разговор. И когато той й каже отново, че няма да го разбере, кво да й обяснява - тогава да действа с багажа и да се изнесе. Ако я обича и държи все още на нея, ще я потърси и със сигурност отношението му ще се промени /поне за известно време/. Но, дори когато един ден отново се изкуши да продължи по стария път, ще има една червена лампичка в главата, която ще го притеснява, че жена му може и да го напусне. Сега е сигурен, че каквото и да направи, тя ще го изтърпи и действа здраво. Понякога една кратка раздяла освежава брака, защото кара човек да се замисли, какъв би бил живота му без дългогодишния му партньор... и това не винаги му харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти, мила Ина!
Наистина е дразнещо... Обаче вероятно има какво да направиш!
Имам мнооого близко приятелско семейство, което живее в чужбина. С около 10 годишен брак и две деца. Тя беше ефектна и красива жена (а и сега е!, нищо че не го вярва!) и той тайничко много се гордееше с нея. Понеже той изкарва достатъчно пари, след като се роди първото им дете, тя спря да ходи на работа... и постепенно се затвори в къщи, превърна се в майка-съпруга-домакиня, роди второ дете, напълня, загуби самочувствието и самоуважението си, постепенно се напълни с разни комплекси на тема глупава-дебела-непотребна, не й се излиза поради тия комплекси и кръгът постепенно се затваря около нея. Мъжът й, който е рядко свестен мъж, работи с много хора, обича компаниите и е много общителен, почна да проявява макар и в по-бледа форма същите симптоми. И докато тя седи нацупена в ъгъла, вместо да танцува, или предлага на гостите си трийстата салата, той много приятелски обръща внимание на жените около него...
Тя обаче внезапно взе решение да започне работа и да остане с него, вместо да се върне в България и да прекара лятото сред приятели и роднини. Той е възхитен от тази идея! Върви, пърха и се хвали на всичките им приятели! Ще видим какво ще стане, но си мисля, че нещата могат да се обърнат в много добра посока. И съм страшно щастлива, че тя намери сили да направи нещо наистина решително!
Не знам как е при теб... Но докато ревнуваш и се дразниш, не се ли цупиш ужасно, вместо да се опиташ да се забавляваш? Не си ли загубила постепенно онази независимост, която толкова му е харесвала навремето?
Направи нещо извънредно! Нещо важно за теб!
И не късай връзките с приятелките си...
Късмет и успех!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Щом така мислиш... но не забравяй някои факти. И те са:
- Ако го напусне той остава безстопанствен а настани ли се друга жена при него нейното влияние отпада.
- Може би тя още го обича и си го иска обратно.
- Ако той подлежи на превазпитание по-добре е да си го превъзпитава без унижения защото една плесница може да се окаже разлриката между подобрени отношения и съсипани такива.

Не усещаш ли че се намираме в минно поле? Едно погрешно движение и нечий живот бива съсипан. Може би без трясъци и шрапнели но също толкова ефикасно.

Повярвай... ти можеш!

"- Ако го напусне той остава безстопанствен " - е това не ми харесва! Значи трябва винаги да стоим при "половинката си", за да не вземем да го изтървем. Извинявай, ама такава връзка, дето все да си пазиш партньора, за мен не е пълноценна.
Все пак тя си решава как да постъпи и го познава най-добре. Амаааа... няма нужда да търпи унижения, ако се чувства наистина унижена, от някакъв си сополанко, пък било то и собствения й съпруг.
P.S. Разбира се, това са си мои разсъждения и не обвързвам никой с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти да не си феминистка?

Повярвай... ти можеш!

Ами не... И мъж си имам и от дъжд на вятър се повлюбвам... Що реши така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите