Re: Помогнете ми, моля ви. / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Здравейте, клубари:)
Не съм разведена, но с половинката живеем повече от година и половина заедно. Премести се в моя град/по собствено желание/, минахме през съответните трудности и проблеми. Заговорихме за наше си жилище. Реши да замине на работа в чужбина за няколко месеца. Контрактът е хубав и легален. Аз не бях особено възхитена, защото зная как се отразява времето и разстоянието на една все пак "крехка" като възраст връзка, но това беше основният му мотив - да съберем парите за наше си жилище. Идеята беше негова, и аз - макар и малко скептик по природа - постепенно се съгласих. Дотук добре. Непрекъснато си говорехме и правехме плановете от позицията на "ние". Замина. Трудна адаптация, непозната страна, знаете, че никому не е лесно.....чувания по телефона веднъж седмично, интернет и т.н.
Обичайната за много хора история. И още по - обичайното - МАМА. Мама, която винаги дава прознози и която винаги получава пълен отчет за всичко. Мама, която звъни по няколко пъти на ден. Мама, която пред мен е тиха и нормална жена, и която е свикнала да упражнява надетенцето си тотален контрол винаги и за всичко. И го упражнява де :)
Та - усетих аз още последните дни преди да замине, че има някаква промяна. Някакво леко отдръпване. Питах, обясни ми го с напрежението и притесненията по заминаването. Добре, разбираемо е. Първият и вторият месец - никакви проблеми между нас. Постепенно започна да се усеща лекото отчуждение. Питам как е, как върви работата, увърта ми. Аз се оправям сама и с къщата, и със сметките, и всичко. Под достойнството ми е да питам за пари, а и имам добра професия и печеля достатъчно.
Разбира се, появи се отново Мама. Неговата. Моята е от тия майки, дето се обаждат само ако им искаш съвет......
Мама разпореди да пратя нещо на имейла й. Имам и имейла, и паролата. Пращам послушно. Влизам в пощата да проверя дали писмото ми е пристигнало. И !!! попадам на неговите имейли.
Това, което направих, е също толкова обичайно. Укоримо. Нечестно, но не се въздържах и ги прочетох. Знаете, когато ви яде тихичко червейчето на съмнението, когато усещате как губите контакта с човека. А бях абсолютно сигурна, че на Мама е даден пълен и верен отчет. И така - срам не срам, признавам си, че прочетох мейлите. Останах като шашната. Не че Мама някога е одобрявала връзката ни. Тя никоя връзка по принцип няма да одобри, щото нали......Но какво пише моето съкровище : как единствената цел е да си купи жилище, да живее от рентата му, все едно е дали ще живее с мен или без мен, щото това няма значение....не го интересувам, само Мама е единствената и важната....и да не се кани Мама да мре, защото на кого ще го остави, и че да не си мисли, че може да го остави на мен, щото аз нямам никакво значение.
Останах като трясната. То човек нито да знае, нито да не знае....
Нямаше нито думичка за нас като "ние", нито една добра дума за мен, нито една дума, която поне да подскаже, че ми вярва и разчита и на мен, и на нашето "ние". А това е човек, който ми е треперил, докато бяхме заедно, независимо колко трудно ни е било. На ръце ме носеше, дето има една дума. За него няма да има, за да има за мен. А докато пише тези мейли на Мама, съществременно си говорим в нета, и на мен говори коренно различни неща. Знае,че аз ненавиждам разговори за пари, кой колко спечелил, кой колко спестил. Не съм вещоман, за което доста сме се карали преди... и така.
Оттогава следя пощата на Мама, признавам си греха. Искам да знам какво е наистина отношението му, и дали това не е просто опит да успокои Мама, че няма някаква си там да му изхарчи паричките. То няма и как - паричките се превеждат на Мама :) Но вече стават систематични тези думи по мой адрес и аз съм абсолютно объркана. Не знам на кого да вярвам - на човека, с когото живяхме заедно и с когото имахме общи планове, или на този, който пише писмата.Същевременно усещам как все повече се дистанцира от мен. То и през нета се усеща, да не говорим за телефони и пр. А не мога да кажа какво се е случило, защото няма да се прибере още 6 месеца и е на майната си. Не мога да го подложа на подобен стрес, не и в този момент и за толкова много време далеч.
Вече се питам - струва ли си да чакам и да съм една Пенелопа.........
Вече се питам дали завръщането му няма да е просто "Хроника на една предизвестена смърт"...Нещо ми се счупи. Просто не знам нито какво да мисля, нито как да се справя с тази ситуация. Направих жесток нервен срив след първите имейли. Вдигнах се горе-долу. Не ям почти, не спя. Лутам се и едва се оправям със задачите си на работа. Но така повече не мога.

Ще съм ви благодарна, ако ми дадете някакво възможно тълкуване на поведението му.
И ме извинете за прекалено дългия постинг - няма да кого да кажа всичко това...................