Здравейте всички от този клуб!!
Скоро и аз май ще се наредя във вашите редици понеже моят мил съпруг подаде молба за развод!!!Нямате на представа каква болка изпитах и как бях смазана от новината,не че не ме биеше и не се карахме,но имаме 13г. брак и прекрасна дъщеря която в момента просто преживява ужаса заедно с мен.
Скъпият си има любовница и по една тъпа случайност непрекъснато ги хващах-разбира се доста диво реагирах и бях помолена от благоверният да бъда учтива с въпросната дама че не било учтиво така,а той милият се прибира когато му скимне и не му пука че жена му се е поболяла от мъка по него и по цели нощи го чака да се прибере.
Та дайте ми съвет как да го спра тоя мой хубосник,като имате предвид че и аз не съм си седяла на дупето но чак до такива простотий никога не съм стигала!

колкото и тривиално да изглежда това, друг начин, лично аз, не виждам. Разговор, в който заедно ще претеглите всички за и против, ще си кажете онова, което ви тормози, онова, което бихте се опитали да направите един за друг и най-вече за детето си, ще се разберете дали наистина положението е толкова неспасяемо, че единственият изход да е разводът. Ти би могла да се ориентираш в точните причини за тази негова стъпка и да прецениш сама за себе си как да постъпиш най-разумно и най-щадящо за детето при създалите се условия. Ако обаче от разговора не излезе нищо, боя се, че няма как да го спреш. С истерии най-малко, със скандали - само ще ускориш развръзката и при това животът ви ще стане още по-напрегнат. Нито пък с логика или чувства - ако е решил така, той вероятно за себе си е сметнал, че ще е по-добре. Има изход само ако можете цивилизовано и отговорно да разговаряте. Но дори в тази ситуация не е сигурно, че ако сега се откаже няма отново да го направи по-нататък. Все пак, шанс има. Може би е някаква по-силна криза в брака, която ако се преодолее, нещата да се уталожат. Важното е да разбереш причината за решението му и да не обвиняваш, колкото и трудно да ти е това в момента. А най-важното е да направиш всичко по силите си за да не настроиш дъщеря си срещу баща и. И да го направиш съвсем съзнателно - тя е вече доста голяма, вижда и разбира всичко, опитай се да не я натоварваш със своите отрицателни емоции.
А ако все пак решението му е непоколебимо - и разведен се живее. Но поне ти ще си опитала всичко за да не се стига дотам.

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Чета мнението ти и отново плача,няма го и не знам къде е,нищо не питам,мълча и му се усмихвам като си дойде , а от сърцето ми капе кръв-толкова боли!!!!
Говорихме с него и странното е че ме желае като жена,но като съпруга не,казва че секса с мен е най-хубавия и го прави,но после сякаш не съществувам,става измива се и или заспива или излиза на някъде и това е.
Криво му е че детето страда,но бил решил така и това е,а сме можели да живеем заедно и разведени "това ми прилича на жестока шега",плаща луди пари за жените си,а на мен нищо не дава и сега просто незнам какво да правя-страхотно объркване,а да кажеш че съм грозна или дебела не,дори напротив лепят ми се като мухи мъжете,но той просто не ме забелязва и е с жени ,който и на малкият ми пръст не могат да стъпятЗАЩО???

за поведението си? Все пак вие си говорите, нали? Ами попитай го да ти обясни на какво се дължи това му поведение. Какво значи "като жена -да, но като съпруга - не"? Има нещо, което никак не разбирам. Ако не бяхте женени -ясно, но сега... Нищо ли не може да го накара да размисли? Защо е решил така, не отговаря ли на този въпрос? А ако ти за известно време не го повдигаш нито с думи, нито с поведение, дали няма да се укроти и да продължите по старому, което май не те устройва съвсем. Или си съгласна той да има приятелки, само и само да сте заедно? Това ти трябва да решиш за себе си - какви и до каква степен отстъпки можеш да правиш. А за детето някак грижи ли се? Как се отнася към него?

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Да грижи се за детето,интересното е че сега му обръща повече внимание от когато и да било!!
Колкото до това защо е с други,вече нямам представа честно,казва че е заради това че аз съм му изневерявала и сега наваксвал накуп защото го боляло и вече не можел да прости,но той го правеше и преди,но по-рядко и дискретно като мен,грижише се за нас и никога не сме закъснявали след 10ч.
Май доста объркано пиша,но така се и чувсвам-самотна и объркана

toi moje bi e bil v sastoto sastoianie predi kogato ti si mu izneveriavala v koeto si ti sega i veche e pritrapnal kam teb no te jelae fizicheski zahstotot tak chuvstva che vse oshte te pritejava makar che si izneveriavala..

Може и така да е,но кога изневерява една жена-според мен когато нещо силно й липсва в къщи (не се оправдавам,виновна съм) но никога не си и помислих за развод,толкова силно сме били свързани,той е просто като част от мен,а сега тази част я няма и моля за помощ други който са изпитали подобно чувство поне някаква насока да имам какво да правя

"Вече не можел да прости" - а прощавал ли е преди? Очевидно не си била много дискретна щом той е наясно по този въпрос. Всъщност, може би не разбирам съвсем добре, но излиза, че взаимната изневяра е била нещо като стил на живот във вашето семейство, което май не ви е пречело много да сте заедно. Става ясно, че и сега не ви пречи в секса. Щом това е било някак толерирано тогава, какво се е случило, че сега изведнъж се е сетил да обяви, че не може вече да ти прости? А ти можеш ли да му простиш?

По-добре сам, отколкото зле придружен!

виновна, би ли могла да помолиш за прошка?

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Моля се всеки ден и на него и на господ,паля свещи в църквите и се моля да се върне,но той просто гледа през мен и когато преди няколко дена пусна молбата беше щастлив и си говореше с мен,а сега като разбра че и аз си имам адвокат каза на детето че съм отивала да му правя мръсотий