Привет на всички мили люде тук. Не знам защо реших да пиша - може да е само за разтоварване...
Историйката е банална: имам връзка с разведен мъж. Много държа на него, убедена съм и той на мен. Той е по- възрастен, с един брак и деца зад гърба си. Аз - нито официални бракове, нито деца. Преди някой да ми е издрал очите - не се е развел заради мен - дори не съм го познавала тогава. До тук добре, ще кажете. Да, ама не.
Разводът е бил за него срив, от който не се е възстановил вече години. Имал е дългогодишен и стабилен брак, без изневери, и явно, ако зависеше от него, щеше да е женен и до днес. Но - един прекрасен ден къщичката от карти рухнала - той естествено е бил обиден, наранен, измамен. В резултат - капсулирал се е- решил е, че ще се предпази от повторна болка. Трудно е с такъв човек. Той упорито се старае да "пази дистанция". Убеждава ме, че си губя времето с него, че заслужавам повече, отколкото ми дава той, съжалява, че не ме срещнал "преди". Мълчаливо и търпеливо приема изблиците и заплахите ми, че ще прекратя връзката . казва, че съм права. В тази ситуация дори изтърваното признание " че си най - хубавото нещо" в нечие битие, не помага. Казва да имам търпение. Но търпението ми към тази половинчатост и незавършеност в отношенията ни вече се изчерпва.. обаче го искам- с всяка своя фибричка... но се страхувам, че няма да издържа и един ден ще си "тръгна". но още повече ме е страх, че той няма да се опита да ме спре - защото така е " по- добре" за мен.......... не знам как да разкарам смайлито от ъгъла, съжалявам ...

Бря, че ти описваш мен, бре душке! Аз съм същия! Нарочно си изпъждах любовниците, че да не се надяват...

Тъпооооооооо!!!

ама ти точно какво искаш от него?
Брак и деца ли?

Защото явно любов не ви липсва... спазвай му там дистанцията (тя е полезна и за теб, уверявам те) и всичко ще е ок :)

Ако искаш да имаш деца - това е нещо, което се прави от двама. Ако твоят приятел не иска да има повече деца, бракът няма да ви реши проблема, даже ще го задълбочи. Ако няма нищо против децата и би се радвал да има още едно - какво всъщност ти пречи? Просто му кажи съвсем искрено за какво всъщност даваш зор (ако е това де).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Glam,

А колко време сте заедно?
И кое за теб в отношенията ви е половинчато и незавършено?

Щото така, като те чета - наясно си с причините за неговото държане и въпроса е по-скоро дали ще издържиш откъм търпение...

Нещо ме притеснява в начина, по който той се отнася към теб обаче - "като не ти харесва - отивай си, дори добро ще си направиш". А ти със заплахи за тръгване пък няма да го уплашиш, щото вече са се девалвирали в настоящето, но заради миналото...

Ми хубаво - дръпни се малко или много, но го обсъдете туй като временна раздяла... Нека той си изясни чувствата към теб и дали ще си му нужна. Ти също. Ако не - по-добре сега. Ако да - ми супер ще е и за двама ви.

Разбираш ли... Той ясно - наранен е, ама като те лудне теб - рано или късно това ще му (ви) се върне. Хубаво, че го обичаш - супер си, но не допускай неговата кривина, въпреки че си е обяснима и да си заслужава да му се помогне, да изкриви и твоята любов.

Не знам дали ти давам добър съвет... Малко си казала за вас, за времето, за туй, което значите един за друг...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Мила Глам!
Искрено ти съчувствам... и ти предлагам още веднъж да попрегледаш човека и тази връзка.
Когато се запознах с моя вече бивш, докато бяхме на върха на вълната, той ме убеждаваше, че бил нещо като самотен айсберг, такъв и щял да си остане. Не беше нито развеждан, нито нараняван. Аз обаче - инат! - не исках да повярвам. Мислех, че мога да му дам толкова топлина и обич, че никога да не се сети, че е самотен... И така - петнайсет години, докато съвсем ми писна.
Просто има такива хора. И това, че твърдят, че са самотни (и заемат всъщност позата на нещастната жертва, за която някой да се погрижи) не се дължи на друго, освен на усещането за вътрешна празнота. Нямат си пълнота отвътре, и тая тяхна празнота нищо и никой не може да я запълни - ни любов, ни работа, ни деца, ни брак...
Защо се е развел? Казваш, че му е дошло изневиделица в известен смисъл... А може би и на бившата му жена й е дошло до гуша да запълва чужди празнини. Такива хора са като черна дупка - всичко поглъщат и нищо не искат да дават...
Пак си помисли, колкото и да си влюбена.
Късмет!

Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан

"Боже, колко мъка има на тоз свят, Боже"...

Наистина, не може да не ти е търсене, когато виждаш, че на партньора ти, с който ти е хубаво и който също твърди, че му е добре с теб, в същото време да му е все едно дали ще си тръгнеш или не.
Приказките от рода "не ме заслужаваш", "не съм достатъчно добър за теб" обикновено ги говорят тези, които искат да се откачат от връзката или им е все едно. Това не е загриженост, а безразличие. Не знам до колко съм права, така го чувствувам. Никой нормален човек не би се отказал от най-хубавото нещо, което му се е случило в живота. "Защо не съм те срещнал по-рано" може да го каже семеен мъж (за замазване на очите), но да го каже свободен !


Може би лъчът на надеждата е, че той все пак казва "имай търпение".
От колко време ви е връзката?
Има хора, на които им трябва много повече време да излязат от черупката си. Повече от година, примерно.

Но във всички случаи заплахата с раздяла не е най-добрия подход. Ако се чувствува притиснат, това може да го отдалечи допълнително от теб. Само още повече се наскърбяваш, като виждаш, че не се притеснява от това. По-добре се радвай на съвместните мигове - нали ти отделя достатъчно време и внимание; нали е до теб, когато имаш нужда от него; нали и ти си до него, когато той има нужда от теб. (А той, реално, има ли нужда от теб, чувствува ли се самотен, или е само разочарован от това, което го е сполетяло?)

И накрая, наистина, има хора, които просто не могат да се влюбват - тестото, от което са замесени, е такова. Те може да са много грижовни и с височи морално-етични качества, да са мили и внимателни, но "защото така трябва" или е правилно, или от добро възпитание, но не и от любов - опитвайки се да докоснеш душата им, можеш да се опариш от... студ. Те винаги остават в позицията на правещите трезви преценки дори и да харесват някого, не могат да си "загубят ума" дотам, че да полетят. И се разделят с лекота.

Редактирано от Sunny Ray на 21.06.04 10:03.

права си няма да се опита да те спре,защото не знае как .Дори да те обича /в което се съмнявам/,Тези хора обичат само себе си и собствената си болка.Иначе отстрани изглеждат тъжно благородни,мъж който сякаш иска да бъде спасен от самотата му..да ама не...имах подобна връзка,7год,се мъчих да разбера къде е проблема,защо връзката ми не е като на другите хора ,обичах го и го мразех ,накрая не остана нищо,и си тръгнах и той беше съгласен с мен...а ме обичаше поне така казваше...след някой и друг ден дойде и ми предложи да се женим..това бяха думите му...смях се ...толкова се смях....сега имам малко красиво бебе...не от него а от човек който знаеше какво иска от мен ....а оня другия има нова приятелка с която я кара пак така ...още някоя година от живота му,накрая разбрах той не е искал да бъде спасяван на него му харесва така да живее...добре е че си тръгнах ,добре е, че не ме спря,...желая ти успех в борбата ти за нищото....

но защо???

Не става въпрос за брак.. Деца да , но те въобще не са опция- цитирам "твърде добър човек си, за да те правим самотна майка". искам пълноценна връзка.. сега дори проблемите си делим - не бива да ме занимава с неговите, а не мисля, че аз мога да разчитам винаги на него...

Връзката е на малко повече от година...Не знам точно какво съм за него - точно това ме притеснява - сигналите са твърде противоречиви