Никъде няма подобно твърдение, може би не съм се изразила правилно или не си ме разбрал - говорех за вариант, без да визирам никого конкретно, нито да обобщавам - просто възможност, да я наречем хипотетична. Частен случай, един вид. Ти не познаваш ли такива семейства? Аз - да и то доста. Оттам и наблюденията ми, които споделих, и които те разгневиха толкова.

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Твърде интересно ми е, защо винаги по принцип започне ли една жена да говори на тези теми, от всички страни се сипят лични и притежателни местоимения в първо лице, единствено число! Чува се само АЗ, НА МЕНЕ, МИ !
Някоя жена в същия този момент да е помислила за мъжа, че, по дяволите, и той е човек, чувства, мисли, страда, не спи...
Но, не, първите думи, мисли и чувства са в градацията АЗ, НА МЕНЕ и МИ...
И това ми било непрагматичните (!!!) жени.

В отговор на:

---

Работата е да намериш пътя към душата на жената ...да я докоснеш /не да бръкнеш в нея!!!/... ако не успееш, наистина ще си останеш в заблуждението, в което си.

---

Виж моят отговор на постинга на Анбра и ми отговори защо никой мъж в този клуб не се осмелява да опонира на откровени женски егоистични тъпотии, на всичкото отгоре, на които те си вярват, че се и подкрепят една друга.
А ние, вместо да се подкрепим, се чудим как да се джавкаме един с друг.
Е, кой ни е виновен?
Или мъжете в този клуб могат само нон-стоп да се жалват в стил" О, колко съм нещастен! О, защо никоя не ме обича?" А не могат или не искат да си поискат правата от същите тези жени, които ги правят нещастни?

Не чета постинги на латиница, получавам главоболие...

Аз... На мене... Ами...Винаги ми е пукало за отсрещната страна...Ама винаги ми са си смяли.Ти знаеш ли ,колко е гот да ти се смее,онзи когото си се стремял да предпазиш от присмех???

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

E, не си прав - двама еднакво добри специалисти, кой на каква работа ще поподне, няма нищо общо с възпитанието. И в голяма степен е въпрос на късмет, и на връзки. Забележи, казвам че държавата е направила мъжете такива и повечето жени не от добро са се втурнали да работят.
Така и не разбрах, какво би правила една домакиня с 15-20 годишен брак (значи вече не в първа младост - допълнително затруднение при търсенето на работа), ако в един прекрасен момент на съпруга й му дойде гениалната идея да я напусне заради някоя 15-20 г. по-млада, а? Какво би правила тогава една такава жена без професия? Не ми отговори какво мислиш по въпроса! Просто системата ни е такава, това е положението.

Мрънкала била! Знаеш ли, ако някой мрънка, в повечето случаи това не говори много добре за другата половинка - явно вместо справедливо поделяне на задълженията има експлоатация на единия съпруг от другия, което говори за липсата не само обич, ами и на елементарно уважение. Защото, как може, ако уважавам един човек, камо ли да го обичам, да го поставя в положение да върши всичката неприятна работа? Нещо не виждам много логика в това.

аз примерно нежната душа на бившия си мъж не я разбирам... колкото и да съм се опитвала, не мога да се докосна до нея.
Каквото и да направя, мислейки си, че ще го зарадвам и облекча, оказва се, че не било това, което искал... наранявала съм го, ограбвала съм го и съм го правила нещастен.

Дори мислейки си за него и неговото щастие накрая взех решение за раздялата, за да може да е щастлив с приятелката си, да се оженят и да си народят много деца, както си мечтаеха шумно по телефона всяка вечер... оказа се, че не бил искал това, пак грешно съм го разбрала...

Ок, съгласна съм аз да съм дебелокожото говедо, което не разбира нежните мъжки души, но просто съм уморена от опити да разбирам и се отдавам на егоизма си :)
И на щастието си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествено, че не ходят само за това на работа. Но и това е фактор. Много важно е за жената да се чувствува сигурна. А финансовата независимост дава сигурност.

Иначе, в живота , случаи всякакви. Бях споменала някъде, че неотдавна останах потресена и съм още под влияние на едно от предаванията "Искрено и лично", където мъжът, след седемгодишно щастливо съжителство, загива при инцидент и оставя бременната си жена, която до момента не е работила, тъй като той е изкарвал достатъчно, буквално на улицата. Без пари, без жилище, бременна и без работа, на милостта и подаянията на съседите... и общината нищо не можела да направи.. питам се, как ли са се развили нещата, какво ли е станало с нея, дали предаването е помогнало...

Ще ме накараш да седна и да изчета всичко от-до, слагайки чертички на всяко срещнато от цитираните лични местоимения, та да направя една статистика къде най-много се срещат те. Интересно, какъв ли ще е резултата Защото ми е нещо трудно да ги открия тези местоимения. Стува ми се, че повечето от тук присъствуващите разглеждат как седят нещата от гледната точка и на двамата. Всеки се пита, как е стигнал до тук и няма начин при това положение да не погледнеш и през очите на другия. Най-малкото, защото се знае, че не може само едната страна да е виновна.

Ох, как сега да ти отговоря... Как да отговоря на човек, който се е уморил да пробва...
Какво пък, понякога егоизмът е единствения оазис в пустинята на човешкото безразличие. И понякога, но не винаги, егоизмът успешно замества и любим, и деца и щастие...
Нежни души имат всички хора, и от двата пола, стига да не ги оставят да загрубеят. И тогава връщане няма, колкото и да ни се иска.

Не чета постинги на латиница, получавам главоболие...

Хипотетично е така. По-скоро, така би трябвало да бъде. Но когато има болка и обида, тогава преставаш да мислиш за човека, който си обичал като за същество с нежна и чувствителна душа, а автоматично го слагаш от другата страна на барикадата. И тогава започват да доминират "личните местоимения в първо лице, единствено число".
А иначе, в нормално състояние, след години, когато правиш равносметка, но трезво, без емоции и "дърпане на чергата", тогава наистина си казваш, че "не може само едната страна да е виновна".

Не чета постинги на латиница, получавам главоболие...