... със стари снимки и писма е изхвърлен. Никога нямаше да го отворите, но липсата му кара човек да се вцепени. А то вече е изхвърлено и не ни е нужно...

По същия начин сме загубили и тази част от живота, която сме градили по време на брака си. Може нови връзки да създадем, но частицата от нас е някъде далече в миналото. Сякаш е било толкова отдавна, че вече няма никакво значение дали въобще го е имало. Надежди, упалха и разочарования.... Много неща силно разтърсват до корен дървото, което някои наричат живот. Плодовете падат на земята, изгниват, но дървото продължава да си расте и да вее все по-буйно своите клони. Те се преплитат с други самотни дървета. И не е нужно да се търсим.

Много хора в клуба са уплашени след скорошният развод и огромната загуба на миналото си. Искам да има кажа, че това е естествен процес. Миналото си отива и без друго. Просто изчакайте да порастнат достатъчно вашите клони и те сами ще се преплетат с други дървета, също така без минало. Ще познаететова по шума на вятъра в листата, че вече наближава този момент.


==============================================
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

Редактирано от Trendi на 05.06.04 23:50.

остава белег...да напомня. Но мястото е вече отдавна здраво.
Апропо моите кашони са още в мазето ...може да са ги изяли мишките. Отдавна съм ги забравила и не бих ги отворила никога. Ако още стоят, някой ден някое внуче ще каже "Я-а-а, баба каква е била, значи и тя е била млада! А тоя до нея, кой ли е?"
Мисля си, че още не ми е време да живея със спомени...

По-добре сам, отколкото зле придружен!

и без човек да е разведен. Ето ние си имаме един такъв кашон в спалнята със стари снимки (от две години правим само дигитални и ги разглеждаме в компютъра), за които никой не се сеща, макар че са надлежно подредени в албумчета. Става дума за години вече. Може и да не опрем до тях - поне докато сме заедно. Все пак и тази заедност може да бъде причина човек да не прибягва до миналото. Годините заедно не са повод за оптимизъм. Понякога носят обърканост, самота - само ние ли сме толкова дълго заедно - да не би нещо да не ни е наред? И какви ли не еретични мисли...

Във всеки случай, приел си един такъв библейски начин на изразяване - с притчи ли, какво ли... Не знам как да го нарека, ама тези твои самотни дървета нищо не ми говорят. И ще се позова на "Малкия Принц": Човек може да бъде самотен и между хората. - тъй че самотните дървета нямат нищо общо нито с брака, нито с пост-брачния живот.

Рано сутрин, когато вятърът търси приют в листата на дърветата - това е най-хубавата част от деня в моя град. И липите сега ухаят на вечност и ми подсказват колко близко е лятото - сюблимно и с предчувствие за любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като започнеш да изваждаш от нафталина разни стари рани и направо ми идва да вия...Уж постингите ти са оптимистични, заредени с много положителна емоция към края си, но всеки път ме натъжаваш, човече. Имам толкова много неща да отхвърлям, забравям, изхвърлям от съзнанието и душата си, че ме подсети за голямото пролетно почистване, което все отлагах до сега. Подсети ме, че е крайно време да запретна ръкави и да започна начисто.
"............................
кога ли съм се учил на това"

Леле и само поезия е в главата ми!
Heeeeeeelp!!!

как олеква, като си поизчистиш къщата от разни вехтории...
На тяхно място можеш да подредиш прекрасни нови неща... или да подишаш малко пространство! Само като си помисля за такова нещо и ми става леко и танцуващо Не можем да се отървем от миналото, да, но пък можем с лекота да му кажем Сбогом! или Прощавам! Всъщност колкото и странно да изглежда, наистина можем да го направим с лекота - ако го направим решително, без емоции и носталгия, без осъждане и съжаление...

Не чета и не отговарям на лице с регистриран ник Стефан

Понякога дървото израства в гора....но понякога е само в полето....и привлича само гръмотевици
А и още нещо.....може ли да расте дърво без корени....