Нещо прочетено преди малко ме вдъхнови да напиша следните думи:

Всички ние искаме да ни простят но... колко сме готови сами да простим?
Всички ние искаме да ни обичат... но обичаме ли ние в отговор?
Всички искаме толерантност... но толерантни ли сме ние самите?
Успяваме ли да се видим през очите на околните? Можем ли да се съобразим с това което видим и да поправим кривиците си или ще кажем че огледалото е криво?

И като пиша тия думи искам да подчертая че премълчавам това което аз самият виждам във въпросното огледало. Просто не искам да го коментирам.

Не за пари и имот а за човешки живот...

що бе Снейп, коментирай. дай тон за песен
така де, сериозно вече. ами ... отговори много, колкото са и хората. и ситуациите. но като цяло аз бих казала, че сме по-скоро консуматори. така де, наскоро ми зададоха въпроса какво искам аз от живота. и отговора беше някъде в тоя дух - искам спокойствие /но някак си друг да ми го осигури/, човек който да ме обича /ама аз дали ще го обичам?/, да се грижи за мен /ами аз за него?/ и т.н. но някак си може би е нормално човек да иска да получи нещо, пък то даването си идва само ако си в подходящата ситуация. ако не си, тогава нещо те яде и те човърка и усещаш, че не е това което си търсил.
иначе този който може да се види през чуждите очи и да приеме образа си, той/тя вече е на прав път.

сетих се и още нещо. нали е казано "Искай и ще ти се даде".

Няма да ти хареса това което бих написал по принцип затова ще карам меко.
Сега си налагам да се науча да бъда човек но... също така си налагам да се науча да се предпазвам от хиени.
И още нещо... казано е "Бог помага но в кошара не вкарва."

Не за пари и имот а за човешки живот...

То е казано и " Обичай ближния си". Ама е много трудно да обичаш ближния си, по-лесно е например да обичаш гладните деца в Ангола, толкова са далече, че спокойно можеш да си ги обичаш, а и някоя сълза да пророниш за тях, нали не са ти в къщи всеки ден, много е удобно.

Трудно е да правиш нещо, без да чакаш подобаващо (спорет личните си представи) в замяна, трябва да си надскочил потребителския си манталитет, егото си. И не просто да го превъзмогнеш, а да се чувстваш в хармония със себе си и със света.

Ех, снейп, хвърли ме в размишления, ще трябва да си постоя сама със себе си.

Аз съм сам със себе си вече втора година. Това не ме прави по-мъдър нито по-щастлив.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Е, може би ти трябва още малко време. Когато започнеш да се чувстваш по-мъдър и по-щастлив когато си сам със себе си, нещата ще изглеждат различно.

Във всеки случай не ти трябва някой друг за да кажеш

"Искам да обичам" вместо "Искам някой да ме обича"

или

"Искам да се грижа за някого" вместо "Искам някой да се грижи за мен" и т.н.

Но не се притеснявай, пътят трябва да се извърви и той е различно дълъг за всеки от нас. Все някога ще стигнем...

От няколко месеца насам аз казвам искам да дам... не искам да взема без да съм дал, но нямам нищо против да дам без да получа в отговор... но дали въпроса е само в това?
И не се притеснявам. Оставил съм живота си в ръцете на Бог и каквото той пожелае да направи с него това ще стане.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Мисля че има само едно нещо, което вътрешно не съм простила. Въпреки че ми се иска. Човек като прости, се освобождава :) Дали обичаме в отговор? Според мен, не се обича в отговор. Или oбичаш, или не. А що се отнася до 'кривите огледала'... ми аз честно казано, досега не знаех че имало и такива. Все си мислех, че нещо в мен не е наред...



_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

А успяла ли си да простиш на себе си? Не ме карай да обяснявам публично в дълбочина какво искам да кажа.
Що се отнася до обичта забелязала ли си колко много хора искат да бъдат обичани... ако може партньора им да е безумно влюбен в тях но те самите ако може да не си губят главата и акъла?
И накрая за кривите огледала. В част от случаите кривината е в нас а в част от случаите е извън нас. Понякога сърцето може да ти каже дали е в теб или извън теб но много малко са хората които могат със сигурност да преценят това без чужда помощ.

Не за пари и имот а за човешки живот...

За първото - не, разбира се.

За обичта... може и така да е с повечето хора. При мен обаче не е. Даже много криво ми става ако се получи така, че не мога да отговоря напълно на нечии чувства. Тогава обикновено слагам края на връзката/отношенията.

За последното - съгласна съм с теб.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!