стана ясно, че бившият ми мъж е водил детето ни при неговата госпожичка. Момиченцето ми само ми каза, че "кака Еми" й е сложила лак на ноктите. Полудях. Искам това да не се повтаря. Едвам се удържах да не се обадя на бившия и да го засипя с помия...., но .... осъзнах, че е глупаво, и най-важното не е кауза, която мога да защитавам до края, така, че да изляза победител.
Какво да направя, така че да предотвратя подобни "близки" контакти.
Не искам това същество да докосва детето ми. По никакъв начин.
Как да изразя тази си непоносимост пред мъжа си, така че да не усети, че съм засегната....., че все още съм уязвима....., че все още са налице причините за тази ми уязвимост....
Иде ми да вия от болка!

Who cares?!?

... да направиш тъкмо обратното. Постарай се да стимулираш подобни контакти, но така че да се знае твоята заинтересованост от тях. Това ще доведе до обратна реакция.

Все пак си помисли, дали това не е плод на твоето наранено его и не е ли по-добре наистина детето ти да приеме нормално новата жена при баща си. В крайна сметка то ще усети твоето раздразнение и това ще го отчужди от всички.

Познато...
това е като когато аз побеснях...
дъщеря ми се връща и ми казва "Мамо, спах на твоето креватче .." спала на бившата ни спалня, много обичаше преди ... и цяла вечер отмотавах от нея дълги цъфнали руси косми ... пфу, толкова ме беше яд и гнус и бяс и ....

но ... преброих до .... 9886777 хиляди поне и ... работя върху себе си, че е нормално и по-добре да не беснея ...

Редактирано от karynna на 28.05.04 12:18.

Срещу какво толкова негодуваш? Вие сте разведени. Екс-съпругът има право на свой живот и на друга връзка. На детето не му е било зле. Нима щеше да е по-добре ако дъщеричката ти се чувстваше натрапена? Доколкото помня ти също имаше приятел. Трябва ли бившият ти съпруг да беснее от неговата близост с детето? Не си права!

децата не са наша собственост, някак си е прекалено егоистично да се държим с тях като с любимата, персонална играчка, дето на бившето приятелче вече не се дава да я докосва.

За детето е много по-добре баща му (и всичките му следващи жени и приятелки) да се интересуват от него, да полагат грижи, да не го игнорират... да осигурят основата за хармонична братско-сестринска връзка със следващите им деца.

Другото положение е мъчително за децата.
Само си го представете... новата приятелка мрази детето или поне не желае да има нищо общо с него, бившият съпруг постепенно губи интерес, защото тайните срещи и на него му писват, а и атмосферата на семейство я няма... раждат се нови деца и цялото внимание се прехвърля на тях. Детето ви се чувства отхвърлено, пренебрегнато, нелюбимо... и в крайна сметка завъжда комплекси, които цял живот след това ще му пречат.

Изборът е ваш :)

Аз съм доволна, че приятелката на бившия ми мъж проявява интерес към сина ми и се държи много добре с него, че го е запознала с дъщерите си и трите деца се разбират добре :) Щях да съм още по-доволна, ако имах възможност от време на време да разменям по някоя приказка с нея, защото родителите са пристрастни принципно и често им убягват неща, които външен човек забелязва. Но... идеални ситуации няма, и на това съм благодарна :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опа, я по-кротко, а???

1. Не не съм разведена.
2. Не, нямам приятел...

пфу...

ще да е бил за Ками. Или поне всички редовно четящи тук така ще си помислят.

Не се спичай де :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не се, ама .. да се вбесиш от всичко знаещи и можещи, съветващи до припадък Съдници ...

бе губя си времето, то е ясно :) отивам в сайт за запознанства ...

минал етап от живота е това... когато сме се чудили тази другата дали не скапва възпитанието на отрочето

Иначе ако не бързаш чак толкова със сайта за запознанства, до 2-3 седмици ще пуснем нашия... обещавам да е готин ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам приятел, който е в отлични отношения с детето, сигурно малката е разправяла за него и на мъжа ми... Но някак си ми се струва по-естествено - този човек живее с детето ми, по всяко време е до него и донякъде замества липсата на баща в семейството.
Докато оная мърличка ква му се пада на детето ми?! И откъде-накъде ще му се лензи и куп още простотии... Ако й пукаше за това дете - нямаше да допусне то да остане без баща. Да, умният отговор в случая е "Ми то на баща му не му пука, че на нея ли?!" Ок, не ме интересува - нито питам, нито искам каквито и да са контакти с бившия и цялото му обкръжение. Решението беше негово - да върви на майната си! Но да бъде така добър да не мъкне детето при всяка сюрунтия (така ли се пишеше?!). Вместо това може да го заведе на далеч по-хубави места, като Патиланци или Софияленд например.
Не знам дали съм права.
Но не мога да си намеря място.
Подобни неща разбиват на пух и прах всичко, което едва съумявам да съградя за няколко месеца - като самочувствие и душевен покой.
И най-вече пречат на сегашната ми връзка.
Егати шибаната история.
И като си помисля, че няма да има край и простотиите тепърва започват......

Who cares?!?