стана ясно, че бившият ми мъж е водил детето ни при неговата госпожичка. Момиченцето ми само ми каза, че "кака Еми" й е сложила лак на ноктите. Полудях. Искам това да не се повтаря. Едвам се удържах да не се обадя на бившия и да го засипя с помия...., но .... осъзнах, че е глупаво, и най-важното не е кауза, която мога да защитавам до края, така, че да изляза победител.
Какво да направя, така че да предотвратя подобни "близки" контакти.
Не искам това същество да докосва детето ми. По никакъв начин.
Как да изразя тази си непоносимост пред мъжа си, така че да не усети, че съм засегната....., че все още съм уязвима....., че все още са налице причините за тази ми уязвимост....
Иде ми да вия от болка!

Who cares?!?

... да направиш тъкмо обратното. Постарай се да стимулираш подобни контакти, но така че да се знае твоята заинтересованост от тях. Това ще доведе до обратна реакция.

Все пак си помисли, дали това не е плод на твоето наранено его и не е ли по-добре наистина детето ти да приеме нормално новата жена при баща си. В крайна сметка то ще усети твоето раздразнение и това ще го отчужди от всички.

Познато...
това е като когато аз побеснях...
дъщеря ми се връща и ми казва "Мамо, спах на твоето креватче .." спала на бившата ни спалня, много обичаше преди ... и цяла вечер отмотавах от нея дълги цъфнали руси косми ... пфу, толкова ме беше яд и гнус и бяс и ....

но ... преброих до .... 9886777 хиляди поне и ... работя върху себе си, че е нормално и по-добре да не беснея ...

Редактирано от karynna на 28.05.04 12:18.

Срещу какво толкова негодуваш? Вие сте разведени. Екс-съпругът има право на свой живот и на друга връзка. На детето не му е било зле. Нима щеше да е по-добре ако дъщеричката ти се чувстваше натрапена? Доколкото помня ти също имаше приятел. Трябва ли бившият ти съпруг да беснее от неговата близост с детето? Не си права!

децата не са наша собственост, някак си е прекалено егоистично да се държим с тях като с любимата, персонална играчка, дето на бившето приятелче вече не се дава да я докосва.

За детето е много по-добре баща му (и всичките му следващи жени и приятелки) да се интересуват от него, да полагат грижи, да не го игнорират... да осигурят основата за хармонична братско-сестринска връзка със следващите им деца.

Другото положение е мъчително за децата.
Само си го представете... новата приятелка мрази детето или поне не желае да има нищо общо с него, бившият съпруг постепенно губи интерес, защото тайните срещи и на него му писват, а и атмосферата на семейство я няма... раждат се нови деца и цялото внимание се прехвърля на тях. Детето ви се чувства отхвърлено, пренебрегнато, нелюбимо... и в крайна сметка завъжда комплекси, които цял живот след това ще му пречат.

Изборът е ваш :)

Аз съм доволна, че приятелката на бившия ми мъж проявява интерес към сина ми и се държи много добре с него, че го е запознала с дъщерите си и трите деца се разбират добре :) Щях да съм още по-доволна, ако имах възможност от време на време да разменям по някоя приказка с нея, защото родителите са пристрастни принципно и често им убягват неща, които външен човек забелязва. Но... идеални ситуации няма, и на това съм благодарна :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опа, я по-кротко, а???

1. Не не съм разведена.
2. Не, нямам приятел...

пфу...

ще да е бил за Ками. Или поне всички редовно четящи тук така ще си помислят.

Не се спичай де :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе не се, ама .. да се вбесиш от всичко знаещи и можещи, съветващи до припадък Съдници ...

бе губя си времето, то е ясно :) отивам в сайт за запознанства ...

минал етап от живота е това... когато сме се чудили тази другата дали не скапва възпитанието на отрочето

Иначе ако не бързаш чак толкова със сайта за запознанства, до 2-3 седмици ще пуснем нашия... обещавам да е готин ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имам приятел, който е в отлични отношения с детето, сигурно малката е разправяла за него и на мъжа ми... Но някак си ми се струва по-естествено - този човек живее с детето ми, по всяко време е до него и донякъде замества липсата на баща в семейството.
Докато оная мърличка ква му се пада на детето ми?! И откъде-накъде ще му се лензи и куп още простотии... Ако й пукаше за това дете - нямаше да допусне то да остане без баща. Да, умният отговор в случая е "Ми то на баща му не му пука, че на нея ли?!" Ок, не ме интересува - нито питам, нито искам каквито и да са контакти с бившия и цялото му обкръжение. Решението беше негово - да върви на майната си! Но да бъде така добър да не мъкне детето при всяка сюрунтия (така ли се пишеше?!). Вместо това може да го заведе на далеч по-хубави места, като Патиланци или Софияленд например.
Не знам дали съм права.
Но не мога да си намеря място.
Подобни неща разбиват на пух и прах всичко, което едва съумявам да съградя за няколко месеца - като самочувствие и душевен покой.
И най-вече пречат на сегашната ми връзка.
Егати шибаната история.
И като си помисля, че няма да има край и простотиите тепърва започват......

Who cares?!?

:)) Обещавам да задържа малко топката и на мен първа да кажеш за новия сайт! :)

Обещай!

Мисля, че се пише "шаврантия" ... :)

напълно съм съгласна. нашите лични чувства са си наши в случая. важното е децата как ще се почувстват. защото е много по-зле ако детето усети че има нещо нередно и да приеме така нещата. нали това се опитваме да внушим, че ситуацията е добра и за тях.
иначе аз лично повече бих негодувала от слагането на лак на малко дете, отколкото от срещата му с новата. в крайна сметка нали се предполага че живота ще продължи и за двамата бивши съпрузи, че всеки ще намери своето щастие. а детето остава част от общата картинка и на двамата.
да, мен също ме е боляло много, когато моя син се е забавлявал страхотно с другата. веднъж ми идеше да ревна на улицата когато при случайна среща той грейна и се втурна към нея. НО ... нищо не мога да кажа. ДРУГАТА все за някакъв период ще присъства в живот ана детето, дори да е за кратко. по-добре е то да приема това спокойно и да не се травмира. е, дано да не се сменят прекалено често какичките, тогава вече е кофти.

Единственото, което ми хрумва е да изискаш от него да запознава детето ви само и единствено с тези жени, с които има много, ама наистина много сериозна връзка - примерно минимум изискването да е да е живял заедно с нея поне известно време, за да е сигурен, че това не е някаква временна авантюра. Излез му с тезата, че в противен случай дъщеря ви ще се обърква, ще се чуди какво става, тате к'ви ги върши с тези "каки" и в пубертета това може да има негативен възпитателен ефект. Така със сигурност няма да се сети какви чувства те вълнуват, а и подобно изискване е напълно разумно.
Виж, за в бъдеще, ако той наистина има някаква сериозна връзка щеш, не щеш е по-добре за детето да има добри отношения с въпросната жена и тогава е по-разумно дори да насърчаваш такива. Стига тази жена да е готина и да се държи добре с дечкото, по-добрия вариант е двете да се разбират и малката да се чувства добре, когато ходи при баща си.

той е готов, само му закачам дизайна като последна стъпка :)))
Ама с тези оферти за бири, клубни срещи и любов на открито мнооого се мотам :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама в крайна сметка това си е нещо, което решават родителите.
Лошото е, когато единия родител разрешава нещо, забранено от другия... и това нещо с нищо не помага на детето, а е просто... за да е "добрия" родител.
Ей за това си трябва разбирателство и комуникация между хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш приятел... но какви са взаимоотношенията ви и как се държи с детето твоя бивш съпруг не може да знае. Единствено от това, което дъщеря ви му разказва... през нейния детски поглед.
Чужд мъж, живеещ в една къща с малкото ви момиченце.
На мястото на бившия ти съпруг аз бих се притеснила. На твое място също щях да съм малко мнителна... колкото и да съм влюбена и добре да познавам приятеля си.

От другата страна... е неговата (на бившия ти съпруг) приятелка. Жената, заради която сте се разделили, предполагам. Значи не е инцидентна авантюра и трае достатъчно дълго... той я познава вече достатъчно добре, за да я запознае и с дъщеря си... може би планират да се женят, да имат деца?
За него е напълно нормално да ги запознае и да се надява да поддържат добри взаимоотношения.

В едно си права - подобни емоционални бомби със сигурност пречат на сегашната ти връзка.
Абе ние тук си те харесваме и ти съчувстваме... ще ти съчувстваме и след време, ако започнеш да се оплакваш, че бившият ти не търси детето или пък че си се разочаровала от поредния приятел (или пък на него му е омръзнало да слуша за проблеми, съществуващи само в твоето въображение... или кой знае какво още)... ама не е в това въпроса.
Просто няма смисъл да си залагаш бомби със закъснител, това е минно поле, без крака сме останали от него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е, важно е да се подържат еднакви стандарти на възпитание на двете места. а не детето да има начини да манипулира защото "там така ми разрешават". но това е вече по-друг нюанс на темата май.

аз пишша в отговор на Хел, но всъщност е за Ками. Разбирам възмущението ти, но ВСЕ ПАК за какво е олелията? да, таткото е постъпил зле като и е зарязал /ако така е станало, аз така го разбрах/. Да, ти може да смяташ, че той е долен плужек, заслужаващ единствено близка среща с подметката ти. Но това ли искаш да внушиш и на дъщеря си? дали пък тя няма да реши в някакъв момент, че щом единият и родител е същество достойно само за презрение, тя също е такава, защото е негова плът и кръв. така де, това може и да е преувеличено, но никой не знае накъде ще избие детската чувствителност. децата имат право и на двамата си родители. каквото и да е станало между тях. изключвам изцепките с пияници, побойници и т.н. извратености.
все пак по-добре е да фучиш и беснееш тук, дано малко се успокоиш и после да действаш разумно. защото не се знае, може тая госпожичка да стане и майка на братчето на дъщеря ти един ден. нали. много болят тези неща, трудно ни е да ги примем, но нямаме избор. дано не се обърнат срещу теб.

хайде изпусни парата и се радвай че не си сама а имаш близка душа до себе си. не е малко.

А, най-добре е "гювендия".

изтрий си сълзите и давай напред.

---------------

Защо, обаче, имам чувството, че си си хванала приятел, не толкова, че ти е потрябвал вкъщи, а защото искаш да отмъстиш??? Само така си мисля, де!

Ама, не само си мисля... Такива случаи съм виждал мнооого... Хм, все по един и същи начин свършиха...

Редактирано от ASSASSlN на 28.05.04 17:28.

ШАНТОНЕРКА...

Big, stupid, green ogre...

Ако оставиш детето за 1-2 седмици на твоичкия и любимата му кокона ,няма да е грешка! Да си бавачка на чуждо дете не е никак лесно! Омръзва бързо и сигурно ,особено ако детето непрекъснато напомня:Мама-така ,тате-онака...!
Много ,ама много голяма грешка е да си мислиш ,че детето ти ще си обърка майките! Имах същия проблем... Просто подивявах като слушах за Емо и т.н. Обаче детето е по наясно и от мене кой всъщност е важен за него! Има само един татко и това съм аз! Ако ще и 100 келеша да се натискат да и купуват бонбонки най сладките са от тате! На децата им трябва не само обич а и внимание! Някои трябва да ги изслушва , да си играе с тях ,да ги занимава! Лесно е да казваш на детето колко го обичаш ,но ако е придружено с :сега съм уморен/а остави ме ,имам си работа или иди да си играеш отатък ,че си изпускам филма/сериала,твсъстезанието или кжото и да е там/ ставаш част от безинтересните и нелюбими хора в света на децата! А и децата ревнуват! Даже понякога повече от нас!
И накрая , ако се окаже свясна шаврантията т.е. обръща достатъяно внимание на детето ,толкова по добре а теб! Ще си сигурна ,че няма да го остави това дете гладно-жадно и скучаещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НАПРАВО СИ ВИ ОБИЧАМ ВСИЧКИТЕ!
Никога не съм имала идея, че мога да се чувствам толкова добре в нещо като този клуб. Невероятно наистина.
След малко имам среща с мъжа си (бившия).
Смятам кротко и без нерви да му дам да разбере (понеже той явно не се сеща, а и горката му майчица е достатъчно заспала да не му каже), че 20-те дни през лятото, записани в споразумението ни имат за цел да срещнат детето с баща му, т.е. в това време да се опита да запълни поне част от онази празнина, която завеща на детето ни - цял живот да е без родител. Тъй като вчера ексът ми съобщи, че има намерение да прати детето при родителите си - в едно село във Врачанския балкан - за целия този период.
Когато му казах, че не ми се иска да я пускам за цели 3 седмици - тъй като нито мъжът ми, нито родителите му са оставали с детето през последната година за повече от час (с малки изключения) и се притеснявам, че ще има проблеми с гледането й - той ми каза: "Че ти да не би да я гледаш повече?!". На въпроса ми кой според него я гледа, той ми каза най-нагло, че това е лелката (т.е. гувернантката). Всъщност издръжката, която мъжът ми плаща отива за възнаграждение на тази жена. Аз просто онемях. Значи човекът нищо чудно наистина да е с чувството, че всъщност той гледа детето - щом плаща. Понеже за него всичко е пари.
След като се набеснях сама в къщи, реших да предприема този разговор с него - а пък той да си решава. Ще му предложа поне 10 дни да изкара той с детето - или при техните или с фльорцата си....
Дори ще му предложа нещо доста революционно, за което той едва ли е дорасъл, пък и честно казано и аз не си го представям, а именно - да поставим традиция поне една седмица в годината да почиваме някъде тримата - ние и детето. Без каквито и да са опити за реновиране на връзката, без заяждане и скандали. Всичко само заради детето. За да почувства поне през това време пълнотата на едно семейство, т.е. поне тогава да вижда родителите си заедно. Мисля, че си струва да опитаме. Пък може и аз по този начин да се излекувам от злобата и омразата, които ме тресат на цикли. Във всеки случай не ми звучи никак реалистично, но трябва да опитам.
Пък ако не ще - майната му. Ще си чука главата за отчуждението с детето, което сам си е навлякъл, ама ще е късно.
ЩЕ ВИ УВЕДОМЯ ЗА РАЗВРЪЗКАТА ОТ ДНЕШНИЯ РАЗГОВОР.

Who cares?!?

Редактирано от kamy_33 на 31.05.04 11:54.

толкова си добричка и нежна душа, че какво ли те чака...не ми се мисли.

Направи ми впечатление изразът:

да срещнат детето с баща му, т.е. в това време да се опита да запълни поне част от онази празнина, която завеща на детето ни - цял живот да е без родител.

Много точно - това си е една празнина, въпреки че родителят формално е налице - жив и здрав....но не есъщото, както ако семейството е цяло...

Ще чакам развитието - стискам палци!

Qui scribit, bis legit.

Идеята ти ми хареса!
Желая ти успех!

Ми ,вземи и фльорцата ,ако не ти пречи. Тамън ше видиш що за птица е ... Дали става за гувернантка... докато си на плажа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи, де!

----------

Ябе, можеш много революционни похвати да приложиш. Ми, дай му го това дете за ЦЯЛАТА ваканция. СДа мисли и да се гърчи! Детето не е глупаво. Напротив - децата са много по-умни от нас.

----------
Ей ти пример. Един приятел се развежда. Големи битки бяха за да вземе едното дете. Е, хубаво - дадоха му го. Момиче. И кво???

Мина една година и кво??? Реве ми на рамото, оплаква ми се че му е тежко, че бил в безизходица.

- Ми, какво да те правя, бе? Нали ти искаше? Кой ти е виновен? Аз да не съм Господ, че да ти помогна?

Хич не ти е готина идеята, повярвай ми!!!! От собствен опит ти го казвам. През тази по малко от година, през която съм разведен, съм го правил поне 3-4 пъти. Ужасно е!!! Първите един два дни става, поносимо е, но накрая става кошмар, включително и за детето. Пък и вместо двойна стая, се налага да наемам апартаменти:))) Виж, ако дойде с шаврантията, тогава ще стане купон. За това след месец си вземам малкия и си отиваме с него на почивка по мъжки. Ще ги скъсаме шаврантиите:)))

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Срещнахме се. Говорихме. Най вече аз, разбира се. Каза, че в момента спешно обзавеждал новата си гарсониера именно с цел да взима там малката и да остава заедно с нея цял уикенд. Сега нямало къде да я остави да спи, затова я виждал само през седмицата, за по час. Това беше интересна информация, предвид на факта, че в момента той живее в апартамента на любовницата си. Следователно - или тя не желае детето да преспива у тях, или той счита това за нередно - не разбрах със сигурност, но и не попитах.
По отношение на предложението ми да прекарваме поне седмица в годината тримата - първо отказа, тъй като не можел да понесе аз през това време непрекъснато "да му троша топките" (!!!), което би трябвало да означава да му опреснявам чувството за вина (не че не го правя с удоволствие). След като му обясних, че условието е - никакви опити за свалки, заяждания и скандали - каза, че практически това лято не можел да почива повече от седмица. Увери ме, че смята да прекара 1 седмица с детето, но не съм сигурна дали ще го направи. Всъщност да прави каквото ще. Как да спечели детето и дали изобщо да го прави си е негов проблем оттук нататък.
Така или иначе вчера изпратих малката при родителите му за около 2 седмици.
Срещата ни ме успокои малко. Премина общо взето в приятелски тон. Нито един от нас не се чувстваше притиснат и поради това не считаше за необходимо да атакува другия. В такива моменти усещам, че нещо в мен все още обича нещо в него. Особено когато погледите ни се срещнат.... Не съм сигурна, разбира се, но мисля, че и при него е така.
Много ми се иска да съм нещото в съзнанието му, което да го човърка неспирно, да го наболява изневиделица, да го отрезвява и обвинява ..... завинаги.......
Мисля, че имаше смисъл от срещата. Показах му, че мога да разсъждавам трезво, че съм си стъпила на краката и че съм склонна на компромиси заради детето. Освен това за пореден път се убедих, че в момента той е всичко друго, но не и.......щастлив.

Who cares?!?

Редактирано от kamy_33 на 03.06.04 08:35.

Много ми се иска да съм нещото в съзнанието му, което да го човърка неспирно, да го наболява изневиделица, да го отрезвява и обвинява ..... завинаги.......
Лелееееееееее, май започвам да вземам страна и то не твоята:)))

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Да, по дяволите!
Точно това ми се иска!
Не заслужавах това, което ми причини....

Who cares?!?

Точно така, не го заслужаваш. още по-малко заслужаваш цял живот да е в съзанието ти това което е станало. приеми го така, докато мислиш за него и за това колко гадно е постъпил, ти си свързана с него по някакъв начин. я ми кажи сега, как ти се струва това да имаш друг мъж в живота си ама в същото време да се държиш за стария, дори и само за едното пръстче да е. така де, образно казано, целуваш един, а отзад държиш другия, та ако ще и само за да го щипеш до кръв за да види че си добре и без него. ми не става просто. забрави го бе душа, остави го да се пържи в собствен сос, а ти си гледай своя живот. знам че ти е трудно, но така няма да ти е по-леко, повярвай ми. не можеш да се радваш пълноценно ако постоянно ще си мислиш как това би му подействало на него ако го знае/види/ разбере и т.н.
забрави, намерила си нов път, стига мисли за стария. никак не е малко.

как ми се иска да постигна това душевно равновесие...
Ужасно ми се иска...
На засега съм на периоди.
Настоящата ми връзка ми дава спокойствие, но не е в състояние да ме накара да забравя....приятелят ми е коренно различен от бившия ми мъж, начинът ми на живот в момента има малко общи неща с този по време на брака ми...сравнението между нещата е неизбежно...навикът също си казва думата.....изобщо....все още съм объркана....,а мислех, че съм го преодоляла почти напълно....
Това е.

Who cares?!?

доста страшно ми стана от писанията ти.... Вие нали сте разведени?! какво очакваш - живота да спре?! А, не мила- няма, ще си припка даже по-бързо от преди... Никога не съм реагирала по този начин когато дъщеря ми се вижда с баща си и съпругата му... седнах и обясних спокойно когато наближи раждането на брат й.Сега е луда по него... и мога спокойно да кажа- благодарение на мен!От скоро се сблъсквам с дръгия проблем / ако сега реагираш толкова глупаво, как ли би постъпила ако изпаднеш в тази серия от филма- Живот/ Уикенд с децата на приятеля ми! Забавно!
Един тинейжер и едно 8 годишно хлапе.../комбинация от която дори и родна майка настръхва/ Големия сладур- готов да помогне с подреждането на масата, кразговори на всяка тема- закачки и смях в кухнята. Лубезен, естествен- непринуден ....
Малкия- мили боже: " Мама не го прави така", Мама го прави по хубаво", Става за ядене"- Купими това!- Ама защо не ми купи това- не може ли и това и т.н.... "Знаеш ли, коклко неща нямаме от както тати не живее с нас".. Мама спеше от тази страна" ..... После в един момент забравя "инструкциите от мама", как да се държи с ОНАЯ.... и дори се гушка в мен.. ха ми кажи как би реагирала?!
Само питам!

...сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек... /Джуандзъ 364-286 г. пр. Хр./

Много си прав градски.... много! И аз имам усещането,че нещо не наред със самата нея

...сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек... /Джуандзъ 364-286 г. пр. Хр./

Би ми било неприятно, разбира се. И не съм сигурна дали изобщо бих се справила.
Аз не обработвам детето си (опазил ме бог!) срещу другата жена.
Просто считам, че е все още твърде рано (разделени сме от година, а решението за развода още не е излязло), твърде ненужно (онази жена е просто любовница на бившия ми мъж) и дори противопоказно за детето (докато траеше играта на котка и мишка - се убедих в наглостта и дебелоочието на тази жена) да се среща с настоящата изгора на бившия ми мъж. Какъв е смисълът?! Какво друго би му донесло това освен излишно и болезнено объркване.
Не го приемам. Поне засега.

Who cares?!?

Как го постигате?!?!?!

Естествено, че не ми е наред. Ако ми беше - щях ли да съм тук!
Объркана съм, раните ми ту заздравяват, ту рецидивират....
И не съм си намерила приятел, за да отмъщавам - що за глупост!
Имам доста по-екзотични представи за отмъщението....
Мъжът до мен носи същата болка като мен. Радост от настоящето и горчивина от миналото се редуват при нас...
Сигурно ви звуча безумно.
Но другото ми е непосилно засега....

Who cares?!?

Извинявай, ама така ако я караш, доникъде няма да я докараш. Пресни-рресни сте още в развода, яростта ти още кипи, ревнуваш... Яд те е! Както и мен ме е яд още! Ама, за разлика от теб - вече 10 години място не мога да си намеря от яд!

Което е огромна моя грешка. Не прави същата грешка!

Тегли му майната! Живей бавно, щото животът е много кратък!

Вервай ми!

Редактирано от ASSASSlN на 05.06.04 11:13.

Толкова добри акъли са ти дали, че аз само ще се присъединя към движението в подкрепа на тезата, че трябва да приемеш нормално, ако не и да поощряваш такива контакти. Най-важно за детето е да се чувства добре, независимо дали при теб или при бившия ти с негавата настояща :)). Нека да я глезят, да я водят насам натам и да й обръщат внимание. От това тя няма да те заобича по-малко. Децата никак не са глупави, а чувствата им са толкова чисти, че са невъзможни за купуване.
Не се страхувай

"Пай се! Апем лошо!"

Само когато истински, в душата си и със сърцето си, успееш да му простиш, тогава ще се успокоиш и ще постигнеш равновесието, за което мечтаеш. Когато простиш, ще те напусне яростта към него и постъпката му.

Знам, че е много трудно, но е необходимо да се прости. Опитай се да поработиш върху това. Той трябва да има някакви достоинтва, щом си го харесала на времето. Срещнатите погледи, за които споменаваш, ме навяват на мисълта, че може би все още го харесваш, вероятно без да го съзнаваш. И затова те боли още повече.
Тази твоя ярост и гняв към него не е само заради детето, което ще чувствува известна празнота, а и заради теб самата. Нормално е да изпитваш такива чувства, но трябва да се пребориш с тях.
Не се ядосвай и на другата. Тя може да не е лош човек. Гнева е пагубен за човека, който го носи в себе си, независимо към кого е насочен.

Остави нараненото честолюбие. Хората допускат грешки - и дребни, и сериозни. Може неправилната постъпка да не е от лошотия, а от чувства - и тогава нищо не можем да направим, не можем да властваме над чувствата. Едва ли и той е мислил, че ще стигнете до тук. Гнева не води до никъде. Опитай се да разбереш бившия си като влезеш в неговата кожа, опитай се да видиш живота му(живота ви) през неговия поглед, да бъдеш него - само тогава, в неговата роля, ще можеш да го разбереш и да му простиш. Не е лесно, ама е нужно да го направиш заради собственото ти спокойствие.

Все пак когато човек обича или не обича някого, това не зависи от него, това са чувства и никой не може да бъде съден за чувствата си, защото те се пораждат независимо дали ги искаме или не. Така че, колкото и да си наскърбена, колкото и да си добра, и прекрасна, той не е могъл да продължи да те обича заради някаква своя си вътрешна причина, заради самата му същност и ако престанеш да го обвиняваш за това и му простиш, ще се отървеш от яростта, която те разяжда на моменти. Повярвай, гневът е силно и разрушително чувство, което може да промени и най-светлата личнот така, че след време да не може да се познае. Само прошката е решението за бъдещи хармонични отношения и за това да останеш такава, каквато си.