ШАНТОНЕРКА...

Big, stupid, green ogre...

Ако оставиш детето за 1-2 седмици на твоичкия и любимата му кокона ,няма да е грешка! Да си бавачка на чуждо дете не е никак лесно! Омръзва бързо и сигурно ,особено ако детето непрекъснато напомня:Мама-така ,тате-онака...!
Много ,ама много голяма грешка е да си мислиш ,че детето ти ще си обърка майките! Имах същия проблем... Просто подивявах като слушах за Емо и т.н. Обаче детето е по наясно и от мене кой всъщност е важен за него! Има само един татко и това съм аз! Ако ще и 100 келеша да се натискат да и купуват бонбонки най сладките са от тате! На децата им трябва не само обич а и внимание! Някои трябва да ги изслушва , да си играе с тях ,да ги занимава! Лесно е да казваш на детето колко го обичаш ,но ако е придружено с :сега съм уморен/а остави ме ,имам си работа или иди да си играеш отатък ,че си изпускам филма/сериала,твсъстезанието или кжото и да е там/ ставаш част от безинтересните и нелюбими хора в света на децата! А и децата ревнуват! Даже понякога повече от нас!
И накрая , ако се окаже свясна шаврантията т.е. обръща достатъяно внимание на детето ,толкова по добре а теб! Ще си сигурна ,че няма да го остави това дете гладно-жадно и скучаещо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НАПРАВО СИ ВИ ОБИЧАМ ВСИЧКИТЕ!
Никога не съм имала идея, че мога да се чувствам толкова добре в нещо като този клуб. Невероятно наистина.
След малко имам среща с мъжа си (бившия).
Смятам кротко и без нерви да му дам да разбере (понеже той явно не се сеща, а и горката му майчица е достатъчно заспала да не му каже), че 20-те дни през лятото, записани в споразумението ни имат за цел да срещнат детето с баща му, т.е. в това време да се опита да запълни поне част от онази празнина, която завеща на детето ни - цял живот да е без родител. Тъй като вчера ексът ми съобщи, че има намерение да прати детето при родителите си - в едно село във Врачанския балкан - за целия този период.
Когато му казах, че не ми се иска да я пускам за цели 3 седмици - тъй като нито мъжът ми, нито родителите му са оставали с детето през последната година за повече от час (с малки изключения) и се притеснявам, че ще има проблеми с гледането й - той ми каза: "Че ти да не би да я гледаш повече?!". На въпроса ми кой според него я гледа, той ми каза най-нагло, че това е лелката (т.е. гувернантката). Всъщност издръжката, която мъжът ми плаща отива за възнаграждение на тази жена. Аз просто онемях. Значи човекът нищо чудно наистина да е с чувството, че всъщност той гледа детето - щом плаща. Понеже за него всичко е пари.
След като се набеснях сама в къщи, реших да предприема този разговор с него - а пък той да си решава. Ще му предложа поне 10 дни да изкара той с детето - или при техните или с фльорцата си....
Дори ще му предложа нещо доста революционно, за което той едва ли е дорасъл, пък и честно казано и аз не си го представям, а именно - да поставим традиция поне една седмица в годината да почиваме някъде тримата - ние и детето. Без каквито и да са опити за реновиране на връзката, без заяждане и скандали. Всичко само заради детето. За да почувства поне през това време пълнотата на едно семейство, т.е. поне тогава да вижда родителите си заедно. Мисля, че си струва да опитаме. Пък може и аз по този начин да се излекувам от злобата и омразата, които ме тресат на цикли. Във всеки случай не ми звучи никак реалистично, но трябва да опитам.
Пък ако не ще - майната му. Ще си чука главата за отчуждението с детето, което сам си е навлякъл, ама ще е късно.
ЩЕ ВИ УВЕДОМЯ ЗА РАЗВРЪЗКАТА ОТ ДНЕШНИЯ РАЗГОВОР.

Who cares?!?

Редактирано от kamy_33 на 31.05.04 11:54.

толкова си добричка и нежна душа, че какво ли те чака...не ми се мисли.

Направи ми впечатление изразът:

да срещнат детето с баща му, т.е. в това време да се опита да запълни поне част от онази празнина, която завеща на детето ни - цял живот да е без родител.

Много точно - това си е една празнина, въпреки че родителят формално е налице - жив и здрав....но не есъщото, както ако семейството е цяло...

Ще чакам развитието - стискам палци!

Qui scribit, bis legit.

Идеята ти ми хареса!
Желая ти успех!

Ми ,вземи и фльорцата ,ако не ти пречи. Тамън ше видиш що за птица е ... Дали става за гувернантка... докато си на плажа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи, де!

----------

Ябе, можеш много революционни похвати да приложиш. Ми, дай му го това дете за ЦЯЛАТА ваканция. СДа мисли и да се гърчи! Детето не е глупаво. Напротив - децата са много по-умни от нас.

----------
Ей ти пример. Един приятел се развежда. Големи битки бяха за да вземе едното дете. Е, хубаво - дадоха му го. Момиче. И кво???

Мина една година и кво??? Реве ми на рамото, оплаква ми се че му е тежко, че бил в безизходица.

- Ми, какво да те правя, бе? Нали ти искаше? Кой ти е виновен? Аз да не съм Господ, че да ти помогна?

Хич не ти е готина идеята, повярвай ми!!!! От собствен опит ти го казвам. През тази по малко от година, през която съм разведен, съм го правил поне 3-4 пъти. Ужасно е!!! Първите един два дни става, поносимо е, но накрая става кошмар, включително и за детето. Пък и вместо двойна стая, се налага да наемам апартаменти:))) Виж, ако дойде с шаврантията, тогава ще стане купон. За това след месец си вземам малкия и си отиваме с него на почивка по мъжки. Ще ги скъсаме шаврантиите:)))

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Срещнахме се. Говорихме. Най вече аз, разбира се. Каза, че в момента спешно обзавеждал новата си гарсониера именно с цел да взима там малката и да остава заедно с нея цял уикенд. Сега нямало къде да я остави да спи, затова я виждал само през седмицата, за по час. Това беше интересна информация, предвид на факта, че в момента той живее в апартамента на любовницата си. Следователно - или тя не желае детето да преспива у тях, или той счита това за нередно - не разбрах със сигурност, но и не попитах.
По отношение на предложението ми да прекарваме поне седмица в годината тримата - първо отказа, тъй като не можел да понесе аз през това време непрекъснато "да му троша топките" (!!!), което би трябвало да означава да му опреснявам чувството за вина (не че не го правя с удоволствие). След като му обясних, че условието е - никакви опити за свалки, заяждания и скандали - каза, че практически това лято не можел да почива повече от седмица. Увери ме, че смята да прекара 1 седмица с детето, но не съм сигурна дали ще го направи. Всъщност да прави каквото ще. Как да спечели детето и дали изобщо да го прави си е негов проблем оттук нататък.
Така или иначе вчера изпратих малката при родителите му за около 2 седмици.
Срещата ни ме успокои малко. Премина общо взето в приятелски тон. Нито един от нас не се чувстваше притиснат и поради това не считаше за необходимо да атакува другия. В такива моменти усещам, че нещо в мен все още обича нещо в него. Особено когато погледите ни се срещнат.... Не съм сигурна, разбира се, но мисля, че и при него е така.
Много ми се иска да съм нещото в съзнанието му, което да го човърка неспирно, да го наболява изневиделица, да го отрезвява и обвинява ..... завинаги.......
Мисля, че имаше смисъл от срещата. Показах му, че мога да разсъждавам трезво, че съм си стъпила на краката и че съм склонна на компромиси заради детето. Освен това за пореден път се убедих, че в момента той е всичко друго, но не и.......щастлив.

Who cares?!?

Редактирано от kamy_33 на 03.06.04 08:35.

Много ми се иска да съм нещото в съзнанието му, което да го човърка неспирно, да го наболява изневиделица, да го отрезвява и обвинява ..... завинаги.......
Лелееееееееее, май започвам да вземам страна и то не твоята:)))

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...