...човек може единствено да полети. Друго не му остава. Когато не достигат сили, то има вятър, който може да ни понесе. Къде? Никой не знае. И всяко усилие да направляваме посоката ще е безуспешно. Старите травми пречат в избора на пътя. Ще дойде ли момент, когато стената на ужаса от миналото ще избледнее и разтвори? Това кара човек да се страхува от новото и да не смее да протегне ръка без да има какво да хване. А колко е просто да я поднесе на утрото, на залеза и на луната, на всичко дето ни обкръжава...

Мисля си тази вечер, трябва ли въобще да се правят някакви усилия за промяна на настоящото положение, или човек просто да се рее някъде по пътя неизвестен. Дали остатъкът от един живот ще стигне и за колко?

Едно време баща ми казваше: 'Един живот не стига'.
Бях дете, не знаех какво има предвид. Сега знам.

Само че се чудя... не стига или е твърде много?
Как мислиш?

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

може и друго - да стъпва върху миналото и така да става по-висок
а иначе - полезно е да не се вземаме твърде насериозно. поне от време на време

Най-добре е човек да живее без надежди и страхове. И да съзнава, че не е нищо повече от един стрък трева. И че е част от всемирния кръговрат, в който всяко нещо има смисъл, но не винаги ни е дадено да знаем този смисъл.
Достатъчно е човек ДА ПРИЕМА нещата в онзи порядък, в който го сполетяват. И да не си въобразява, че може да промени и една йота от съдбата си.
Тогава и един миг е достатъчен...

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Да ,хубаво е да живеем без страхове и надежди.Но не е лесно да го направим.
Как да изтрием миналото и как да живеем без надежда?
Та това живот ли е?

ти отговарям с цитат от нещо мое. Просто ми се струва, че в случая думите са подходящи.

Не ще помръднеш даже ни на йота
това, що бог Исус ти отреди
и ако можеш премини без болка
една, и две, и повече беди.

Не за пари и имот а за човешки живот...

"Достатъчно е човек ДА ПРИЕМА нещата в онзи порядък, в който го сполетяват. И да не си въобразява, че може да промени и една йота от съдбата си. "
-------------------------
Пак ли? Стига де!!!
-------------------------
Не ме кори, че се обаждам, но тези думи ми бодат очите и човъркат в мозъка откак ги прочетох и...не мога да мълча

Страданието обикновено възвисява духа и политаме по-високо. Оставяме се на течението на вятъра, защото страданието е показало колко сме безпомощни. Течението му ни носи покрай редица врати. Наш е избора коя врата да отворим...
По време на полета духът ни набира повече и повече сила и ... ни вдъхва отново желание за живот. И любов въобще. Позволява ни да се възродим от болката на нанесените травми. И миналото избледнява (не че изчезва). И отново се втурваме в живота в търсене на любовта. Защото животът е любов и тя го осмисля. Реейки се в любовта - живеем. Колкото повече любов имаме и даваме, толкова по-силни и щастливи сме.
Trendi, много философска тема.

Добре си го казал, харесва ми :))

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

Нещата с нас се случват, независимо дали ги приемаме или не. Да не ги приемем означава да поемем по пътя към страданието. Разбира се, повечето хора сме така устроени - смятаме, че е възможно да променим хода на събитията. Точно от това произтичат всичките ни напразни надежди и страхове. Можеш да постигнеш истински покой и пълнота едва когато осъзнаеш, че всичко, което ти се случва има дълбок и необходим смисъл, но не винаги ти е дадено да го проумееш.

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц