ИЗТРИЛ И НЕГО И ЩЕ ТИ ОТВЪРНА НА ПОВЕДЕНИЙЦЕТО. В НЯКОИ ОТНОШЕНИЯ МНОГО ТЕ БИВА ДА СИ ОТГОРЕ... СЪС СИЛАТА НА МОДЕРАТОРА. АЗ КАЗАХ.

а за останалите с които се харесваме ето ви копието на това което прочетох. Този път не е пуснато от Ремиус така че Асасин може и да не го изтрие.



Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Не за пари и имот а за човешки живот...

А аз вчера си го разпечатих...за да си го пазя и имам -много е истинско и тръпки ме побиват когато го чета...

Бях чел някъде това. Едва ли може да се добави нещо под такава статия. Толкова много истина в толкова малко редове...

Вчера нямах време, да го прочета и много съжалих, като видях, че е изчезнало. Не знам по какви причини....
Снейп, благодаря, че го постна пак. Сега виждам, че е имало нужда, да го видят очите ми.
И аз ще го разпечатам, за да го прочетат децата ми. А може и да го "пробутам" на съпруга

Всичко е истина в това послание. За съжаление е точно така в живота.

Но имам и коментар към него. Посланието точно характеризира състоянието на обществото, но призивите да се обичаме, да даваме топлина и т.н. не са реални. Какво значи човек да си наложи да обича? Или изпитва хубави чуства към другите, или не. Всичко е въпрос на морал и ценостна система. Може единствено да се промени възпитанието, което всъшност е основната причина за това състояние на нещата. Как става ли? Ужасно трудно, но става.

Отваря се една много голяма и дълга тема, която някой ден сама ще си дойде. Мисля, че за сега е достатъчно човек поне да се замисли за абсурдността на живота, който водим.

Лошото е ,че го четем,съгласяваме се ,а след малко пак животът ни завихря във вихъра си.

Никъде в посланието не присъства идеята, че любовта трябва да бъде наложена пряко волята ни. Прав си, че тя или се случва, или не. Въпросът е когато се случи ние да бъдем там, с отворени очи и сърца. Друг е въпроса дали това, което често с лекота наричаме "любов" има нещо общо с Любовта.

Това с "наложената" пряко волята любов, ме кара да се замисля над следното:

Ако не можеш и не ТРЯБВА да налагаш на някой да те обича...Е ли възможно , да ПРЕДИЗВИКАШ, да СПЕЧЕЛИШ любовта му? Или ще чакаме наготово? Без да правим нищо?

способността да обичаш не се възпитава в човека.
Това не е инстинкт, който получаваш автоматично при раждането.

Някой трябва да те научи какво е обич, как се дава и как се приема.
Как ще се справя ученика с обичането зависи първо от учителите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не може да се възпита човек да обича, но може да се изгради цялостно възприятие на света, което да го направи по-добър, по-широк, по-мек и т.н. Изгражда се ценостна система, а не чувства. Те сами си идват в подходящия момент.