Сигурно моя въпрос ще ви се стори банален , но мен не ми дава мира , нямам секунда спокойствие ......та за какво става въпрос ......женен съм, имам дете на 7 и от 1 година съм влюбен в друга жена, която също е семейна и има дете. Подробностите мисля че не са важни, и не ми се иска да ви отегчавам с разказ в стила на латино сериалите , основното е че и двамата с другата жена , искаме да бъдем заедно. Отношенията, между мен и жена ми са доста обтегнати и не вървяха, още преди да срешна "другата", опитах се да открия в жена ми това, което ме е накарало да се влюбя в нея и да се оженя за нея, но не успях. Тя ме познава добре и вижда че аз не я обичам, сигурна е че има друга жена в живота ми .......май започна да става , много дълго......жена ми ме обича, но аз нея не , как да постъпя ?!

първосигнално като жените!

И тази ти любов е като предишната - ще отмине след време. Тъй че не се плъзгай по вълнообразния синдром на компромисите, ами си изживей любовта както ти харесва и не я погубвай с някакви смъртоносни идеи за разводи и бракове - тия неща убиват свежестта на живота и на всяка любов конкретно. Бракът има друга функция в живота на хората, макар да започва и да се инициира от любов между жената и мъжа. И винаги ми е трудно да намеря друга връзка между любовта и брака. Така че, гледай си жената и детето - хубави или лоши - твои са и са обречени на тебе. Храни любов към чуждата булка, но не и реципрочна омраза към своята (защото ако я пожелае някой друг като тебе - тогава ще те заболи, нали?). Сиреч, любовта ти си е любов, а семейството - семейство. И не забравяй все пак, че тя е най-близкия ти човек в живота и даже като знак за любовта ви (може и бивша) - родила е едно прекрасно дете. Все пак любовта е само любов (нищо повече: тя идва и си отива - може и много пъти в живота), но детето е уникално, то е твое и трябва винаги да стои пред очите ти. Каквато и глупоста да замислиш от тук нататък...

Късмет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Stefan на 15.05.04 12:58.

Добре, допускаме че се разделяш с жена си. Твоята възлюбена - с мъжа си. Събирате се. Колко време ще я обичаш тази, новата? Цял живот? Мче то и жена ти си мислел, че ще я обичаш цял живот, нали? Или не? А ако след година, две, пет срещнеш друга и решиш, че обичаш нея?

От друга страна, насила нищо не става. И аз не обичам да търпя нещо, което не ми е присърце само защото някой казал, че така трябва. Но в твоя случай има две семейства и две деца!
Помисли и добре премери нещата. Имай предвид, че забранените неща са по-желани, докато са забранени. Утре навикът, скуката и еднообразието вероятно ще навести и новата ти връзка...

И най-важното: вземи това решение, за което по-късно няма да съжаляваш. И не съжалявай!
Успех!

_________
Sum, quod eris; quod es - ante fui...

това е така но.......сугурно е глупаво, но ако си мисля че, другата жена, е човека когото си искал винаги ......а и сега, поглеждайки назад , виждам грешките си и все си мисля , че този път няма да позволя на ежедневието да замаже чуствата ми ......както са казали : не е важно с някой да се гледате в очите , а да гледате в еда и съща посока..........лошото е че , другата жена, ми даде да разбера, колко различни сме с жена ми . А аз съм на мнение че , не противоположностите се привличат, а обратното

предполагам, че се залъгвам, че точно сега имим нужда да вярвам , че другата , е ЖЕНАТА , но така го чуствам и.....тук идва въпроса, сърцето или разума

И коя зодия е момичето, което ти взе акъла?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ariez ....oven de

Естествено, че така мислиш. Защото си влюбен. Може Тя наистина да е по-подходяща за теб от жена ти, не знам. Но това не значи, че утре няма да се окажеш в същата ситуация, в която си днес. Не значи че няма да свикнете един с друг и да си ходите в една посока, успоредно. Без пътищата ви да има къде и за какво да се пресекат.

В момента правиш сравнение между двете. И докато си влюбен в НЕЯ, тя винаги ще води в резултата. Което не значи че си обективен, нито че си прав. А че си пристрАстен.

Казвам го от личен опит: вечни неща няма. Нито вечна любов. Не и по начина, по който я изживяваш ти в момента. И след като премине първоначалната еуфория и страст, виждаш истината...
Може да си бил прав и това да е жената на твоя живот. Но може и да си сгрешил!
/А твърде еднаквите хора или си пречат, или зациклят. В отношенията си, в живота въобще. Такива са ми наблюденията, но може и да греша./

Не искам да те отчайвам. Казвам нещата от много сходен личен опит.
Само дето при теб има един приоритет: имаш дете! Хубаво е да си егоист понякога. Но в някои ситуации е недопустимо!

_________
Sum, quod eris; quod es - ante fui...

Искам да ти дам съвет от поzицията на Човек , който веЧе преживя това което ти се ЧудиШ дали да направиШ. Не раzруШавай семейството си. ЗаЩото после Ще съжаляваШ. НямаШ си напредстава после кави проблеми те Чакат. Повярвай ми не си zаслужава. Забрави zа новата и продалжи напред със семейството си. Мисли най веЧе zа детето си, то има нужда да бъде zаедно с теб и майка си.
Това е . В крайна сметка реШението си е твое.

Sigurno ne ti e priatno da govorish , no bi li mi razkazal tvoiata istoria?