Сега, след като Assassin вече не е модератор, взех, че се престраших пак да попитам по моята болна тема Шегувам се, разбира се.

Преди около месец попитах клуба какво мисли по въпроса дали един баща може да отгледа и възпита сам детето си. Клубът съответно се наежи, пощръкля, то не бяха проклятия, то не бяха присъди... Дадох си сметка, че това, което искам е точно толкова жестоко, колкото това, което аз самият се опитвам да предотвратя. Явно детето ни е обречено да живее далече от единия родител и клубът единодушно присъди, че този родител трябва да съм аз. Само че мен това ме изпълва с болка и отчаяние. Не искам и нямам намерение да се отказвам да се боря за правото на детето си да има баща до себе си. Не ме интересуват мухлясалите пуритански порядки. Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. И двамата имат равни права, но и равни задължения. Или бъркам?!
Ето какво възнамерявам да предложа на (все още) жена ми. Искам да си поделим ПО РАВНО родителските права. Половин година за нея, половин за мен. Знам, че това не е особено благоприятно за детето, но според мен за детето вече никой вариант не е благоприятен - то винаги ще бъде ощетено по някакъв начин. Доколкото знам, макар и рядко, подобно решение се среща в съдебната практика. Моля ви за съвет и мнение. Вече обръгнах на заплахи и ругатни от миналия път, така че ако нямате какво друго да кажете - давайте, излейте си излишъка от негативна енергия.
След първия шамар не ми остава друго, освен да си обърна и другата буза
Вие сте...

a kak shte stane nomarat s uchilishteto na deteto?
polovin godina v edno uchilishte , polovin - v drugo.
tova dete shte se pobarka.
moje da iskash po-goliam srok da prekarvash s deteto - vsichki vakantzii i tn

* Колко е голямо детето?
* От колко време сте разведени?
* Майката и бащата дали живеят с някой друг на семейни начала?

Къде всъшност е проблема в досегашното положение?

Не съм казал, че детето ходи на училище. Всъщност, редовните клубари може би си спомнят, че то все още не е родено. Естествено, че желанието ми за редуване на родителските задължения е осъществимо едва след няколко години (поне три). А по въпроса за училището или детската градина - мислил съм върху това. Живея в сравнително неголям град и няма да представлява никакъв проблем всеки ден да го карам до училище (градина) и след това да го вчемам обратно. С кола пътят би бил десетина минути.

* Детето е на минус пет месеца
* Все още не сме разведени, но по всяка вероятност е въпрос на време
* Това отговаря и на третият ти въпрос

То нашето мнение мнозинството вече го казахме.
По добре кажи - говори ли вече сериозно с юрист по това последното предложение и най-вече говори сериозно ив спокойна обстановка ли с бременната си жена????

Нейното мнение е по-меродавно от нашето.
В края на краищата след като детето в най-добрия случай ще живее по равно и при двама ви - то знаеш ли как тя ще го "надъха" срещу теб, ако не се разберете предварително и ако не установите добри отношения.
Ами ако тя те намрази / може би с право/ задето си първо си и почернил живота, а сега / в нейните очи/ се опитваш да и "откраднеш" плода от утробата?

Отговорите на най-важните въпроси ще ги получиш отнея и от специалистите юристи - не от нас. Ние не сме морални съдници тук....по -скоро сме прагматици и скептици....

Qui scribit, bis legit.

Да бе ,ти беше с нероденото дете!!!Какво да ти кажа ,щом толкова искаш даваи,но не съм сигурна че ще се справиш Похвално е желанието ти ,повечето татковци не стават,а и не желаят.Не се отказваи ,а влез в преговори .На женати има ли кой да и помага,ако няма вече си се вредил ,казвам го от личен опит,моят син порасна при двама ни макар че сме разведени от дълго време .Аз го карах да ходи ,нямаше да позволя да не познава баща си ..Не че той тръпнеше да го вземе а пък и имах нужда да оставам за малко сама ...та възпитах моят бившия,така и двамата носим отговорност....Ако твоята булка не е съгласна сега ,повярвай много скоро ще е на друго мнение

Остави това кой какво ти приказва. Ако са гракнали по тебе, то това е заради общоприетия тъпизъм, че жената е майка по подразбиране, а мъжката работа е има-няма 30 минути.

Аз сам си гледам сина и не ме е страх да си мисля какво ще е утре, вдруги ден или след 10 години! Слава на Господ, че успях да си прибера детето, защото само аз знам какъв беше, когато майка му след всички издевателства над него, се отказа от отгледжането му с една проста декларация, за която даже си позволи да ми се развика, когато й казах, че я искам заверена от нотариус.
Сина ми (тогава на 4 години) не умееше да се обслужва сам - нямаше елементарни навици за ходене до тоалетна, за миене, за обличане и събличане. Говореше по-зле, отколкото хлапетата на 2-3 години - несвързани думи. В детската градина го уредих чрез познати, а там на втората седмица ми казаха да го заведа на психиатър, че бил умствено изоставащ!

ТАКА ЛИ? НИщо подобно! Но за да открия, че си е съвсем наред ми беше нужна една година. Започнахме с елементарните неща, а сега единственият проблем е връзването на връзките на обувките! Учи английски и е придобил завидна двигателна култура от заниманията с футбол и танци. Накратко - съвсем нормално дете на 5 години и половина, а не имбецил, в какъвто го беше превърнала милата му МАЙЧИЦА.
Тук изобщо не желая да пиша за страховете, с които детето дойде. Страхове и комплекси, каквито нямат дори възрастните хора, и които са направо ужасяващи, когато човек ги види в една детска душа.

Има жени, които стават за майки.
А има и такива, на които трябва да изтръгват яйчниците!

"Пай се! Апем лошо!"

Двата казуса (и двата чисто хипотетични) са напълно различни. Онзи отпреди месец беше наистина краен и нереалистичен, един вопъл на наистина Отчаян баща. Мисля, че сегашното ми желание е много по-близо до реалността. Не съм говорил с юрист, това смятам да направя едва когато нещата се придвижат по-напред. Може би след година или повече, не знам. Относно надъхването : НЯМАМ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА ВОДЯ ВОЙНИ. Едва ли желая нещо по-силно от това да успеем да запазим нормални си и човешки взаимоотношения.
Това за почернения живот не знам защо го каза. Знаеш колко субективни са нещата, така че много може да се спори кой кого бил зачернил и т.н. И стига вече с това собственическо чувство от страна на жените към децата си!!! Какво значи "да й открадна" ? То е толкова нейно дете, колкото и мое. Или бившите ви съпрузи са ви научили на отношението : "Детето си е твое, гледай си го!" Е, съжалявам, мили майки, обаче се срещат и изключения.

А пък попитах птрво вас, защото в момента ме интересува най-вече моралната страна на казуса, дали и доколко това ще бъде добре за детето, а и за неговите ДВАМА родители. Повтарям - ДВАМА! Всяко дете освен майка, се налага да си има и баща.

родило ли се е вече :)

Не бързай да слагаш тигана на огъня.
Всичко се случва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите